Джон Стайнбек
Благодатният четвъртък (19)

18. ЕДНА ПОЧИВКА В НАПРЕГНАТИЯ ДЕН

Един от най-важните и ценни обичаи които Фауна присади на „Мечешко знаме“, беше кратката почивка след работа и преди лягане, която, заедно с размишленията, се правеше в Готовата стая. Там се споделяха и разнищваха разните оплаквания, уреждаха се споровете, търсеше се истинската стойност на дребните въпроси, интереси, отчаяния — всичко се изваждаше на показ и се проучваше внимателно. Благодарение на познанията и тактичността, придобити в други области, тук се чуваха порицания и хвалби, крояха се планове за подобряване на работата. Фауна тласкаше — като с остен — своите млади госпожици към доброта и благоприличие, т. е. към двете необходими условия за здрав сън. Беше нещо обикновено на тези съвещания да се сервират леки освежителни напитки, а сегиз-тогиз гласовете на младите дами се сливаха и в песен — било „Роден дом, скъп роден дом“, било „Старият черен Джо“, „По воденичната вада“ или „Жътварска месечина“. Денонощното дежурство в Готовата стая беше освен това и лек за разбити нерви и изнурени тела.

Така се случи, че през нощта, когато клубът на „Гърмящите змии“ от Салинас свика възпоменателното си събрание за своите паднали членове, „Мечешко знаме“ се оказа без достатъчно работна ръка. Хелън и Уистирия излежаваха двумесечните си присъди заради свадата, която и досега се обсъжда с възхищение на улица Консервна.

Когато и последната Гърмяща змия си отиде и главният вход най-сетне се затвори, момичетата уморено се довлякоха към Готовата стая, насядаха и изритаха обувките си.

— Един от змиите ни нарече тая вечер институт и отличителен белег на града — съобщи Беки.

— Още две-три като Сузи и наистина ще станем институт — кисело отбеляза Агнес. — Вуйчо ми работи в институт. Къде е Сузи?

— Тук съм — обади се Сузи от вратата. — Исках да сваля счупената плоча от автомата. Така съм уморена! Хайде да лягаме.

— Преди да сме казали „лека нощ“ на Фауна? Ти си луда — прекъсна я Мейбъл. — Ще побеснее.

— Каква нощ! — въздъхна Беки. — Един път да си струва труда. Гърмящите змии се държаха прилично след полунощ, но не се умориха.

— Бяха добре, додето имаше пиене — каза Мейбъл. — А в тоя боклук, дето ни го прати Дебелата Ида, като че имаше приспивателно.

— Не мога да си спомня кой ми каза — май че ниският. Синчето му прерязало с лопатата един червей на две — доложи Сузи.

— О, и ти ли налетя на него? Разправяше, че малкият бил само на четири годинки. И казал: „Слязох един челвей“. Да беше срязал камила, разбирам.

— Ами оня, плешивия? — додаде Мейбъл. — Неговата жена ли била оперирана? Извадили й всички вътрешности. Представих си, че я кълцат на кайма. А той тъй здравата се разплака, че не можах да разбера от какво е боледувала.

— Злокачествен тумор — поясни Беки. — Накарах го да ми го каже бавно.

— Ами кой е този Сигмънд Кай, за когото непрекъснато пееха? — попита Агнес.

— Никога не съм го чувала — отговори Беки.

— Сузи, и престани да спориш с клиентелата! — заповяда Мейбъл.

— Ако това са живите членове на „Гърмящите змии“ — възрази Сузи, — мога да си представя умрелите какви мъртъвци са! Всеки може да вади нож на умряло куче и после — беж да те няма!

Фауна се показа от своята спалня-кабинет и застана и рамката на вратата, разтривайки длани с глицерин. Беше се преоблякла в пеньоар с прасковен цвят и нервно заговори:

— Млади госпожици, можете да се присмивате на Гърмящите змии колкото си щете, но ако един ден отидете в цивилния живот, ще разберете, че добрите и солидни граждани като тях са за предпочитане. Нима не разбрахте, че тук бяха някои от най-важните хора на Салинас? Взехме им по-скъпичко, но сами виждате — няма повредена покъщнина. А евтинията за моряците миналата събота ми струваше осемдесет и пет долара поправки. Онова момче даде на Беки пет долара бакшиш, но затова пък разби два прозореца и задигна закачалката от еленови рога.

— Боже мой, колко ми се спи! — прозина се Сузи.

— Имам едно правило, Сузи — троснато каза Фауна, — никога не посрещай новия ден с лоша дума и с неприключени сметки. — Тя се почеса с молива по носа. — Де да имаше повече Гърмящи змии!

