Венцеслав Константинов
Бодо Узе

Бодо Узе (1904–1963) е немски белетрист, есеист и публицист, роден в Ращат в семейството на пруски офицер. Отначало желае да последва военното поприще на баща си, но след поражението на Германия в Първата световна война тази мечта се осуетява и Узе се включва в различни паравоенни формации, като за известно време е редактор на различни нацистки вестници. През 1930 г. прекратява членството си в националсоцалистическата партия, потърсва контакт с Германската комунистическа партия и става неин член. Тогава започва да пише първите си разкази. След като през 1933 г. на власт в Германия идва Хитлер, писателят емигрира в Париж и е лишен от немско гражданство.

Във френската столица Бодо Узе създава първия си, почти автобиографичен роман „Наемник и войник“ (1935) и взима участие в Международния писателски конгрес за защита на културата (1935). След избухването на Испанската гражданска война в 1936 г. Узе се записва доброволец и се включва като военен комисар в интернационалните бригади. Разболява се и през 1938 г. се завръща в Париж. През 1939 г. писателят се преселва в САЩ, а на следващата година — в Мексико. Там създава художествено най-силната си творба — романа „Лейтенант Бертрам“ (1944).

След края на войната Бодо Узе се завръща в Източна Германия, където публикува романа „Ние, синовете“ (1948), сборниците с разкази „Света Кунигунда в снега“ (1949), „Мостът“ (1952), първата част на романа „Патриотите“ (1954), „Мексикански новели“ (1957) и сборниците с разкази „Пътешествие в синия лебед“ (1959), „Фреската“ (1960) и „Неделно мечтание в Аламеда“ (1961).

Бодо Узе си създава име като майстор на социалнокритическия разказ, изграден с ярък неусложнен език, но с дълбок, често приглушен лиризъм. В 1963 г. става главен редактор на престижното литературно списание „Зин унд форм“. Отличен е с „Националната награда на ГДР“ (1954), а от 1955 г. е член на Немската академия на изкуствата.