Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Сън с флейта
Немски разказвачи от XX век - Година
- 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Биография
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Последна корекция
- NomaD (2011)
Издание:
Сън с флейта. Антология
Немски разказвачи от XX век
Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов
ISBN-10: 954-304-270-5
ISBN-13: 978-954-304-270-8
Източник: Антология. Сън с флейта. Немски разказвачи от XX век (http://darl.eu/dichter/dichter.htm#x)
Източник: Антология. Сън с флейта. 130 немски разказа от XX век (http://liternet.bg/ebook/syn_s_fleita/index.html)
История
- — Добавяне
Херберт Айзенрайх (1925–1986) е австрийски поет, белетрист, есеист и автор на радиопиеси, роден в Линц. Желае да стане артист, но е призован в армията и като войник във Втората световна война е тежко ранен и попада в плен. След завръщането си следва германистика във Виена и започва да пише. Няколко години е сътрудник на културната редакция на Радио Хамбург. Тогава публикува значимото си есе „Творческото недоверие или Доколко австрийската литература е австрийска литература?“, което има за тема националната идентичност на родната книжовност.
За художествените творби на Херберт Айзенрайх е характерно стълкновението между духовния мир на човека и конформизма на следвоенното австрийско общество. Литературният път на писателя започва с новелата „Покана да живеем ясно“ (1951) и диалозите „Себастиан или Малкият шанс и големият риск на мъченика“ (1953). След това Айзенрайх публикува първия си роман „Също и в техния грях“ (1953) по мотиви на Достоевски. С дълбок психологизъм се отличават книгата му с разкази „Зъл хубав свят“ (1957), повестта „Прадядото“ (1964) и прозаичните сборници „Тъй да се каже, любовни истории“ (1965), „Приятелите на жена ми“ (1968), „Една красива победа и 21 други недоразумения“ (1973) и „Синият магарешки бодил на романтиците“ (1976). Излизат и избраните му стихотворения „Изгубени находки“ (1976), както и два сборник с размишления „Мъдрости за грошове“ (1985) и „Мемоари на ума“ (1986) с общото подзаглавие „Из бележките на един софист“.
Творчеството на Херберт Айзенрайх е отличено с „Австрийската държавна награда за литература“ (1958), „Голямата художествена награда на провинция Северен Рейн-Вестфалия“ (1965), австрийската награда „Антон Вилдганс“ (1969) и литературната награда „Франц Кафка“ на град Клостернойбург (1985).