— Да имаше повече умрели членове! — поправи Сузи.

— Ето, това е лоша дума, Сузи! — скара се Фауна. — Щом птичките могат весело да чуруликат, значи и ние можем. Хайде сега починете си. Кой иска бира?

— Ако кажа, че искам, ще трябва да донеса за всички — нацупи се Беки, — а от умора не мога да мръдна. Знаете ли какво танцувах? Кадрил!

— Видях — сухо отбеляза Фауна. — Май ще се наложи да ви дам някой и друг урок. Танцуваш кадрил като патрава. Затова те болят краката. Толкоз уроци ви дадох как да се държите и пак танцувате като развратници.

— Какво значи развратници? — попита Беки.

— Курви — отвърна Мейбъл.

— О, значи развратници, тъй ли било?

— Фауна — намеси се Агнес, — да кажеш на Сузи, като ходи по разходки, да се връща навреме. Гърмящите змии тъкмо се бяха разгорещили, а тя — при Док! Цял час!

— Фауна — поде Сузи, — какво му е на тоя Док?

— Какво му е? Нищо му няма — рече Фауна. — Един от най-свестните хора, които са живели на улица Консервна. Но всички го използуват и това сигурно го дразни. Ето, Дебелата Ида го кара да й опитва напитките, Мак и момчетата му измъкват всеки петак, а пореже ли си пръста някое момче от улица Консервна все при него тича да му го превърже. Ами когато Беки се сби с оня, „Световния дървар“? Така я друсна в рамото, че ако не беше Док, щеше да си загуби ръката. Покажи й белега, Беки.

— А не идва ли тук? — попита Сузи.

— Не, никога. Само не мисли, че не е в ред. При него се мъкнат разни с кожени палта, слушат си църковна музика … Добре си е Док. Каквото си поиска, има го. Дора разправяше, че всички момичета били луди по него. Но аз сложих край на тия работи.

— Защо?

— Пазя го, затова! Виждаш ли ония златни звезди там? Всяка звезда представлява едно от моите момичета, омъжило се на добро място.

— Че кой се жени за уличници?

— Имаш неправилно отношение — ледено отвърна Фауна. — Тъкмо тези схващания искам да разсея. Погледни третата звезда открая! Признавам, малко надута беше, но какво от туй? Сега е проповедничка в Сан Луис Обиспо. Женят се моите момичета, и то как още!

— Но какво общо има всичко това с Док? — каза Сузи.

— Набелязала съм го за най-подходящата госпожица. Някой ден и него ще хванем.

— Дрън-дрън! — възмути се Сузи. — Той каза, че не искал да се жени.

— Внимавай в изразите, Сузи! — упрекна я Фауна. — А ти как се погаждаш с него?

— Скарахме се. Той ме ядоса, после аз го ядосах. Все за тия проклети буболечки! Че и статията за нервните смущения в октоподите! Току-виж някой ден дошли ония с белите престилки да го потупат по рамото.

— Не вярвам — каза Фауна. — Че защо пък, някои от буболечките му струват по десет долара.

— Сигурно не парчето — добави Сузи.

— Купува остарели котки по четвърт долар, вкарва им синя, червена и жълта боя и после му дават по петнайсет долара на глава.

— Но за какъв дявол всичко това?

— Сузи, да си подбираш изразите, че ще те цапна през устата! И понеже много знаеш, иди да донесеш бирата. Невежа си ти, ама да пукна, ако не те направя човек!

Сузи излезе и Фауна допълни:

— Дали пък не става за Док? Само устата й дето е много голяма. И с пандишпан да я напълниш, пак ще говори.

Сузи се върна с поднос, на който бяха наредени бирени бутилки.

— Фауна, я направи хороскоп на Сузи — подметна Беки.

— Какво? Разни звезди и тем подобни? Защо? — попита Сузи.

— Да видим дали ще се омъжиш за Док — поясни Беки.

Сузи пламна.

— Обичам шегите, но внимавайте!

— Че какво пък! — сопна се Беки.

— Не вярвам на тия брътвежи за звездите — каза Сузи. — И се откажете да клюкарствувате за Док. Той е учил в колеж, прочел е толкова книги, че сам не знае колко са. И то не хумористични книжлета. За него и за мене толкоз! Стига сте приказвали!

