Хал Клемент
Критична точка (10)

Епилог

— Аз продължавам да твърдя, че хората са безпомощни и некадърни същества — колкото и да беше щастлив, Аминадабарли трудно успяваше да се раздели с мисловните си конструкции. — Вие изгубихте цели седмици, като се опитвахте да организирате спасителна експедиция, докато някакви си там диваци, почти без знания, се оказаха къде по-пресметливи от вас. Защо вашите агенти на планетата десет или двадесет години са били обучавани, когато за една седмица узнахте повече от аборигените, с които преди и пръста не си мръднахте да установите непосредствен контакт!

— Ха, аборигените! — възрази Изи. — Те веднага биха се опитали да изядат робота. Не забравяйте, че ние с Мине добре опознахме Бързия. Той не докосна робота единствено защото можеше да го учи с помощта на Ник. Иначе… най-малкото не би му обърнал внимание или веднага би го разбил на парчета.

Аминадабарли потърси очите на сина си, но той размаха глава в знак на съгласие с думите на момичето.

— Е, каквото било, било — каза дромианинът, — но тези аборигени с тяхната интересна култура могат да бъдат полезни и аз скоро ще го докажа.

— Как? — запита Рекър.

— След три месеца тук ще пристигне експедиция от Дрома. Аз ще уредя тази работа. Ние бързо ще се разберем с Бързия и тогава ще видим кой ще обогати геофизиката със знания от Тенебра!

— Нима не е по-изгодно да работим съвместно и да си разменяме информацията?

— До гуша ми дойде от сътрудничество с хората. И ако още имам авторитет на Дрома, сънародниците ми ще се съгласят с мене. Синко, ти нали научи езика на Бързия?

— Да, татко, но…

— Да не чувам тази дума „но“. Разбирам, че си станал приятел с Изи… и предполагам, че като е прекарала толкова време заедно с тебе, тя е станала по-малко отровна от повечето си сънародници, но помни, че аз познавам добре нещата. Свържи се с Бързия!

— Но аз не мога, татко.

Даже хората разбраха, че дипломатът е смутен.

— Не можеш? Как така да не можеш? Ти каза, че си научил езика им…

— О, така е, добре ги разбирам, но не мога да говоря.

— Значи, ти си слушал, слушал, а да говори си оставил на момиченцето от Земята? Така ли? Срам ме е за тебе. Ти прекрасно знаеш, че никога не трябва да се изпуска възможността да се научи нов език.

— Аз не съм я изпуснал, татко.

Аминадабарли започна да се гневи.

— Тогава, в името на двете светила, кажи ми с какво си се занимавал през цялото това време?

Хората, които вече добре го познаваха, никога преди не бяха чували да говори с подобен на гръм глас. Мине безпомощно погледна момичето.

— Добре — каза тя. — Сега ще ви покажем какво сме научили.

Те застанаха пред микрофона. Изи го включи. После, без да откъсват един от друг очи, те започнаха. И зазвучаха странни звуци. Ту говореха заедно, ту звучеше гласът на дромианчето, когато бе необходимо да се вземе прекалено висок тон, ту само Изи, когато трябваше да се мине в ниската област. Като отговор от високоговорителя потекоха подобни звуци. Изи отговаряше на Бързия и същевременно с ръце даваше знаци на Мино какво да каже по-нататък. Те явно си бяха изработили своеобразен код за глухонеми, с който се обясняваха помежду си. Естествено бе, че приказват къде по-бавно от туземците, но нали ги разбираха отлично!

— Той е тук, господин съветник — каза Изи след кратка пауза. — Какво ще пожелаете да му предадем? Групата преводачи е готова за работа. Надявам се да простите на Мино сътрудничеството с момиче от Земята. Впрочем ние нямахме никаква друга възможност.

И никому не мина през ума мисълта да се разсмее.