Барбара Делински
Диаманти в нощта (7)

Седма глава

Затаи дъх, а в гласа му не бе останала и следа от чувството за хумор. Сара винаги бе ненавиждала партитата. Никога не бе харесвала обкръжението му. Но тези хора бяха неговите приятели, а намеренията им бяха добри. Ако само можеше да им даде още един шанс…

— Би било прекрасно — отвърна Сара с усмихнато изражение. — Какъв е поводът?

Джефри се вцепени.

— Ами-и-и… — прокашля се. — Когато Джон научи, че сме се оженили, реши, че се полага да го отпразнуваме — поколеба се. — Помниш Джон и Ребека, нали?

— Как бих могла да ги забравя? — потръпна тя, но в гласа й определено звучеше и някаква шеговитост. — Имат великолепна стара къща с прекрасен вътрешен двор отзад — където обичах да се оттеглям и да съзерцавам луната сам-сама. Беше тъмно и уединено, никой не можеше да ме види…

— Сара…

— А ти къде си мислеше, че съм? — престори се тя на засегната. — Или въобще не съм ти липсвала.

Джефри предпочете да не отговори, поне не и на последното твърдение.

— Сега няма да можеш да го правиш.

— Напълно си прав. Доста мразовито ще е да е навън по това време на годината.

— Не това имах предвид…

— Ш-ш-ш-т! Ще събудиш бебето.

Очите му се присвиха изпитателно при вида на самодоволната й усмивка.

— Май се забавляваш, а?

Така беше, а той не можеше да го проумее напълно. Бе очаквал някаква неохота, леко колебание от нейна страна. А тя изглеждаше като олицетворение на задоволството. Като връх на всичко, носеше джинси и грубо плетено поло, с които беше много секси. И с тази коса, разрошена точно колкото трябва, със сънливото изражение в очите…

Сара предусети какво ще стане и протегна ръка да го възпре, но дланта й просто подпря гърдите му, когато той я притисна към леглото.

— Джеф, бебето!

— То спи. Ще пазим тишина.

— Какво искаш да кажеш с това „ще пазим тишина“?

— Само една-две целувки. Никакъв шум.

— Но, Джеф… — той отново я прекъсна, отново с устни. Не й оставаше нищо друго, освен да му се наслади и тя го стори с удоволствие. Бебето, макар и спящо, беше като гувернантка, оставена да ги наглежда. Безмълвното му присъствие бе като паметник, символизиращ целта на женитбата им.

Но нима детето можеше да се съревновава с привлекателния, чаровен мъж за вниманието на една жена, особено когато спеше, а мъжът бе буден и изпълнен с желание? А когато устните му галеха нейните така съблазнително, не й оставаше нищо друго, освен да се превъплъти в страстната жена, събудена от ласките му.

— М-м-м, устните ти са винаги тъй сладки — прошепна той, но не й остави време да отговори, понеже ги пое отново в своите с нарастващо нетърпение, което не оставяше съмнение за вкуса му.

Сара изви тялото си под тази неочаквана атака, като искаше да го отблъсне, но не беше в състояние да направи нищо друго, освен да обвие ръце около врата му и да го придърпа още по-плътно към себе си. Самата тежест на тялото му, което я притискаше, й действаше възбуждащо толкова, колкото и нарастващото нетърпение, което усещаше у него. Позволи на ръцете си да изследват стегнатите мускули, очертани под ризата му, а когато той се привдигна, отново погали гърдите му.

Очите му поглъщаха ненаситно лицето й, поруменяло от любов, а гласът му прозвуча нисък и плътен.

— Как успяваш да изглеждаш така, след като си прекарала деня с Лизи и работниците?

— Изглеждам ужасно!

— Ужасно секси, да го вземат дяволите! — изруга той и я целуна ожесточено. Извърна се и легна настрани, като положи длани върху бедрото й и бавно, сантиметър по сантиметър, ги плъзна нагоре. Сара усети как в тялото й се надига топлина под нежния натиск на ръката му, която премина от бедрото към ханша, после през талията към набъбналите връхчета на гърдите й, към шията й. Неспособна да понесе изтезаващото разочарование, което я чакаше, тя хвана поривисто ръката му и я задържа под брадичката си. С нежна целувка по дланта, срещна очите му.

— Моля те, Джеф. Не продължавай. Не мога повече.

— Ти ли не можеш повече? — прозвуча стържещият му глас, а после той сякаш се стресна от думите си, бавно седна на леглото и се опита да оправи вратовръзката си, преди да размисли и да я свали. Погледна я объркано, сведе очи към килима, оправи разсеяно вратовръзката си, а после вдигна очи отново и погледна Сара.

