Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Burleske, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 5 гласа)

Информация

Последна корекция
NomaD (2011)

Издание:

Сън с флейта. Антология

Немски разказвачи от XX век

 

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

 

ISBN-10: 954-304-270-5

ISBN-13: 978-954-304-270-8

 

Източник: Антология. Сън с флейта. Немски разказвачи от XX век (http://darl.eu/dichter/dichter.htm#x)

Източник: Антология. Сън с флейта. 130 немски разказа от XX век (http://liternet.bg/ebook/syn_s_fleita/index.html)

История

  1. — Добавяне

Една сутрин идва някакъв непознат мъж и ти, няма как, даваш му чиния супа и цял хляб. Защото, според неговия разказ, той безспорно е претърпял несправедливост, а ти не би искал да си отмъстят на теб. А че някой ден ще бъде отмъстено, в това няма съмнение, казва мъжът. Във всеки случай не можеш да го отпратиш, даваш му супа и хляб, както казахме, и дори нещо повече: даваш му право. Отначало само с мълчанието си, после с кимане на глава, накрая с думи. Съгласяваш се с него, защото иначе, тъй да се рече, ще трябва да признаеш, че сам вършиш несправедливост, а тогава може би ще започнеш да се страхуваш от него. А ти не искаш да се страхуваш. Също тъй не искаш да поправиш своята несправедливост, защото това би имало твърде много последствия. Ти искаш мир и спокойствие, толкоз! Искаш да си останеш с чувството, че си добър и порядъчен човек, тъй че няма как, предлагаш му и легло, понеже той, както тъкмо узнаваш, е изгубил своето поради претърпяна несправедливост. Той обаче казва, че не желае нито легло, нито стая, а само покрив над главата си; казва, че ще се задоволи и с тавана ти. Разсмиваш се. Обичал таваните, добавя той. Още докато се смееш, това ти се вижда някак зловещо, най-малкото странно, обезпокоително, напоследък четеш твърде често за палежи: но, както казахме, ти искаш спокойствие, тъй че не ти остава друго, освен да потиснеш надигащото се в гърдите ти подозрение. Защо да не спи на тавана, щом иска? Показваш му пътя, резето, устройството, спускащо стълбата, а също ключа, с който се пали лампата. Сам в хубавото си жилище с цигара в уста, премисляш много пъти едно и също, дори вестника си не можеш да прегледаш както следва, между редовете четеш все едно и също: трябва да имаме доверие, не бива винаги да допускаме веднага най-лошото, когато не познаваме някого, пък и защо тъкмо този да е подпалвач? Все пак решаваш на другия ден да му посочиш пътя, вежливо, без да го обиждаш с някакво подозрение. Не взимаш решение да не вършиш несправедливост; това, както казахме, би имало твърде много последствия. Решаваш само да бъдеш вежлив и любезно да го отпратиш. Нощта прекарваш лошо; задушно е, а историите с действителни подпалвачи, които тъй упорито се натрапват в ума ти, са прекалено нелепи; едно прахче за сън ти дарява заслужения покой…

А на другата сутрин, виж ти, къщата си стои непокътната! — Твоето упование, твоята вяра в човека, дори когато обитава тавана ти, са устояли на изпитанието. Чувстваш немалък подтик да бъдеш благороден, добър, отзивчив[1]; например като му предложиш закуска. Седнали един срещу друг, докато пиете заедно кафе и всеки яде с лъжичка яйцето си, ти се срамуваш за своята подозрителност, чувстваш се подъл и във всеки случай ти е невъзможно да го отпратиш. Пък и за какво!

Минава седмица, той продължава да живее на твоя таван и ти окончателно се изпълваш с чувството, че си превъзмогнал всякакъв страх. Когато един ден той довежда свой приятел, който също иска да спи на тавана ти, можеш само да се поколебаеш, ала не и да възразиш. Колебаеш се, защото този човек веднъж вече, бог знае защо, е лежал в затвора и току-що е излязъл на свобода. Разбира се, само него ти никога не би пуснал на тавана си. Той е и много по-нахален от първия, навярно такъв го е направил затворът, и ти си леко уплашен, понеже той съвсем открито признава, че е лежал за палеж. Но тъкмо тази откровеност, тази прямота ти внушават доверието, което би искал да изпитваш, за да имаш мир и спокойствие. Вечерта, когато въпреки дългите прозевки не можеш да заспиш, прочиташ отново драмата „Апостолите“ от Макс Мел, онази легенда, която ни показва силата на истинската вяра, пиеса, изпълнена с красива поезия; заспиваш с удовлетворение, което прави прахчето за сън почти излишно…

