Венцеслав Константинов
Фридрих Кристиан Делиус

Фридрих Кристиан Делиус (р. 1943) е немски поет и белетрист, роден в Рим, но израства в Хесен. Следва литературознание в Берлинския свободен университет и става член на литературното сдружение „Група 47“. Делиус взема участие в студентското движение от 1968 г. и получава научната степен доктор на философските науки (1970). Работи като издателски редактор, живее известно време в Нимвеген, Холандия и в Билефелд, а след 1984 г. в Берлин.

Фридрих Кристиан Делиус започва литературния си път с общественокритична лирика — стихосбирката „Рабош“ (1965) — и документални, остро сатирични текстове. След седемдесетте години пише главно романи, в които разглежда теми от историята на Федерална република Германия. Известност му донасят романите „Банкер по време на бягство“ (1975), „Герой на вътрешната сигурност“ (1981), „Аденауерплац“ (1984) и най-вече „Могадишу — място до прозореца“ (1987). Следват „Крушите на Рибек“ (1991), „Възнесението на един държавен враг“ (1992), „Неделята, в която станах световен шампион“ (1994), „Домът на Америка и танцът около жените“ (1997), новелата „Трепкащият език“ (1999), романите „Създателят на крале“ (2001), „Моята година като убиец“ (2004) и новелата „Портрет на майка ми като млада жена“ (2006).

За творчеството си Фридрих Кристиан Делиус е отличен с литературните награди „Самуел Богумил Линде“ (2002) и „Теодор Фонтане“ (2004).