— Но ще дойдеш с мен на партито, нали?

Сара почувства как сърцето й спря за момент. Понякога Джефри толкова я объркваше! Например сега — с тази война между страстта му и въздържаността. Знаеше, че той я желае и при все това можеше да се изключва като по команда. Нима така бе тогава, когато чувствата нямаха нищо общо? Но пък нали откакто бе дошла, се разбираха толкова добре? Нима наистина не се чувстваше обвързан с нея, или пък се бунтуваше тъкмо срещу нарастващата си обвързаност?

Не можеше да намери отговор на тези въпроси. Що се отнасяше до неговия въпрос, ситуацията беше различна.

— Разбира се, че ще дойда на партито — отвърна меко Сара. — За мен ще бъде удоволствие.

Ако Джефри беше учуден от безкрайното спокойствие, с което тя бе приела поканата, още повече бе изумен от безукорното й държание по време на самото събитие. От някогашната й нервност преди подобни събирания нямаше и следа. Беше в добро настроение в събота сутрин, преливаше от прекрасно разположение на духа следобеда и излъчваше безкомпромисна самоувереност, когато по-късно се спусна по стълбите, облечена в дълга рокля от черен сатен, поръбена в бяло по деколтето, талията и около китките, което й придаваше шикозна елегантност.

— Изглеждаш добре — изрази одобрение Джефри, а очите му компенсираха бледостта на твърдението с дълбок сив блясък на възхита.

— Ти също — отвърна на комплимента Сара, отчитайки подобаващо черния официален костюм и снежнобялата риза, както и начина, по който прилягаха на издължената, спортна линия на тялото му. Когато се приближи, забеляза следите от влага по косата му, извънредно гладко избръснатите страни, едва доловимия ненатрапчив мирис на афтършейв, всички те усилващи представата за бликаща мъжественост, с която трябваше да се справя.

Едва бе започнала да възстановява нормалния ритъм на пулса си, и той се пресегна да докосне творението от злато и слонова кост на ушите й.

— Прекрасни са, Сара. Подхождат идеално на роклята — и на теб.

Тя попипа китката си и прокара пръсти по гривната, която бе в комплект с обеците.

— Проектирах ги за едно шоу миналата пролет, а после се влюбих в роклята и трябваше да имам това съчетание — усмихна се смутено. — С тях се чувствам много елегантна.

За секунда — само за секунда — Джефри си припомни момичето-жена, която бе срещнал за първи път. Тя се прехласваше по гардероба, който бе настоял да й купи, и носеше всяка рокля така, сякаш една гънка ще я съсипе. Сега, в подобна придирчива рокля, Сара изглеждаше съвсем спокойна и, да, несъмнено елегантна.

Тази вечер той бе просто един от многото, които, най-меко казано, й се възхищаваха. Когато пристигнаха бяха посрещнати с ентусиазирано любопитство. Така, както Сара си спомняше много от присъстващите лица, помнеха и нея — и не бяха съвсем сигурни какво да очакват. С напредването на вечерта обаче любопитството отстъпи пред неприкритата изненада, която затихна накрая с финална нотка на благоговение. Сара Макрей Паркър във втория рунд помете като на шега обкръжението на Джефри в Сан Франциско.

Познавайки добре приятелите си, Джефри не можеше да сбърка. Макар че не остави задълго Сара сама, за да завърже разговор на четири очи, по мъжки, добре разчиташе посланието на погледите и чувстваше неизмерима гордост.

Сара триумфираше. Фактът, че държеше ръката му или го хващаше под ръка — а може би той я държеше, никой от двамата не знаеше със сигурност — през цялата вечер, бе не причината, а следствието от проявата на изискани светски маниери пред приятелите му. Продължаваше да го смайва и фактът, че това бяха същите онези хора, които някога я плашеха тъй силно.

— Сара, помниш семейство Монако — Дан и Черил, нали?

— Разбира се — усмихна се благосклонно тя и протегна ръка на всеки от стилно облечената двойка. Дан и Черил бяха членове на клуба за голф, където беше преживяла не едно кошмарно изпълнение. — Как си, Дан? Черил, приятно ми е да те видя.

— Удоволствието е наше — каза първият.

— Поздравления — добави партньорката му. — Но трябва да ти кажа колко се радвам на тази новина. Имам една приятелка в Ню Йорк, която не спираше да ми говори за твоите бижута! А сега възнамеряваш да ги продаваш и тук, нали?

