Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2011)
Разпознаване и редакция
NomaD (2011)

Издание:

Антология на немската поезия

 

Под редакцията на Димитър Стоевски

Съставили: Димитър Стоевски, Димитър Дублев, Ламар

 

Редактор на издателството: Блага Димитрова

Художник: Димитър Трендафилов

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Цветанка Апостолова

Дадена за печат на 30. XII 65

Печатни коли 20¾. Издат. коли 17–01.

Формат 59X84/16. Тираж 5090.

Издат. №41 (1989).

Поръчка на печатницата 1248. ЛГ IV

Цена 1,57 лв.

 

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

Народна култура — София, 1966

История

  1. — Добавяне

Безмерно обичам аз всяка игра:

леката танцова стъпка напред,

скока встрани, забавното плъзгане,

с едничката цел — да бъде забавно

лично за мене, плахо не ме ли подири

с прибулена прелест онази, която

ще срещна възторжен за сладката цел:

плът до плътта, дъх до дъха да се носим…

 

Неясно се носят случките в моята памет.

С широки пролуки е моята съвест — нехая,

че важни неща тънат в забрава, изгарят,

затварям едното око пред смъртта и превръщам

парливите сълзи в роса. Моят мозък

опипом само размисля. Аз предпочитам

очи да зарейвам нагоре, високо в небето,

да пия наслада от светлината над мене.

 

Обичам по детски света — една запустяла,

смълчана и ширна градина, звънливата

тъкан на паяка, голи върхари обвила,

безредния сън без стени, дългите нощи

със авантюри без кръв, без мора и погнуса,

дни на работни места, дето понякога, щом ни

обсеби желание, на бърза ръка, дръзновено

измисляме и създаваме чудни неща.

 

Юзда не търпи ни моят, ни твоят копнеж.

Не знае предели нашата радост в живота.

Но виждам, уви, как моите ближни възпират

всяка прищявка, а моят век строго отмерва

моята жад към красотата. И ето, уви,

макар безразсъден, признавам: по-често

не следвам парфюма на някоя ближна, а глухия звук

от тежкия дървен крак на стар комунист.

Край