Линда Хауърд
Белязаният Макензи (7)

Седма глава

Клей последва индианеца. Както и предполагаше, Уолф спря пикапа до малката пътечка, където Мери бе нападната. Заместник-шерифът паркира колата и когато излезе от нея, Макензи вече беше клекнал и изучаваше калната земя. Дори не повдигна поглед, когато другият мъж се приближи. Вместо това, най-съсредоточено продължи да изследва всяко стръкче трева и камъче.

— Кога се подстрига? — попита Клей.

— Тази сутрин. В бръснарницата в Харпстън.

— Защо?

— Защото Мери ме помоли — сухо отвърна Уолф и отново впери поглед в земята.

Съвсем бавно тръгна по пътеката, заобиколи зад сградата и спря на мястото, където Мери бе повалена на земята. Продължи по стъпките на нападателя, стигна до следващата пътечка и издаде странен звук на удоволствие, когато откри отпечатък от подметка.

Клей също бе изследвал земята, както и останалите мъже от участъка.

— Може да е на всеки от нас — обясни той на Уолф.

— Не е. Оставен е от обувка с мека подметка, не от ботуш — продължи да го изследва още известно време, след което допълни: — Този мъж прехвърля тежестта си върху пръстите. Предполагам, че тежи около седемдесет-осемдесет килограма. И не е в много добра физическа форма. Когато е стигнал дотук, вече е бил изморен.

Клей се почувства неудобно. Повечето хора биха отдали тези способности на индианския произход на Уолф, но щяха да сбъркат. Има идеални преследвачи, които могат да откриват отпечатъци, но подробностите, които Уолф откри бяха доказателство, че този мъж е бил обучен да преследва хора. Нямаше съмнение, че индианецът е прав, защото Клей бе виждал и други мъже, макар не много, способни да разгадават отпечатъци.

— Бил си във Виетнам. — Знаеше го предварително, но сега вече това имаше значение.

Уолф все още изучаваше следата.

— Да. А ти?

— В двадесет и първи отряд. Ти в коя част си служил?

Уолф го погледна и на устните му се появи едва забележима усмивка.

— В разузнавателния отряд.

Клей усети ледени тръпки по гърба си. За разлика от останалите войници, тези от разузнавателния отряд прекарваха седмици в джунглата или по хълмовете, спяха, където намерят, преследваха и биваха преследвани. Оцеляваха само най-силните, тези, които можеха да се бият на живот и смърт или да се сливат със сенките, в зависимост от ситуацията. Клей ги беше виждал как изскачат от храсталаците, мръсни и вонящи като диви животни, каквито и си бяха, със смърт в очите и толкова опънати нерви, че бе опасно да замахнеш към тях неочаквано или да минеш зад гърба им. Умният човек изключително внимава в присъствието на някой от този отряд.

В очите на Уолф сега отново се бе настанил хладният, смъртоносен поглед и макар да го разбираше, Клей само можеше да гадае на какво е способен този мъж. Индианецът отново се усмихна и с най-спокоен, почти нежен тон изрече:

— Този мъж допусна груба грешка.

— Защо?

— Нарани моята жена.

— Не е твоя работа да го преследваш. Полицията ще го направи.

— Тогава по-добре полицията да върви по следите ми. — Без думичка повече, Уолф си тръгна.

Клей остана загледан в едрата фигура. Изобщо не се изненада от безцеремонното заявление, че Мери е неговата жена. По гърба му отново преминаха ледени тръпки и той потрепери. Целият град бе допуснал грешка по отношение на този мъж, но изнасилвачът бе сбъркал фатално.

 

 

Мери стоически издържа всички протести и молби, когато съобщи, че се прибира в дома си. Всички бяха много мили и тя оценяваше загрижеността им, но просто не можеше да остане у Беси и минутка повече. Нямаше никакви физически травми, пък и докторът бе казал, че главоболието ще премине до няколко часа.