Сара лекичко се облегна назад, колкото да почувства топлата ръка на Джеф върху талията си.

— Главният офис ще остане в Ню Йорк. Но Джеф успя да ме убеди, че един клон на Западното крайбрежие би бил успешно начинание.

— За теб може би — подразни я Дан. — Колкото до мен, чудя се… Жена ми става неудържима, когато реши да прави покупки.

Като плъзна облечените си в ръкавица от креп пръсти в дланта му, Черил сбърчи шеговито нос.

— Не му обръщай внимание, Сара. Мисля, че това е фантастично. Бижутата ти са страхотни — изгледа обеците й. — Тези са от твоите, нали?

— Така е — вметна Джефри далеч по-смело, отколкото би казала Сара.

— Джеф, Сара… — домакинът им, повел още един гост, се приближи. Джефри побърза да изкаже почитанията си.

— Радвам се да те видя, Стю — здрависа се с новодошлия, а после се обърна към Сара. — Помниш сенатора, нали, скъпа?

Увлечена до забрава от играта на любовници, Сара усещаше вкуса на ласкавото обръщение, дори след като се обърна към сивокосия, елегантен Стюарт Явновски.

— Сенаторе, приятно ми е да ви видя.

— Удоволствието е мое, Сара — удивлението му би било комично, ако Сара не беше твърде добре запозната с причината. — От доста време не сме се виждали.

— Да, наистина. Все още ли сте двигател на политическия живот в Сакраменто?

Възрастният човек се разсмя добродушно.

— Заедно с още цял екип… Само да бяхме с по-общи възгледи…

— Щеше да бъдеш отегчен до сълзи — подразни го Джефри. — Без никаква борба, какво удоволствие щеше да бъде това? — когато сенаторът просто повдигна вежди, Джефри стана по-сериозен. — Как е Елън? — извърна глава към Сара и обясни. — Оперираха я преди няколко седмици.

— Нищо сериозно — махна с ръка сенаторът уклончиво. — Но все още се чувства слаба и уморена, иначе днес щеше да бъде тук. Във всеки случай, изпраща поздравленията си.

— Джефри! — всички погледи се насочиха към приближилата се жена. — Какви са тези слухове, че си се оженил?

— Сара, не вярвам да познаваш Даниел Хауърд. Даниел — жена ми Сара.

Сара се озова лице в лице с истинска красавица, жена, от която си заслужаваше да ревнува, ако някога се стигнеше дотам. Но като усети лекото стисване на Джефри, й протегна ръка.

— Как сте, Даниел? — попита я с приятен глас, съвсем неподготвена за отговора, който дойде мигновено.

— Чувствам се облекчена, като се убедих с очите си, че някой най-после е сложил юздите на този мъж. Духът му обитаваше женските фантазии твърде дълго. Сега, след като е излязъл от обръщение, просто ще трябва да се откажем — всички — от мечтите си.

— Какви ти мечти! — намеси се Джефри, напълно развеселен. — Твоите мечти са съсредоточени около един бивш защитник. А, ето го и него — към тях се присъедини непознат за Сара мъж, чийто гръден кош с размерите на гардероб навяваше смъртоносни асоциации, дори без да се брои вратът му на бик. — Сара, бих искал да те запозная с Том Крисчън. Том и аз играем хандбал заедно.

— Играем?… — едрият мъж повтори като шеговито ехо, а Джефри потърка брадата си.

— Хайде, Том. Не съм чак толкова зле.

— Направо са невъзможни — рече шеговито Даниел на Сара, като се облегна любящо на ръката на Том. — Постоянно са в това състояние на съперничество на терена, за да установят кой кого може да умори. Просто ги чакам да се сблъскат яко някой ден и май ще им бъде дотам!

Сара се засмя, като си представи картината, и прогони всяка мисъл за ревност от ума си.

— Може би си заслужава да бъде видяно.

— Трябва да дойдеш някой ден с мен — предложи Даниел. — Ще ми е много приятно да имам някой, с когото да си говоря. А може и да си измислим игра за самите нас. Понякога става много досадно — не чуваш нищо друго, освен грухтене!

— Добре, дами — намеси се Том. — Ако сте се позабавлявали достатъчно за наша сметка, може ли да ви предложа по едно питие?

Когато той изчезна заедно с останалите, приближи се една друга двойка. Доста по-рано Сара бе разпознала мъжа сред тълпата. Жената обаче бе съвсем различна от съпругата, която тя познаваше. Сякаш прочел мислите й, Джефри наведе глава и прошепна в ухото й:

— Тед Уестън. Филипа е номер две.

