Читателски коментари (за „Щит и меч “ от Вадим Кожевников)

Плавен финал или поне не „избухващ“ и сърцераздирателен от днешна гледна точка.

Интересното е, че въпреки абсолютно всичко, се показва, че съветската литература може да изобрази противника и самите германци като човешки същества-за жалост заради отстоянието на времето (двадесетина години) не толкова ярко може би.

Човешките отношения остават на задане план, а напред изпъква главния герой (дефакто герои), което в този конкретен случай, за да не се обобщава, се получава т.д.к..