Венцеслав Константинов
Валтер Томан

Валтер Томан (1920–2003) е австрийски белетрист, роден във Виена. Следва психология във Виенския университет и става доцент, като се вдълбочава в изучаването на психоанализата. През 1946 г. публикува първите си стихотворения. По-късно става професор по клинична психология в университетите „Харвард“ и „Брандайс“ в Бостън, САЩ. През 1964 г. се установява в Ерланген, Германия, където преподава психотерапия в университета.

В литературните си творби Валтер Томан обрисува ирационалния живот на своите съвременници, за да разкрие механизмите на социалните им заблуди. По-значимите му произведения са прозаичните сборници „Своенравната камера“ (1950, 1961), „Световният театър на Бусе“ (1951), стихосбирката „Народ от магарешки тръни“ (1955), романът „Селото с дракона“ (1959) и сборникът с разкази „Благодатната зараза“ (1959), както и литературно-психоаналитичното изследване „Семейни констелации“ (1965). Следват клинично-белетристичните му творби „Лечими отдалечения“ (1994) и „Повиквания за бърза помощ“ (1994).