А на другата сутрин, виж ти, къщата си стои непокътната! Твоите познати се хващат за главата, не могат да те разберат, всеки път питат какво правят онези двама на твоя таван и ти лазят по нервите, тъй че все по-рядко сядаш на постоянната си маса в кръчмата; те просто искат да ти развалят спокойствието. И донякъде, между нас казано, вече са успели; във всеки случай ти започваш да следиш двамата приятели и не без успех; сам по себе си фактът, че те внасят малки варелчета на твоя таван, не може да разклати вярата ти в човека, още повече че го вършат съвсем открито, а на твоя по-скоро шеговит въпрос за какво са им тези варелчета, те съвсем естествено отговарят, че са жадни. И действително, лято е, а на тавана, казваш си, трябва да е много горещо.

Веднъж, когато ти застана на пътя им, те изпуснаха едно варелче от стълбата и внезапно замириса на бензин. За миг, признай си, ти се изплаши. Попита, това бензин ли е? Без да прекъсват работата си, двамата не направиха и опит да отрекат, а на твоя по-скоро шеговит въпрос, дали пият бензин, ти разказаха такава невероятна история, че ти наистина можеше само да се разсмееш, за да не стоиш там като магаре. По-късно обаче, сам в жилището си, заслушан в бодрото трополене на варелчетата, които направо вонят на бензин, ти вече съвсем сериозно не знаеш какво да мислиш. Дали наистина злоупотребяват с твоето благородно доверие? За известно време, със запалка в ръка и незапалена цигара между сухите устни, ти си изпълнен от решението да изхвърлиш двамата приятели, просто да ги изхвърлиш. И то още днес! Или най-късно утре. Ако не си отидат сами. Защото не е толкова просто, напротив; ако не са подпалвачи, ти извършваш спрямо тях голяма несправедливост, а това ще ги озлоби. Срещу тебе. Такова нещо ти не искаш. В никакъв случай! Всичко друго, само не и да страдаш от гузна съвест. А после винаги е толкова трудно да предвидиш бъдещето! Оня, който от всеки видян факт вади заключения и си дава сметка за всичко, което знае, навярно може да предвиди нещо, но затова пък няма нито миг спокойствие; да не говорим за догадките. За какво говори всъщност фактът, че мъкнат бензин на тавана ти?

Единият, приятелят на първия, само се бе засмял, отвръщайки, че искали да подпалят целия град. Това може да е просто шега или празно самохвалство. Ако имаха сериозни намерения, никога не биха го казали. Колкото по-често си повтаряш тази мисъл, толкова по-убедителна ти се струва тя; а това ще рече: успокоява те. А другият дори добави: „Чакаме само благоприятен вятър!“ Нелепо е да се плаши човек от подобни приказки; крайно недостойно е. За миг си помисляш за полицията. Но за да не станеш смешен, ако вдигнеш лъжлива тревога, прилепяш ухо към тавана на стаята — а това съвсем не е толкова просто — горе обаче е съвсем тихо. Дори чуваш как единият хърка. И изобщо за полиция не може да става и дума; най-малкото, защото, самият ти подлежиш на наказание, задето седмици наред държиш в къщата си такива хора, без да си ги регистрирал. Но преди всичко, разбира се, човешкото в тебе те възпира от подобна стъпка. Защо чисто и просто не кажеш на двамата приятели, че не искаш на тавана си бензин? Откровеността винаги печели. А после изведнъж се разсмиваш, задето едва сега ти е хрумнало: как ще запалят твоята къща, щом самите те са на тавана! Въпреки това, вече по пижама, отново се покатерваш от креслото на скрина и оттам на гардероба. Той наистина хърка. Половин час по-късно отдъхваш и ти…