Потегли с колата и движенията й бяха напълно механични. По-късно не помнеше нищо от шофирането. Едва когато стигна старата къща, почувства огромно облекчение, но веднага го потисна. Сега не можеше да си позволи да се отпуска. Не още. Трябваше да се стегне и да събере всичките си сили.

Удроу се увъртя около глезените й започна да мяука настоятелно. Мери го нахрани, макар че котката вече беше дебела колкото футболна топка и веднага се почувства изтощена. Седна на масата и скръсти ръце в скута си.

Час по-късно Уолф я откри в същата поза, точно когато денят вече си отиваше.

— Защо не ме изчака? — загрижено попита той, застанал на прага.

— Трябваше да се прибера — обясни Мери.

— Аз щях да те докарам.

— Зная.

Той седна до нея и взе ледените й, здраво стиснати длани в своите. Тя го гледаше с празен поглед и сърцето му се сви.

Би дал всичко никога повече да не вижда този израз в очите й.

Винаги е била толкова силна и смела. Макар дребничка и крехка като телосложение, Мери винаги излъчваше непобедимост. Самата мисъл за поражение й бе чужда и тя подреждаше живота си както на нея й харесва, без да се притеснява да размаха пръст в лицето на магазинера. Отношението й към живота понякога го дразнеше, но по-често го очароваше. Беше като малко коте, което се смята за тигър и понеже се държи като такава, хората отстъпваха.

Сега обаче цялата смелост и сила бяха изчезнали. Очите й излъчваха ужасяваща уязвимост и Уолф знаеше, че тя никога няма да забрави мига, в който се бе почувствала напълно безпомощна. Този боклук я бе наранил, унижил и буквално я бе натикал в калта.

— Знаеш ли кое ме ужаси най-силно? — най-сетне заговори тя.

— Кое?

— Това, че исках първият път да бъде с теб, а той щеше… — Изведнъж спря, неспособна да продължи думите.

— Но не го е направил.

— Не. Вдигна полата ми и започна да къса дрехите, когато Клей — мисля, че Клей — извика. Чух и изстрел от пистолет. Спомням си, че чух страшен тътен, и тогава ми се стори, че е гръмотевица.

Притесни го монотонният глас, с който говореше и Уолф си даде сметка, че тя все още е в шок.

— Няма да позволя да се приближи до теб повече. Обещавам ти.

Тя само кимна, след което затвори очи.

— Сега ще отидеш да си вземеш душ — подкани я той и я изправи на крака. — Дълъг, топъл душ, а през това време аз ще ти приготвя нещо за ядене. Какво искаш?

Мери се насили да измисли какво й се яде, но самата идея за храна й се стори отвратителна.

— Само чай.

Той се качи с нея на горния етаж. Тя изглеждаше спокойна, но спокойствието й бе само привидно, сякаш бе събрала всичките си сили, за да се държи под контрол. Уолф знаеше, че за нея е по-добре да си поплаче, или да се разкрещи, каквото и да е, само да се освободи от непоносимото напрежение.

— Трябва да си взема нощницата. Нали нямаш нищо против? — Изглеждаше разтревожена, сякаш се боеше, че създава прекалено много проблеми.

— Разбира се, че нямам нищо против — успокои я той. Пресегна се, за да я погали, но отпусна ръката си преди да я докосне. Тя може би не искаше никой да я докосва. Заболя го, като си помисли, че може да изпитва отвращение от ласките му.

Мери взе нощницата си и послушно застана в старомодната баня, докато Уолф нагласи водата.

— Ще те чакам долу — каза той и излезе от банята. — Не заключвай вратата.

— Защо? — Очите й бяха изпълнени с тъга.

— Защото може да припаднеш и да имаш нужда от мен.

— Няма да припадна.

Той се подсмихна. Не, разбира се, че госпожица Мери Елизабет Потър няма да припадне, не можеше да си позволи подобна слабост. Може би не напрежението я крепеше, а стоманеният гръбнак.