С едно пълно с разбиране кимване по посока на ориенталския килим под краката й, Сара се усмихна. За случайния наблюдател съпругът й току-що й бе прошепнал някоя нежност; после захапа нежно извитата ушна мидичка и вкуси тръпката на удоволствие, която се разнесе по тялото й. След това се изправи и поздрави новодошлите.

— Как си, Тед?

— Чудесно! — възкликна другият мъж, като придружи думите си с енергично ръкостискане. — Но би трябвало на теб да задам този въпрос — премести поглед, а после се поколеба. — Сара?…

— Същата — отвърна тя с усмивка. — Приятно ми е да се срещнем, Тед.

— Сара — намеси се Джефри, — това е Филипа.

— Филипа — кимна Сара.

— Поздравления и на двамата — произнесе тихо младата жена, някак плахо, далеч не толкова уверена в себе си, както останалите. Сара предположи, че възрастта й е някъде около средата на двадесетте, което я правеше значително по-млада от съпруга й. Освен това, погледната отблизо, беше подозрително закръглена.

Едно време Сара би почувствала мигновена завист, граничеща дори с депресия. Сега обаче си имаше Лизи и тази вечер нищо не можеше да помрачи настроение то й.

— На тебе също — каза с усмивка тя и повдигна вежди към издайническата заобленост на талията й. — Кога се очаква?

Филипа се изчерви и сякаш инстинктивно постави ръка на корема си.

— Не преди март, за съжаление. Сякаш е минала цяла вечност, а едва сега започна да ми личи.

— Изглеждаш прекрасно, Филипа — вметна окуражително Джефри. — Как се чувстваш?

— Не много зле. Малко уморена понякога.

— Момчетата не й дават мира.

Джефри отново сниши гласа си и обясни положението на Сара, този път в присъствието на Тед и Филипа.

— Двете момчета на Тед живеят с тях. Те са… На колко годинки станаха вече, Тед?

— На тринайсет и на девет. А колко са шумни! — шеговито ококори очи. — Просто нямат спиране!

Сара се усмихна съчувствено.

— Аз произхождам от семейство с шест деца, четири от които бяха момчета. Мога добре да ви разбера. Но ако очаквате и се надявате на появата на едно мило, тихо и кротко момиченце, не бъдете прекалено ентусиазирани в желанията си.

Джеф се обърна намръщено към нея.

— Само не ми казвай, че ти си била мъжкарана.

— Аз не — по-голямата ми сестра. Постоянно щурееше насам-натам с момчетата.

— А какво прави сега? — попита Филипа.

— Ветеринарен лекар е и не може да си намери място от щастие.

Тед поклати глава.

— Това е на светлинни години от твоята кариера. Разкажи ни за нея.

Като погледна извинително Джефри, Сара скромно сви рамене.

— Какво искате да знаете?

И така, вечерта напредваше. Джефри беше толкова впечатлен, колкото и всички останали, а Сара говореше за магазини, политика и икономика наравно с най-красноречивите и добре информирани гости. Това, че бе помагала на родителите си у дома във фермата в борбата им за оцеляване, докато те бяха посещавали престижни училища и университети, нямаше никаква връзка. Властната й изисканост бе съвсем автентична, точно като тяхната.

А и се забавляваше. Дали тези хора някога щяха да станат нейни добри приятели, нямаше никакво значение, предвид ограниченията, наложени от естеството на женитбата й. Но сега се чувстваше така свойски сред тях, както никога преди. И същевременно усещаше по-голяма близост с Джефри.

Хармонията между двамата беше пълна. Той, изглежда, знаеше точно кога би желала да хапне или да пийне нещо, какво иска да обсъжда, с кого предпочита да прекара повече време и с кого — по-малко. Освен това, тяхното общуване не би могло да бъде по-съвършено, даже да бяха наели експерт по жестовете, който да ги обучи как да проявяват знаците на любовта най-добре. Ако Сара се замисляше над умелото представление, което Джефри разиграваше пред гостите, то той самият би могъл да се учуди не по-малко от нейните собствени прояви. Всичко беше толкова неуловимо и изтънчено — докосването на дланите им, срамежливите погледи, разменените усмивки и шепоти — безкрайно фино и убедително. Толкова убедително, че Сара се беше предала на това усещане и то витаеше във въздуха и докато се прибираха у дома. Едва когато влязоха във фоайето, реалността бавно започна да се настанява помежду им.

— Беше ми приятно, Джеф — промърмори Сара, докато бавно сваляше ръкавиците си. — Благодаря ти.

Джефри стоеше зад нея, облегнал гръб на затворената входна врата.

— Аз ти благодаря. Справи се много добре.

Хладната нотка в гласа му я извади от вцепенението и събуди у нея отбранителната позиция, която дремеше под повърхността.

— Нямах усещането, че се „справям“. Доколкото ми е известно, просто се държах естествено.

— Сигурен съм, че това беше известно изпитание за теб. Никога преди не си си падала особено по подобен род занимания.

Сара с въздишка отпусна ръце.

— Откакто за последен път видях тези хора, изминаха осем години, Джеф. Животът ми сега е много различен. Самата аз съм различна. За теб и твоите приятели промяната може да изглежда мигновена. Но от моя гледна точка беше постепенна и следователно далеч не толкова шокираща — съзнателно бе избрала да се докосне до по-общото, социално поведение, противопоставено на по-конкретния, личен начин, по който бе откликвала на своя съпруг.

Това бе необходимо отклонение. Защото даже и сега, докато го гледаше, тя чувстваше все същото силно привличане, както снощи. От всички мъже на партито — а там се беше събрала цяла армия красавци — никой не я привличаше ни най-малко, с изключение на Джеф. Дори сега, както беше вперил поглед в нея, със скръстени на гърдите ръце, с тъмните си, странно загадъчни очи, тя го желаеше отчаяно. Всъщност цялата вечер беше едно безкрайно изкушение, което водеше към миг, на който не е писано да се осъществи.

Само да беше съблазнителка, помисли си. Само да можеше да се приближи към него и да го омагьоса, докато в съзнанието му не остане никаква друга мисъл, освен тази за пълно и безрезервно отдаване… Но не можеше да го направи. Колкото и да беше самоуверена, изтънчена и освободена — жената, в която се беше превърнала, просто не можеше да го направи. Все още се нуждаеше от онзи традиционен елемент. Джефри я беше отблъснал в миналото, когато бе дръзнала да разкрие порива си към него. Този път той трябваше да направи първата крачка.

Но Джефри не го направи. По време на това, което й се стори цяла вечност, прекарана в безмълвно изучаване един на друг, Джефри не помръдна. Лицето му носеше същата онази безизразна маска, която Сара вече презираше, защото тя беше символ на нейния провал, на нейното безсилие. Отказа се от борбата с тиха въздишка на поражение, обърна се и безмълвно се заизкачва по стълбите.

Чувствайки се изтерзана от мисълта за нещо, което й се струваше завинаги недосегаемо, тя се изкъпа, облече дългата си бяла нощница, а русата коса се разпиля по раменете й. Босонога, се отправи по коридора в мрака на нощта към единственото място, където беше дирила утеха толкова отдавна. Далеч в задната част на първия етаж на къщата, солариумът беше просторно кръгло помещение, едната половина от което беше облицована със стъкло, а другата — със светла дървесина. Изобилстваше с всевъзможни растения. Таванът от дебело стъкло, който пропускаше светлината на деня, сега предоставяше великолепен изглед към звездното небе. И макар че обвиняваше ярката пълна луна за най-непосредствените си тежнения, Сара се излегна в огромния шезлонг, изпъна нозе, скръсти ръце на гърдите си и вдигна поглед към небето.

Безбройните звезди в небето… От коя ли да започне? Но какъв смисъл имаше да брои звезди и да мечтае, когато реалността бе така сурова? Всичко в брака й бе съсредоточено само и единствено в тази крайна точка след една година, когато Лизи щеше да принадлежи на Джефри и целта щеше да бъде постигната. А любовта? Тя сякаш отскачаше по стените на този тесен коридор, който водеше към целта им, и така и не успяваше да проникне до същността на брака им. Единствено споделена би имала тази сила.

Хипнотизирана от мисли за звездите, любовта и вечността, Сара не забеляза приближаването на Джефри. Той стоеше тихо край вратата, наблюдавайки я. Вратовръзката и сакото ги нямаше, ризата му беше разкопчана, а краищата й висяха свободно. Знаеше, че тя ще дойде тук, както със сигурност осъзнаваше собствената си нужда да го стори. След като Сара го бе напуснала преди осем години, бе прекарвал тук много часове, а после бе открил скиците й в едно от дървените шкафчета и бе дирил утеха още по-често. Може би заради простора на това място, създадено за мечти, надежди и с вярата, че един ден нещата ще се оправят. Но нима беше справедливо, че тя бе покорила сърцето му така, както беше покорила всеки един мъж на партито тази вечер? Сара беше негова, той имаше право над нея!

Направи една решителна стъпка напред, а после спря. Легнала в шезлонга, беше невероятно красива. Една богиня с алабастрова кожа под лунната светлина, спокойна, ефимерна, изкусителна отвъд границите на въображението. А той си мислеше, че може да стои на разстояние — що за сапунен мехур бе тази идея! Тя го беше омагьосала… А сега дръзваше да си лежи там съвсем спокойно! Отмъщение — може би това бе скритият мотив, заради който бе приела предложението му за женитба. Ако това бе вярно, то тя беше победителят. Така бе завладяла сетивата му, че той не можеше да откъсне поглед от нея цяла вечер. По дяволите, желаеше я така, както никога не беше желал друга! Ако тя се опиваше от своето отмъщение, каза си със стиснати зъби, то моментът за това бе дошъл. А неговият едва сега напираше неудържимо.

Бавните му стъпки извадиха Сара стреснато от унеса й. Погледна светкавично по посока на тихия отмерен шум и затаи дъх. Когато Джефри изплува от сянката на осветеното от лунната светлина пространство, сърцето й заби дълбоко и бавно. Не можеше да помръдне, не можеше да говори, просто го гледаше как се приближава, докато лунната му сянка падна върху й.

Ако не беше ореолът, който сякаш обгръщаше главата му, би могла да го помисли за самия дявол. Беше нахлувал в душевното й спокойствие дни наред — не, години. А сега се надвесваше над нея, висок и впечатляващ, съзнаващ напълно превъзходството си.

С отмерено движение бавно седна до нея. Сега, когато лицето му беше толкова близо, Сара можеше да проследи погледа му. Когато Джефри се вгледа напрегнато в чертите й, тя отвори широко очи. Когато сведе поглед към шията й, преглътна с мъка; когато погледна гърдите й, усети още по-силно сърцето си, което блъскаше бясно. От погледа му не остана скрито почти нищо под финия сатен на халата й. Той жадно погълна с очи чувствените издайнически промени, които предизвикваше само с поглед.

Сара никога не се бе чувствала толкова уязвима. Желаеше го отчаяно, а не можеше да посегне към него. Неговото безмълвие я плашеше, а не можеше гласно да се възпротиви срещу това. Това, че я желаеше, не беше загадка; не можеше да проумее единствено мотива му. Не й оставаше нищо друго, освен да лежи мирно под погледа му, наслаждавайки се вътрешно на растящата възбуда, всъщност неспособна да я предотврати.

За разлика от нея Джефри бе съвсем спокоен, когато посегна и плъзна пръсти под тънките презрамки на нощницата й. Сара прехапа устни, когато те се спуснаха по раменете й и надолу по ръцете. Щеше ли да я подведе отново, само за да спре в унизителния момент, когато желанието й щеше да бъде толкова голямо, че да му се моли? Поклати глава в знак на протест, но той хвана твърдо брадичката й, а после посегна обратно към онази презрамка, която беше оставил за момент. Сантиметър по сантиметър, гърдите й се оголваха, докато той сваляше нощницата й все повече.

Сега тя дишаше по-дълбоко.

— Джеф — прошепна тя, — не ми причинявай… това.

В гърления дълбок глас звучеше мъжка нужда.

— Ти ми принадлежиш. За тази година ти си моя — нощницата се спусна до кръста й, а той прехвърли презрамките през ръцете й и дръпна фината материя още по-надолу. — Така че помогни ми. Опитах се да стоя далеч от теб. Но не мога да понеса да те гледам и да те желая през цялото време. Може да съм проклет заради това, но докато си тук, възнамерявам да се възползвам от правото си.

Би трябвало да позеленее от яд при това бездушно, типично мъжко изказване, но всичко, което изпитваше, беше вълна на облекчение. И, да, проклета да бъде, но… но и тя щеше да се възползва от правото си.

— Този път няма да прибързваме — продължи той, а гласът му стана по-плътен, когато нощницата достигна бедрата й. Поспря за миг, за да се наслади на открилата се гледка. Тогава за първи път изглеждаше развълнуван, а ръцете му не бяха толкова уверени, когато освободи нощницата от краката й и я пусна на пода.

Легнала гола пред очите му, Сара беше като парализирана. Очите му се плъзгаха по тялото й, поспирайки тук-там, и я изгаряха. Усещаше как трепери вътрешно и беше сигурна, че Джеф го осъзнава, но той не се докосваше до нея, не я прегръщаше — не още. Вместо това, изправи гръб и с бързо движение свали ризата си, като я хвърли небрежно, а очите му не се откъсваха от тялото й.

