„Варварските изстъпления“ не са само последица от национализма. В една теократична държава, каквато е Османската империя, от огромно значение е вероизповеданието на населението. Казано с думи прости — ако твоето вероизповедание не съвпада с официалното такова, то ти попадаш в категорията „подчовек“. Независимо, че си данъкоплатец, военен, селски стопанин, производител, ти си „гяур“, „неверник“, живеещ само защото някой друг така е решил.
Всъщност — в голяма степен турският национализъм от началото на миналия век повтаря доктрината на османската мюсюлманска монархия, просто замества ислямските виждания с националистически такива. А резултатът е ясен — нетурското население — българи, гърци, арменци, евреи (отново съвпадащо с немюсюлманско), бива подложено на гонения както през османския период.
А дали османските гонения са били истина — ами погледнете народното творчество, песни, сказания, традиции, развити по това време. Или пък легенди, свързани с имена на местности. Ще се учудите в каква степен се припокриват с този действително поръчков роман.
Или пък разгледайте оцелели църкви от този период (има ги, все още). Със сигурност ще Ви направи впечатление колко са ниски отвън. А това е поради простата причина, че храмовете на „гяурите“ не е трябвало да са по-високи от османлия на кон.
Това, разбира се, не е характерно само за османската държава — достатъчно е да се погледне към колониалните империи — разделението там е било на „диваци“ от местно население (били те индианци, индийци, негри, китайци, папуаси, аборигени и т.н.) и „цивилизовани“ пришълци, които са налагали своите порядки — религия, политика, език, култура и т.н.
Относно романът — поръчков или не, продължава да е една от най-разтърсващите български книги.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.