Уолф знаеше, че трудно ще я убеди да хапне нещо, но все пак затопли една готова супа. Тя тъкмо завря и чайникът започна да свири, когато Мери влезе в кухнята.

Не беше облекла халат, а само бяла памучна нощница. Той усети, че се изпотява, когато през прозрачната нощница забеляза гърдите й. Изруга мислено и седна на масата като послушно дете. Моментът изобщо не беше подходящ за страсти. Само дето не можеше да се възпре — желаеше я яростно.

Тя механично изяде супата, без изобщо да протестира, изпи чая и му благодари. Уолф вдигна масата и изми чиниите. Когато свърши и се обърна, Мери все още стоеше със скръстени ръце, с празен поглед в очите. Той замръзна на мястото си и отново изруга. Не можеше да допусне това да продължава. Повдигна я от стола, седна и я настани в скута си.

За момент тя се стегна, след това от устните й се пророни въздишка и Мери се отпусна върху гърдите му.

— Толкова се изплаших — прошепна тя.

— Зная, скъпа.

— Откъде знаеш? Ти си мъж! — Гласът й стана леко обвинителен.

— Така е, но съм бил в затвора. — Не беше сигурен дали тя разбира какво има предвид.

— О! — След малко възкликна тя и яростно продължи: — Само ако някой те е наранил…

— Спокойно, спокойно! Никой не ме е нападал, защото мога да се бия и всички го знаеха. — Не й обясни как бе извоювал подобна репутация. — Но се случваше с други затворници. Знаех, че може да се случи и с мен и бях постоянно нащрек. — Нощите в затвора минаваха само в лека дрямка, с лъжица наострена като нож под възглавницата. В килията си държеше доста оръжия, които пазачите виждаха, но не можеха да разберат предназначението им. Само войник от разузнавателния отряд би могъл да ги разпознае и да разбере за какво служат. Да, през целите две години бе живял нащрек.

— Радвам се — най-сетне отговори тя. В следващия момент отпусна глава и започна да плаче. Уолф я притисна по-плътно до себе си и погали главата й. Нежното й, крехко тяло се тресеше от ридания и Мери обви ръце около врата му. Не каза нищо, нито пък той заговори, защото думите бяха излишни.

Най-накрая тя се изправи и огледа стаята със замъглен поглед.

— Трябва да си издухам носа.

Той се пресегна и взе една кърпичка от кутията със салфетки. Мери издуха носа си по най-достолепния начин. Отново се отпусна и се зачуди как ще се справи с това, което й се случи. Осъзнаваше, че можеше да е много по-зле, но и без това се чувстваше отвратително. В ума й изплува само една мисъл — тази нощ не искаше да е сама. Не можеше повече да търпи състраданието на останалите жени, но ако Уолф останеше с нея всичко щеше да е наред.

Тя го погледна.

— Ще останеш ли с мен тази нощ?

Всеки мускул в тялото му се стегна, но той разбираше, че не може да й откаже.

— Знаеш, че ще остана. Мога да спя на…

— Не. Искам да спиш в моето легло и да ме прегръщаш цяла нощ, така че да усещам, че не съм сама. Само тази нощ. Утре вече ще съм добре.

Искрено се надяваше да й мине толкова бързо, но се съмняваше. Спомените щяха се промъкват в съзнанието й, изневиделица да изскачат от тъмнината, когато най-малко очаква. Никога през живота си нямаше да забрави какво бе преживяла и точно затова искаше да хване мръсника и да му извие врата. Буквално.

— Ще се обадя на Джо да му кажа — каза той и я отмести от скута си.

Още бе доста рано, но очите й тежаха от умора и след като се обади на сина си, Уолф реши, че няма какво повече да чакат. Тя се нуждаеше от един здрав сън.

Загаси лампите и я прегърна, докато се изкачваха по стълбите. Кожата й беше топла и подканяща под тънката материя и сърцето му започна да бие по-учестено. Уолф стисна устни, когато кръвта запрепуска из вените. Чакаше го тежка нощ.

