Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Сън с флейта
Немски разказвачи от XX век - Година
- 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Биография
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Последна корекция
- NomaD (2011)
Издание:
Сън с флейта. Антология
Немски разказвачи от XX век
Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов
ISBN-10: 954-304-270-5
ISBN-13: 978-954-304-270-8
Източник: Антология. Сън с флейта. Немски разказвачи от XX век (http://darl.eu/dichter/dichter.htm#x)
Източник: Антология. Сън с флейта. 130 немски разказа от XX век (http://liternet.bg/ebook/syn_s_fleita/index.html)
История
- — Добавяне
Александер Клуге (р. 1932) е немски белетрист, есеист, кинодраматург и режисьор, роден в Халберщат в семейството на лекар. Следва право, история и църковна музика в Марбург и Франкфурт на Майн, където слуша лекции при Теодор Адорно, а в Мюнхен защитава дисертация и става доктор по право (1956). Отначало работи като адвокат, а после добива известност като кинорежисьор и става професор във Висшето училище по пластично оформление в Улм.
Литературно име Александер Клуге си създава с прозаичния сборник „Животоописания“ (1962), в който с документална точност разказва за девет личности, свои съвременници, които живеят във Федералната република и разпространяват стария нацистки морал. В книгата си „Описание на една битка“ (1964) писателят съчетава различни документи, писма и интервюта с войници от Втората световна война, за да очертае чрез примера на Сталинградската битка вината на немския милитаризъм. Публикува също сборника с разкази „Списък на присъстващите при едно погребение“ (1967), новелата „Учебни процеси със смъртен изход“ (1973), двутомното издание „Хроника на чувствата“ (2000), събраните си прозаични творби „Празнината, която дяволът оставя“ (2003) и нови разкази под заглавие „Врата до врата с един друг живот“ (2006).
Александер Клуге е член на литературното сдружение „Група 47“. За творчеството си е отличен с редица награди, между които „Рудолф Александер Шрьодер“ на град Бремен (1979 и 2001), „Хайнрих фон Клайст“ (1985), „Лесинг“ на град Хамбург (1989), „Хайнрих Бьол“ (1993), „Рикарда Хух“ (1996), „Фридрих Шилер“ на провинция Баден-Вюртемберг (2001) и престижната награда „Георг Бюхнер“ (2003). Писателят е член на ПЕН-центъра на ФРГ, от 1972 г. на Академията на изкуствата на Берлин-Бранденбург, от 1982 г. на Немската академия за език и литература в Дармщат и от 1994 г. на Баварската академия за изящни изкуства.