— Но това е достатъчно, госпожице — каза Фауна. — Виж тия звезди. И обърни внимание на златната звезда, върху която има още една златна звезда. Тази млада дама е омъжена за един професор в Станфордския университет. Книгите му има-няма наброяват милион. А тя? Знаеш ли какво прави тя? Идват хора, сочат книгите и я питат: „Чела ли е младата госпожа всички тия книги?“ Тя се усмихва загадъчно и дума не обелва. Зададат ли й въпрос… и ти ще се научиш Сузи, стига да внимаваш… попитат ли я нещо, тя повтаря последните три думи от въпроса и всички си въобразяват, че много знае. Дори собственият й мъж си мисли, че тя може да чете и пише! Бъди умна, Сузи. Док не обича жените, конто знаят колкото него. Нали тогава няма да може за нищо да приказва? Той да приказва! Ти мълчи!

— Тя ли? — изсъска Беки. — Тя ще умре, ама ще изтърси нещо.

— Тя по-добре да се научи да си държи устата затворена, иначе няма да има златна звезда — каза Фауна. — Идеята за хороскоп не е лоша. Кога си раждана, Сузи?

— Двайсет и трети февруари.

— По кое време?

— Бог знае. Май че беше високосна година.

— Бас държа, че е родена през нощта — злобно рече Агнес. — Винаги познавам.

Фауна влезе в стаята си, върна се с някаква карта и я забоде на стената. Извади учителската показалка и почна:

— Ето къде си — риби.

— Искаш да кажеш, че съм риба? — подскочи Сузи.

— Ти си зодия „риби“ — натърти Фауна.

— Нито дума не вярвам. И на всичко отгоре не обичам риба. Погледна ли риба, всичко ми се обръща.

— Че кой те кара да гледаш. Но ако не си ме излъгала за рождения си ден, ти си риби. Чакай да видим сега … риби са в Юпитер, две минава в Сатурн, три остава във Венера …

— Не вярвам — противеше се Сузи. Фауна дигна глава от изчисленията.

— Мейбъл, кажи й какви работи съм познавала.

— О, чудни! — възкликна Мейбъл. — Едно време имах кученце. Фауна му направи хороскоп. Каза, че на третия му рожден ден в десет часа ще се пръсне.

— И? — попита Сузи.

— Не се пръсна. Изглежда в картата имаше грешка. Защото в десет часа се подпали. Тъкмо изстисквах един лимон.

— Можеш и сега да изстискаш един — обади се Фауна.

— Как така се подпали? — продължи да пита Сузи.

— Ей тъй. Просто подпали. От само себе си ли, как ли. Беше хубаво куче, само че глупавичко. Не обичаше да стои в къщи. И все напикаваше Джо Елегънт.

— Значи Джо Елегънт го е запалил — рече Сузи.

— В никакъв случай! Джо Елегънт беше тогава в болницата.

Фауна ненадейно плясна с ръце.

— Велики боже!

— Какво има? Какво ти стана? — уплаши се Беки.

— Сузи — каза Фауна с внушителен глас, — знаеш ли за какъв човек ще се омъжиш? За рак.

— Ти ли го хвана? — засмя се Сузи. — Не знаех, че искаш да ме омъжиш за рак.

— Не се шегувай, Сузи. Рак, това значи юли. Помисли си кой работи с раци и разни такива?

— Джо Ангюро, рибарят — отговори Беки.

— Док! — извика Фауна. — И ако е роден през юли работата е чиста. Агнес, кога е роден Док?

— Не знам. Мак щеше да го пита.

— Ще разберем. Но той нищичко да не подуши.

— Мак ще се погрижи за това — каза Агнес. — Мак винаги е изнудвал Док.

— Но аз искам да зная още сега — настоя Фауна. — Вие си лягайте вече, че знаете ли утре какво ни чака? — Фауна затъкна молива в косата си. — Утре хвърля котва един тлъст разрушител. Нима забравихте какъв ден сме утре?

— Ей, вярно бе! — викнаха момичетата в хор. — Утре плащат заплатите.

За пет минути Фауна подреди косата си и се приготви за последната инспекционна обиколка — да провери дали е хвърлен боклукът, угасени ли са лампите. В тъмнината на Готовата стая тя забеляза огънчето на цигара.

— Кой там? — извика тя.

— Аз — обади се Сузи.

— Защо не си в леглото?

— Мисля.

— А бе, аз си знам, че от тебе уличница не става. А за какво мислиш? За хороскопа?

— Да.

— Док ти се харесва, нали?

— Тъй го нагрубих! Ядоса ме.

— Защо не оставиш всичко на мен? Мисля, че ще успея да ти го осигуря.

— Но той не иска да се жени, пък и да иска, сигурно няма да ме вземе.

— Хората не знаят какво искат — каза Фауна. — Затуй се налага все да ги пришпорваш. Защо им е притрябвало на умните момчета да се женят? Ама на, женят се.