Играта на сенките и лунната светлина очертаваха мъжествените му мускули; правеха раменете му по-широки, жилести, но гладки; торсът му — издължен и стесняващ се в долната си част. Ако беше в състояние, щеше да протегне ръка и да се наслади с възхита на зрелостта, постигната с годините. Но тъкмо тогава той я хвана за китките и ги прикова назад, от двете страни на раменете й. После бавно, съвсем бавно наведе глава. Устните му бяха нежни, но силни, нетърпящи възражение, когато разтвориха нейните и не й оставиха друг избор, освен да се поддаде на неговото желание. Не че тя би се възпротивила; потокът от страст, избухнал в тялото му, я повлече и я нажежи като разтопена лава, гъвкава и податлива на ласките на силния, надвесил се над нея мъж.

Разлелият се във вените й огън бе това, което я изгаряше, понеже Джефри упорито и безпрекословно отказваше да я докосне. Докосваха се единствено дланите и устните им. Всяка останала частица от Сара напразно жадуваше допир.

Когато той покри с влажни устни страните й, тя изстена тихо, затвори очи, защото изгарящото я мъчение се спусна като водопад по гърлото й. Китките й все още бяха приковани и това осуетяваше желанието й да го докосне. Заби нокти в дланите си, когато устните му се разтвориха над гърдата й и я вкусиха. С влажен и влудяващ език Джефри изследваше възбудената й плът. Като желаеше още и още, Сара се задъха и се заизвива, повдигайки се нагоре, докато най-после той пое зърното и с устни и жадно го засмука.

Това негово действие достигна до същността й, онази нейна същност, която беше изцяло женска, изцяло негова. Стори й се съвсем естествено, че той продължи надолу, като вкусваше от всяка сладостна извивка по неизбежната пътека. Когато китките й най-после бяха освободени, жадно зарови ръце в буйната му гъста коса и го притисна още по-плътно към себе си, съзнавайки, също като него, че това е единствената реалност, която има значение. Въпреки приказките му за права и притежание, той я боготвореше така, както никой мъж преди или след него. Тялото й беше негово, пламнало от желание, а единственото й прегрешение изглеждаше невъзможността да изрази любовта си.

Пръстите му обходиха бедрата й, разтвориха ги, а устните му се спуснаха надолу към влажната й топлина.

— Джеф… Недей…

— Но аз искам, Сара — едва-едва повдигна глава той.

— Моля те… — прошепна тя, но Джеф не отговори.

Когато езикът му се плъзна надолу, тя нададе безпомощен вик и се изви настрани. Но Джефри бе решен да продължи победния си път, додето скромността й изчезна и Сара се заизвива от удоволствие в прегръдките му. Дишането й се учести, тя вплете пръсти в косата му. Познаваше красотата на безрезервното отдаване на този нажежен до бяло огън, който препускаше из вените й. После извика името му още веднъж и дъхът й замря в гърлото, когато дълбоко в нея избухна вулкан от чувствено удоволствие. Когато отново бе в състояние да събере мислите си, Джефри седеше до нея, а ръцете му нежно галеха тялото й.

— Аз… аз не исках… това… — задъхано каза тя.

— Аз го исках — смъмри я той, но гласът му беше нежен. — Мечтаех за това от години.

— Ами ти? Къде остана твоето удоволствие?

— Това беше част от моето удоволствие. А и имаме цяла нощ.

Сега би бил идеалният момент да я вдигне на ръце и да я отнесе в стаята си. При условие, че цяла вечер бяха разигравали ролите на любяща двойка, какво би било по-подходящо? Но докато влудяващо докосваше устните й, Джефри имаше предвид нещо друго. Пръстите му откриваха нежни и чувствителни места по тялото й и ги галеха, а устните му тихо й шептяха думи на желание. Много по-скоро, отколкото Сара мислеше за възможно, удоволствието избледня и тялото й отново откликна на неговото.

С тих стон се поддаде на изкушението, като същевременно не искаше нищо друго, освен да поведе Джефри към безразсъдния връх на възбудата. Облекчена след своята собствена нетърпяща отлагане нужда, тя бе в идеалната позиция да направи тъкмо това. Нямаше чак такова значение, че не са в господарската спалня. В края на краищата, имаше ли нещо по-романтично от звездите над главите им и тази ярка, пълна луна?

Като вдигна ръце и ги постави на раменете му, Сара започна да изследва тялото му, освободила се от всякакви задръжки и след броени минути Джефри задиша учестено. Докосна плътта, загали ръцете и гърдите му, прекара длани по твърдите мускули и се поспря само за да подразни двете мъжки зърна. После плъзна ръце към гърба му и го притегли по-плътно към себе си.