А на другата сутрин, виж ти, къщата си стои непокътната! Слънцето грее, вятърът се е обърнал, облаците се носят над градските покриви и ако приемем, че двамата наистина имат лоши намерения, тъкмо тогава няма да е лесно просто да ги изхвърлиш; нито пък разумно, защото, докато си техен приятел, поне тебе ще пощадят. Приятелството винаги печели! И ако тази сутрин се качваш горе с намерението да ги поканиш на закуска, то това съвсем не е лукавство, нито пресметливост, а една от онези сърдечни потребности, които внезапно изпитваме и които, както с право си казваш, не бива винаги да потискаме. Стълбата към тавана вече е спусната, вратата отворена, дори не трябва да чукаш. Таванът, в който от вежливост отдавна не си влизал, е пълен с малките варелчета, а единият, приятелят от затвора, тъкмо е застанал до прозорчето и протяга навън влажния си пръст, за да определи посоката на вятъра. Другият, за жалост, вече е излязъл, но щял да се върне. Значи, от твоята закуска няма да излезе нищо. Но положително щял да се върне по някое време през деня, щом съберял необходимото количество талаш, обяснява ти приятелят му все тъй шеговито. Талаш? Оставаше само да заговори за фитил. За миг отново се чувстваш малко объркан, малко стъписан, което обаче не искаш да издадеш. Всъщност знаеш, че няма човек, който да е така нахален, както този тук си дава вид, само защото смята, че се страхуваш от него. Решил веднъж завинаги да не се страхуваш, да си запазиш мира и спокойствието, ти се правиш, че нищо не си чул, а впрочем що се отнася до закуската, това наистина може да стане и друг път. Приятелският ти жест сам по себе си има стойност. А може би ще заповядат на вечеря? С удоволствие, казва този особняк, стига да имат време и да не се наложи да работят; това зависело от вятъра. Той действително е особняк. И, естествено, ти си немалко любопитен дали наистина ще дойдат на вечеря, дали изобщо желаят приятелството ти. Може би трябваше по-рано да им засвидетелстваш това свое приятелство. Но по-добре сега, казваш си, отколкото прекалено късно! С право се отказваш от някаква специална, бомбастична вечеря; все пак изваждаш от избата вино, за да го изстудиш за всеки случай. За жалост, когато към девет часа вечерта те най-после пристигат, вече не може да се седи на терасата; прекалено ветровито е. Дали е намерил талаш? — питаш ти, за да придадеш по-скоро задушевна нотка на разговора. Талаш? — казва той и поглежда приятеля си така, както се гледа предател. Тогава, бог знае защо, самият ти се разсмиваш, накрая се разсмиват и те. Талаш, не, талаш не намерил, но набавил нещо друго: конци за бърсане, от един гараж. Набавил — можеш да не се съмняваш, че това означава само едно — откраднал. Изобщо те имат много своеобразни възгледи за справедливост и несправедливост. След първата бутилка — ненапразно си изстудил виното — ти разказваш как също си вършил несправедливости. И понеже те мълчат, разказваш все повече и повече, докато отпушваш втората бутилка — за тяхното приятелство това си струва. Очевидно те се чувстват като у дома си; приятелят, по-нахалният, включва твоя радиоапарат, за да чуе прогнозата за времето. После ти поискват само още едно: кибрит. Не би направил по-голяма грешка, ако сега отново трепнеш; с подозрение не се гради приятелство. За какво им е тоя кибрит? Успяваш да избегнеш всякакво обидно треперене и да предложиш цигари, сякаш нищо не ти минава през ум, а после — едно не лошо хрумване — поднасяш им огън със собствената си запалка, която след това отново пъхаш в джоба си. Разговорът продължава, тоест те слушат, поглеждат те и пият вино. Искреното ти признание колко несправедливости си извършил не ги затрогва повече, отколкото изисква учтивостта; изобщо те изглеждат твърде разсеяни. Отказват третата бутилка, която вече държиш между коленете си. Тъй като въпреки това я отваряш, ще трябва да я пиеш сам. Само на раздяла, когато изразяваш известни надежди, че хората се сближават и си помагат, те още веднъж помолват за кибрит. Без цигари. С право си казваш, че един истински подпалвач щеше да е по-добре съоръжен и им даваш и това: кутийка с жълти кибритени клечки. А на другата сутрин, виж ти, вече си станал на въглен и дори не можеш да се учудиш на собствената си история…

 

1948

Бележки

[1] „Бъди благороден, добър, отзивчив…“ — строфа от стихотворението на Й. В. Гьоте „Божественото“ — Б.пр.

Край
Читателите на „Бурлеска“ са прочели и: