Жан дьо Лафонтен
Химн на насладата

Наслада, сладък дар, без тебе бихме ние

наричали едно живота и смъртта;

за всяко същество родено на света

магнит си ти — във теб могъщество се крие!

        Владееш поданик и цар —

        за теб, заради твоя чар,

        поемаме тегла и грижи;

        стремеж към теб единствен движи

войника и дори министъра могъщ —

        влече ги път един и същ.

А бихме ли и ний, поетите, творили,

ако в безсънна нощ, останали без сили,

не чувахме накрай със очарован слух

вълшебни звуци в мрака глух?

И славата, шумът на речите витийски,

и гордият венец в игрите олимпийски

прикриват само теб, Наслада — божество.

Живееш ти в плътта на всяко същество.

        Защо са багрите на Флора,

        лъчите слънчеви в простора,

        Помонините плодове

        и Бакхус, който ни зове,

        горите и полята свежи —

        кърмачки на безброй копнежи?

Защо ли се множат изкуствата безспир,

любимата жена защо е скъп кумир?

        За теб, за твоята прослава.

И повече дори: когато някой сам

        във нещо се ограничава,

        наслада в туй намира, знам.

Любимка си била отдавна, о Наслада,

        на най-добрия ум в Елада;

не ме отбягвай днес, поспри се у дома,

        не ще останеш тук сама.

Обичам аз игри, любов и своеволия,

и музика, и стих; за мене са добри

        различни дарове — дори

и чара приглушен на лека меланхолия