Марин Георгиев
Дъждът когато превали

Додето беше тихо, светло,

протътна пролетната вис.

И заваля. Валя. Валя. И ето —

пак грейна небосвода чист.

 

Дъга за миг града обхвана,

прегърна го открай докрай,

и въздухът по-нежен стана,

по-нежно — слънцето на май.

 

Тук-там прехвръкват пеперуди,

жужат натегнали пчели,

и сякаш пак градът се буди

дъждът когато превали.

 

Заскърцаха врати, прозорци,

дъгата бавно избеля,

и се издигнаха нагоре

стотици детски хвърчила.