Венцеслав Константинов
Ерих Мария Ремарк

Ерих Мария Ремарк (1898–1970) е немски белетрист и есеист. Роден е в Оснабрюк, Северна Германия, в семейството на книговезец. В разгара на Първата световна война трябва да положи извънреден изпит и е изпратен на Западния фронт, където на няколко пъти е раняван. След войната Ремарк желае да стане музикант, после — художник, но сменя различни професии: прогимназиален учител, счетоводител, кореспондент, амбулантен търговец, посредник на фирма за надгробни паметници, в същото време свири на орган в една църква. Тогава написва първата си книга — малкия роман „Мансардата на бляновете“ (1920). Като редактор на хановерския рекламен вестник „Ехо континентал“ Ремарк пътува из много страни — Италия, Швейцария, България, Турция.

За няколко седмици през пролетта на 1928 г. Ерих Мария Ремарк създава роман, който ще му донесе световна слава — „На Западния фронт нищо ново“ (1929). Само до края на годината романът е преведен на двадесет и шест езика (също и на български — с три издания), а през 1930 г. е филмиран в САЩ. Норвежкият писател Бьорн Бьорнсон поисква официално да се присъди на Ремарк Нобеловата награда. В Германия обаче срещу писателя се надига враждебна вълна — обвиняват го в „литературно предателство към войника от Световната война“. Въпреки това Ремарк написва продължение на романа — „Обратният път“ (1931). И тази книга е обругана в Германия и тогава писателят се преселва в Швейцария.

През 1933 г. националсоциалистите публично изгарят „На Западния фронт нищо ново“ и „Обратният път“. Отнемат на Ремарк немското гражданство и той отива в Париж, а през 1939 г. емигрира в САЩ. Там се сближава с Лион Фойхтвангер, Бертолт Брехт и актрисата Марлене Дитрих. В 1947 г. писателят получава американско гражданство, а след войната се установява в Швейцария.

В емиграция Ерих Мария Ремарк създава още десет романа, сред които особена популярност добиват „Трима другари“ (1937), „Триумфалната арка“ (1946), „Време да се живее и време да се мре“ (1954), „Черният обелиск“ (1956), „Нощ в Лисабон“ (1962) и посмъртно публикувания „Сенки в рая“ (1971). Всички тези творби увеличават славата му и го утвърждават като „майстор на лирическия натурализъм“. В чест на писателя родният му град Оснабрюк учредява през 1991 г. литературната награда за мир „Ерих Мария Ремарк“.