Спалнята й беше много старомодна, сякаш извадена от миналия век, но той не беше очаквал и друго. Нежното, люляково ухание тук се усещаше по-силно.

— Надявам се леглото да не ти е малко — разтревожено каза тя.

— Ще свърши работа. — Не беше достатъчно голямо, но нямаше какво да се направи. Щеше да му се наложи да прекара нощта плътно притиснат до Мери, сгушена до него. Не беше убеден дали ще успее да издържи, да лежи до нея, без да я пожелае. Умът му казваше едно, но тялото му искаше нещо съвсем различно.

— От коя страна искаш да спиш?

Какво значение имаше? От която и страна да легнеше, цялата нощ щеше да е едно мъчение.

— От лявата.

Мери кимна и вдигна завивките. Уолф искаше да отмести поглед, докато тя се настаняваше в леглото, но очите му просто не се подчиниха. Видя женствените извивки на тялото й, подчертани от фината материя на нощницата. Белите й, слаби крака се оголиха и той моментално си ги представи обвити около тялото му. Спомни си как държеше гърдите й в ръце, как ги целуваше, уханието на кожата й.

Уолф рязко се наведе и я зави.

— Ще вляза да взема душ.

Забеляза страха в очите й при мисълта, че ще остане сама, но Мери бързо се пребори с него и каза:

— Кърпите са в шкафа до вратата.

Уолф яростно се ругаеше, когато остана сам в банята и започна да се съблича. Знаеше, че и леден душ няма да му помогне, защото напоследък често беше опитвал да се успокои по този начин, но ефектът бе крайно нетраен. Имаше нужда от Мери, гола в ръцете му, стенеща от удоволствие…

По дяволите! Не биваше да го допуска, не и тази нощ.

Цялото тяло го болеше, когато застана под топлия, силен душ. Не можеше да си представи нощта, която го очакваше. Последното нещо, от което тя имаше нужда в момента, беше желанието му да я люби. Тя се нуждаеше от утеха и успокоение, а не от страст. А той изобщо не бе сигурен в самоконтрола си. Твърде дълго не е бил с жена и от доста време я желае.

Не, по никакъв начин не биваше да й причинява подобно нещо. По-скоро сам щеше да си пререже гърлото, отколкото да види отново страха и уязвимостта в очите й.

 

 

Той се върна и Мери още лежеше спокойно. Не помръдна, когато Уолф загаси лампата. Той се отпусна в леглото и тя се обърна на една страна. Той също легна настрани, обви талията й с ръка и я притисна към себе си. Мери въздъхна и той усети, че напрежението й отминава.

— Много е приятно така — промълви тя.

— Нали не те е страх?

— От теб? Не! Никога не ме е било страх от теб. — Гласът й трептеше от нежност. Тя се пресегна назад и погали лицето му. — Утре всичко ще е наред. Само почакай и ще видиш. Просто в момента съм ужасно уморена и нямам сили да се преборя с кошмара. Нали ще ме прегръщаш така цяла нощ?

— Само ако искаш.

— Моля те.

Уолф отмести косата й, целуна извивката на врата и му стана приятно, когато из тялото й преминаха тръпки.

— Удоволствието е изцяло мое — нежно прошепна той. — Лека нощ, скъпа.

 

 

Мери се събуди от бурята навън. Беше на зазоряване, светлината още бе съвсем слаба и небето бе покрито с тежки, сиви облаци. Бурята бушуваше с все сила, напомняйки й за Юга. Една светкавица разцепи небето и последвалата гръмотевица разтрепери въздуха. Тя мързеливо преброи секундите между светкавицата и гръмотевицата, за да разбере колко далеч е бурята — седем километра. Валеше проливен дъжд, който тропаше върху остарелия покрив на къщата. Беше великолепно.

