Венцеслав Константинов
Стефан Цвайг

Стефан Цвайг (1881–1942) е един от първомайсторите на австрийската психологическа новела. Освен това си спечелва световна известност като есеист и автор на културно-исторически биографични творби. Цвайг е роден във Виена в еврейско семейство на заможен фабрикант. Следва немска и романска филология в родния си град и в Берлин.

Още като студент Стефан Цвайг публикува първата си книга „Сребърни струни“ (1901) — импресионистична лирика в стила на френските символисти, повлияна от поезията на Хуго фон Хофманстал и на Райнер Мария Рилке. Младият поет предприема пътувания из Европа, Северна Африка, Индия и Америка. Близко приятелство го свързва с Емил Верхарен и Ромен Ролан. През време на Първата световна война Цвайг пребивава в Швейцария и в поредица от статии се застъпва за „справедлив мир между народите“. От 1919 г. живее в Залцбург, а след възхода на националсоциализма в Германия се установява през 1934 г. в Лондон. В Германия и Австрия книгите му са забранени. Когато започва Втората световна война, писателят поема пътя на емиграцията, преселва се в Ню Йорк (1940), а после в Бразилия (1941). В град Петрополис написва последната си творба — прочутата „Шахматна новела“ — и от отчаяние заради гибелта на европейската култура след нашествието на „кафявата чума“ се самоубива заедно с жена си.

По-важните произведения на Стефан Цвайг са сборниците с новели „Първо преживяване“ (1911), „Амок“ (1922) и „Хаос на чувствата“ (1927); биографичните романи „Жозеф Фуше“ (1929), „Мария Антоанета“ (1932), „Мария Стюарт“ (1935), „Триумф и трагедия на Еразъм Ротердамски“ (1935), „Магелан“ (1938), „Америго. Комедия от грешки в историята“ (1942) и посмъртно: „Балзак“ (1946); есеистичната поредица „Строителите на света“, включваща „Трима майстори. Балзак, Дикенс, Достоевски“ (1920), „Борбата с демона. Хьолдерлин, Клайст, Ницше“ (1925), „Трима поети на своя живот. Казанова, Стендал, Толстой“ (1928) и „Изцеление чрез духа. Месмер, Мери Бейкър Еди, Фройд“ (1931); историческите миниатюри „Звездни мигове на човечеството“ (1927) и автобиографичните творби „Срещи с хора, книги и градове“ (1937) и посмъртната „Светът от вчера“ (1942).

Своята житейска и творческа мисия Стефан Цвайг съзира в това да изгражда културни мостове между народите, за да се обедини Европа от „една огромна обща духовна енергия, която да превъзмогне противоречията и политическите сблъсъци“. Възгледите му не са загубили смисъла си като съкровени въжделения, като прогноза за едно по-далечно бъдеще. Или — с думите на Цвайг, казани за Еразъм: „За един човек с нравствено чувство собственото му съществуване винаги би изглеждало празно и незначително без утешителната мисъл и окрилящата илюзия, че и той като отделна единица може със стремежите и дейността си да допринесе нещо за общото нравствено усъвършенстване на света.“ В чест на писателя град Залцбург учредява през 1992 г. литературната награда „Стефан Цвайг“.