— Влюбват се може би.

— Да, и това е най-лошото. Знаеш ли, Сузи… когато човек се влюби, от сто жени в най-неподходящата се влюбва. Затуй ще поема цялата работа в свои ръце.

— Какво искаш да кажеш?

— Това, че когато човек избира жена за себе си, той е влюбен в нещо от себе си, което няма нищо общо с жената. Тя прилича ту на майка му, ту пък ще е черноока, а той мрази русите. Понякога отмъщават някому, друг път не са сигурни дали са мъже и искат да си го докажат. Хора, които ги разбират тия работи, са ми казвали едно време — мъжът не се влюбва в жената. Влюбва се в новото и сам си го създава. Най-добрите бракове са тия, в конто участвуват умни хора. Умни, а не затънали до шия. Ти за Док си добра.

— Как тъй?

— Защото не приличаш на него. Да опитам ли?

— Не! — каза Сузи. — Нямам намерение да зачерням когото и да било. Най-малко Док.

— Всеки зачерня някого.

— Знаеш ли, ти беше права, Фауна. Бях само на шестнайсет. А той разговаряше с мен като с голямо момиче. Дори не мога да си спомня какво казваше. Също като на голяма.

Фауна прегърна Сузи през рамо.

— Може пък да си спомниш. Успея ли, около твоята звезда ще сложа червен пръстен. А сега ще си лягаш ли?

— Да — рече Сузи, — но само да не зачерняме Док.

 

Сузи изчака Фауна да зашуми със завивките си в леглото и след това се измъкна през главния вход. В Западната биологична лампата все още светеше. Тя прекоси Улицата, мина под уличния фенер, изкачи се по стъпалата и почука. Док не се обади. Тя открехна вратата и го видя седнал на масата със зачервени очи, наредил пред себе си стъклените панички. Изглеждаше мъртво изтощен. Кожата над брадата му бе просто посивяла.

— Много до късно работите — каза тя.

— Да. Заради вас ми се развалиха първите проби. Трябваше всичко отначало. Не става бързо.

— Съжалявам, Док. Но вие трябва да напишете своята статия. Аз нищо не разбирам от нея, но трябва да я напишете.

— Струва ми се, първия път бяхте права — рече той. — Изглежда, че не мога.

— Как да не можете! Каквото поискате, всичко можете.

— Ами ако е точно така? Ако не искам?

— Аз искам!

— Какво ви засяга това?

Сузи се изчерви и потърси отговора в ноктите си.

— Всички искат. Не я ли напишете, всички ще се отчаят.

Той се засмя.

— Що за причина, Сузи?

Тя реши да опита с друг трик.

— Всеки мрази страхливците …

— И да съм страхливец, кого засяга това?

— Но вие трябва да пишете, Док!

— Няма!

— Ще ви помагам, стига да мога.

— Всъщност, какво можете вие?

Лицето й пламна.

— Какво ли? Ще ви ритам отзад. Това изглежда ви липсва.

— А защо не ме оставите на мира? — каза той. — Ето… да ви се не види макар! Пак ми попречихте. Пак пропуснах минутата!

— Сам си попречихте, въшльо такъв! Другите обвинява! Сам си пречите!

— Марш в публичния дом! — изкрещя Док. — Махай ми се от главата! Вън!

На прага тя се спря и се обърна.

— Боже, как мразя глупците! — После тръшна вратата зад гърба си. След миг на стъклото се похлопа.

— Махай се! — викна Док.

Вратата се отвори. Показа се Мак.

— Не е Сузи. Аз съм.

— Значи подслушваш?

— Не, не подслушвам. Слушай, Док, какво ще кажеш, струва ли си човек да си влага парите в имот на Улица Консервна?

— Не.

— Момиче и половина.

— Ако не се лъжа, каза, че не си подслушвал.

— Никой не е подслушвал, Док, но всички чуха. Нали знаеш, казват, че който се жени за уличница, имал три оправдания.

— За какво говориш?

— Първо — Мак почна да изброява на пръсти, — такава няма да ти скита, защото се е наскитала. Второ, никога няма да я изненадаш или разочароваш. И трето, щом уличницата е тръгнала подире ти, значи и тя има оправдание. Но едно единствено.

— Какво е то? — Док гледаше като хипнотизиран.

— Значи те харесва. Лека нощ, Док.

— Седни да пийнем.

— Не мога. Трябва да дремна. Утре имам работа. Лека, Док!

Док не откъсваше поглед от вратата, след като Мак я затвори. Жилките на небоядисаната чамова дъска сякаш се впиваха в изнурените му очи.