Чувстваше се изпълнена с живот и спокойствие едновременно, и тръпнеща с очакване, сякаш днес щеше да се случи нещо специално. Вчерашният ден беше в миналото. Това вече не може да я нарани. Днес бе настоящето и в него присъстваше Уолф.

Той вече бе станал, но тя знаеше, че цяла нощ бе лежал до нея и я беше прегръщал. Дори и в съня си го беше усетила, чувстваше силните му ръце върху тялото си. Да спи до него й достави такова удоволствие, че просто нямаше думи да го изрази.

Къде ли беше отишъл? Из къщата се разнасяше аромат на кафе и Мери стана от леглото. Изми се, среса се и се върна в спалнята да се преоблече. Странно, но сутиенът й се стори крайно неудобен и тя го свали. Имаше чувството, че цялото й тяло пулсира в очакване на нещо. Нямаше да слага никакво бельо. Облече само лек халат върху голото си тяло и слезе долу.

Той не беше в кухнята, макар че празната чаша в мивката обясняваше аромата на кафе. Вратата беше отворена и тънката мрежа не представляваше никаква бариера за студа. Уханието на дъжд се смесваше с това на кафето. Пикапът му беше паркиран отпред.

Само след няколко минути водата се свари и тя изпи чая си, седнала на кухненската маса, докато наблюдаваше поройния дъжд през прозореца. Отвън нахлуваше студ, но тя изобщо не го усещаше. От хладния вятър зърната на гърдите й настръхнаха, но за първи път Мери изобщо не се притесни.

Стана и тръгна към мивката с празната чаша в ръка, когато той се върна, застанал от другата страна на мрежестата врата. Дрехите му бяха залепнали за тялото и по лицето му се стичаха капки дъжд. Седеше, вперил поглед в нея.

Лицето му излъчваше диво, примитивно желание, очите му блестяха. Мери можеше да види как гръдният му кош се разширява при всяко вдишване на въздух и вената на врата му пулсираше. Макар да стоеше неподвижно, тя усещаше, че цялото му тяло е опънато от напрежение. В този момент осъзна, че днес ще се любят и че тя самата е очаквала точно това още от събуждането си.

— Винаги ще бъда мелез — изрече той с нисък, дрезгав глас, който едва се чуваше на фона на силния дъжд. — И винаги ще има хора, които ще ме мразят заради това. Помисли си много добре, преди да решиш, че искаш да си моя жена, защото няма връщане назад.

Съвсем бавно и ясно тя пророни:

— Не искам да има връщане назад.

Уолф отвори мрежестата врата и бавно и целенасочено влезе в кухнята. Ръката на Мери леко трепереше, когато се пресегна да остави празната чаша в мивката, след което се обърна с лице към него.

Той обви ръце около кръста й и я придърпа към себе си; дрехите му бяха мокри и тънкия халат бързо попи водата, така че се залепи за тялото й. Мери плъзна ръце по раменете му, обви врата му и се повдигна да го целуне. Целувката им бе бавна и дълбока и коленете й омекнаха, когато из цялото й тяло се разнесе топлина. Гърдите му се повдигнаха, когато той рязко си пое въздух и ръцете му я притиснаха по-силно. Сега вече устните им бяха страстни, изпълнени с копнеж и жажда почти до болка.

Мери усети, че той повдига полата й и след малко почувства едрите му ръце върху бедрата си. Целият потрепери от възбуда, когато установи, че е без бельо. Ласките му й доставиха неподозирана наслада. Уолф й бе разкрил един напълно нов свят, светът на чувствените удоволствия, и постоянно го разширяваше пред очите й.

Повече не можеше да чака и я повдигна в ръцете си. Лицето му бе сериозно, когато я погледна.

— Този път нищо не може да ме спре — тихо прошепна той. — Не ме интересува дали телефонът ще звъни, или някой ще дойде, днес ще довършим всичко докрай.

Тя не отговори нищо, само му се усмихна подканящо и той усети, че повече не може да се въздържа. Ръцете му я държаха здраво, когато я качи по тесните, скърцащи стълби, влезе в спалнята и нежно я положи в леглото.