Когато изви гръб, гърдите й го докоснаха. С разкъсан стон Джефри затвори кръга, като сключи ръцете си зад нея и я прилепи към себе си.

— Нуждая се от теб, Сара — изрече с глас, който издаваше, че изобщо не е възнамерявал да проговори. Но тя го чу и осъзна, че казаното от него правеше всичко да си заслужава. Той се нуждаеше от нея, в този момент може би само физически, но все пак това беше нужда. Точно както се бе нуждал от нея на погребението. Както се нуждаеше от нея в онази нощ, за да му помогне да забрави. Както, в много отношения, се нуждаеше от нея, за да му помогне да разреши дилемата с Лизи. А Сара изпитваше нужда да се нуждаят от нея. Това бе единственият елемент, който никаква бизнес победа не можеше да внесе в живота й.

Като разтвори устни за неговите, тя му се предложи напълно, откликвайки на нарастващата му страст, долавяйки удоволствието му. Когато Джефри се извърна и легна по гръб, тя грациозно изви тялото си над него, като се наслаждаваше на свободата, която тази поза й предлагаше, и се възползва от преимуществото си. Проследи линията на брадичката му с устни, после целуна врата му, докато се отдаваше на силата на ръцете му. Едва когато дланите му докоснаха хълбоците й, осъзна какво пропуска.

С една последна гореща целувка по устните, коленичи и се зае с токата на колана му. Когато пръстите й се разтрепериха, продължи да упорства, извлякла сила от успокоителния му поглед. Коланът увисна свободен и Сара се пребори с ципа, като накрая имаше нужда от помощ за един проблем, който не беше изцяло неин. Но с надигаща се страст Джефри също започна да се бори с дрехите си. Собствените му ръце не бяха много по-уверени от нейните, а дишането му далеч не беше толкова тихо. Най-накрая той прехвърли крака на другия край на шезлонга, изрита обувките и чорапите си, стана и трескаво се освободи от панталоните си. Но преди да успее да докосне слиповете си, Сара се озова на крака пред него, хвана дланите му и ги сложи върху раменете си. Гледайки го в очите, бавно придвижи ръцете му надолу, докато покриха гърдите й. Едва тогава ги свали и обви ръце около врата му. Застана на пръсти и го целуна дълбоко, като използваше езика си като противовес на възбуждащите я пръсти.

Колко дълго стоя така, не знаеше, толкова обсебена бе от страстта му. Чувстваха с ръце и галеха телата си, изпитвайки удоволствие от изтръгнати въздишки и стонове. Когато Сара не можеше да понася повече напрежението, плъзна ръце под ластика на слиповете му, намери го, задържа го, като не желаеше нищо повече, освен да го обгради с топлината си.

Сякаш се нуждаеше от същото, Джефри свали слиповете, като жадно я целуваше през цялото време. После, като я взе върху себе си, излегна се в шезлонга, където всичко започна отначало — докосване, изследване, милване. Когато Сара се уплаши, че търпението й е почти изчерпано, се премести върху него и възседна бедрата му, като го дразнеше и го водеше към онзи последен момент на диво нетърпение, когато той я пое, издигна я и бавно, чувствено я свали надолу.

Ако Сара смяташе, че владее положението, то възторжено бе сбъркала. Колкото и да изгаряше от страст, Джефри определяше ритъма, насочваше движенията и скоростта. Гърбът й бе елегантно извит като лък над тялото му, което й осигуряваше достъп до устните му. Гърдите й наелектризиращо се потриваха о неговите. А нажежената страст помежду им се усилваше и усилваше, все по-шеметно, докато не остана нищо друго, освен той и тя и тяхната ожесточена нужда един от друг. Този последен огнен момент се развилия и разбунтува, а после избухна и ги обви в яркостта си, преди бавно, бавно да се охлади и да ги остави изтощени.

Сара се свлече върху Джефри, а дишането й бе учестено като неговото. Но той я задържа, без да обръща внимание на нищожната й тежест, с желанието мигът да продължи вечно.

„Имаме пред себе си цяла нощ“, бе казал по-рано той и когато маранята на страстта бавно се отдръпна от парализираното й съзнание, тя си спомни думите му и се запита какво ли ще се случи — сега… утре… следващия месец… Знаеше, че е в беда. Защото с всеки изминал ден й се струваше, че го обича все по-силно. С всяка следваща нощ се нуждаеше от него все повече. Запита се уплашено какво ли крие бъдещето.