За момент остана загледан в нея, след това отиде до прозореца и го отвори.

— Хайде да оставим бурята да ни прави компания. — Мери въздъхна, когато почувства студения въздух върху разгорещената си кожа. Застанал пред прозореца, през който слабата светлина очертаваше силното му тяло, Уолф започна да сваля дрехите си. Тя спокойно лежеше, извърнала глава, за да го вижда. Първо свали ризата си и под нея се разкриха мускулести рамене и плосък стомах. Знаеше, че тялото му е много силно. Наведе се, изхлузи ботушите и чорапите, и отново се изправи, за да разкопчае колана си. Шумът от бушуваща буря превръщаше движенията му в пантомима. Без миг колебание той свали джинсите и слиповете си.

Уолф стоеше чисто гол пред нея. Сърцето й болезнено подскочи в гърдите, докато го наблюдаваше и за първи път се почувства съвсем малка и безпомощна пред него. Беше толкова висок, силен и мъжествен, че не можеше да откъсне очи от тялото му. Изпита едновременно възбуда и уплаха.

Той седна до нея и веднага забеляза страха в очите й.

— Не се бой — прошепна Уолф и отмести косата от лицето й. Ръцете му бяха изключително нежни, докато сваляше ципа на халата й.

— Зная какво ще се случи — пророни тя. — Но не мога да си представя как.

— Не се притеснявай, ще бъда нежен и внимателен.

— Добре — промълви тя и го остави да свали дрехата. Гърдите й бяха голи и тя усети, че зърната й набъбнаха от възбуда. Той се наведе и ги целуна. Мери се изви в ръцете му, из цялото й тяло се разля топлина. Той бързо махна халата; изпитваше неудържимо желание да усети голата й кожа в ръцете си.

Мери потрепери. За първи път от детството й някой я виждаше чисто гола; лицето й пламтеше и тя затвори очи, за да се пребори с притеснението си. Той погали гърдите й, след което ръцете му се плъзнаха по стомаха й. Когато стигнаха бедрата, тя издаде стон от удоволствие и отвори очи. Той я гледаше с толкова яростен копнеж, че тя мигновено забрави неудобството си. Изведнъж се почувства горда, че този мъж я желае толкова силно и тялото й го възбуждаше. Галеше бедрата и хълбоците й, Мери стенеше и тялото й се извиваше от тръпки. Никога досега не бе изживявала подобно нещо.

— Харесва ли ти? — прошепна Уолф.

Тя само въздъхна. Той продължаваше да я гали, когато се наведе и устните им се сляха. Мери се вкопчи в него. Искаше ласките му да нямат край. Сякаш пръстите му предизвикваха треска, докато тя вече не виждаше и не чуваше нищо, потопена в невероятна наслада. Тя отдели устните си от неговите.

— Уолф, моля те. — Гласът й бе изпълнен с желание.

— Погледни ме. Искам да виждам лицето ти…

Тя отново изстена. Уолф повече не можеше да издържа. Нежната й, прозрачна кожа го възбуждаше до полуда, както никога досега. Беше толкова мека и приканваща! Косата й бе копринена, кожата й беше сатенена. Желаеше я повече от всичко на света.

Той се намести върху нея и Мери рязко си пое дъх. Вдигна очи към него и погледите им се срещнаха. Бурята сякаш бе влязла в стаята. Просветна светкавица и почти мигновено цялата къща се разтресе от гръмотевица. Силният вятър развяваше завесите и дъждът валеше през прозореца, разнасяйки уханието на напоена земя над главите им. Мери извика, сълзите се търкулнаха по лицето, когато той проникна в нея.

Уолф лежеше върху нея, подпрян на лакти и лицата им бяха само на сантиметър едно от друго. Целуваше страните й, така че сълзите попиваха в устните му. Мери усети изгаряща болка и очите й отново се навлажниха. Той продължаваше да я целува, докато болката премина в удоволствие.

Уолф й беше казал, че може би първия път изобщо няма да й хареса, но бе сбъркал. Сексът наистина беше страстен, примитивен, див. Но беше и толкова мощно изживяване, че сякаш я погълна. Въпреки болката, тя изпитваше щастие, че вече е негова. Можеше да усети и неговото вълнение. Тя го обичаше и той имаше нужда от нея. Сякаш допреди да срещне този мъж, изобщо не бе живяла.

Не можеше повече да държи в тайна чувствата си. Той трябваше да знае. Мери никога не бе замаскирала емоциите си. Ръцете й се плъзнаха по силните, мокри рамене и прокара пръсти през гъстата му коса.

— Обичам те — промълви тя. Гласът й едва се чу на фона на поредната гръмотевица.

Дори и да отговори, Мери не го чу. Топлината отново се разля из тялото й и вече не изпитваше никаква болка. Лицето му бе обляно в пот и тя повтори, че го обича. Движенията им сега бяха напълно в синхрон, бурята сякаш бушуваше в телата им. Тихите стонове се сливаха с шума от дъжда; телата им бяха мокри, мускулите им трепереха.

— Уолф! — диво извика тя и ноктите й се забиха в гърба му.

— Остави се на удоволствието, скъпа — успя да промълви той, чувствайки сам приближаващия екстаз.

Мери усети, че треската и напрежението стават непоносими и тогава нещо в нея експлодира. Тя извика, цялото й тяло потрепери. Това бе най-сладката лудост, неописуемо удоволствие, което продължи, докато тя вече смяташе, че ще откачи. Той я прегръщаше, докато тялото й се успокои. Гърлените викове от неговата уста се сляха с бурята, след което тялото му се отпусна.

След това лежаха мълчаливо, сякаш думите само щяха да развалят магията. Сливането на телата им бе изпълнено с толкова страст и жажда, като че нищо друго не съществуваше. Светкавиците и гръмотевиците бяха само допълнение. Съвсем бавно и неохотно Мери почувства, че реалността се завръща около тях. Беше неземно приятно просто да лежи под него и да гали косата му.

Дишането им бавно се върна към нормалния си ритъм и бурята отмина, когато той се отмести и легна до нея. Продължаваше да я прегръща, но сега вече студът в стаята бе осезаем и тя започна да трепери. Уолф стана и отиде да затвори прозореца. Мери наблюдаваше движенията на всеки мускул от голото му тяло. Той се върна в леглото. Тя изпитваше изгаряща нужда да гали тялото му и да разгледа всяка частица от този мъж, доставил й такова удоволствие.

— Харесва ли ти? — Гласът му беше нисък и изпълнен с веселие.

Вече не изпитваше и капчица притеснение, след това което се случи между тях. Тя го погледна и се усмихна.

— Много. Веднъж си те представих гол, само с парче плат увито около кръста, но така е значително по-добре.

Той се пресегна и я повдигна от леглото, сякаш тя беше перце.

— По-добре да се облечем, преди да си настинала и преди аз да съм забравил добрите си намерения.

— Какви добри намерения?

— Да те оставя на мира, докато се възстановиш.

Мери го погледна сериозно.

— Много ти благодаря, че беше толкова внимателен.

— Беше ми изключително приятно. — Устните му се повдигнаха в усмивка и той погали кестенявата й коса. — Отминаха ли лошите спомени?

Тя веднага разбра за какво говори и отпусна глава върху гърдите му.

— Да, днес вече всичко е наред.

Само дето тя изобщо не бе забравила случката от предишния ден, и Уолф много добре го знаеше. Все още се чувстваше уязвима, макар да държеше брадичката си високо вирната. Беше твърдо решен, че мръсникът ще си плати за това, което й причини.

Дълги години бе живял в привидно помирение с жителите на Рут, но сега вече нещата се промениха. Заради Мери щеше да открие този мъж, независимо дали местните са съгласни или не.