Тодор Атанасов
На трудолюбивите

Полето ги посреща с дъх на биле,

по клоните навред блести роса.

И те вървят отново подранили,

и слушат пак на птиците гласа.

 

Покланят им се класовете тънки

и пътят все така извива бял.

В събудения шепот на кадънки

познават дъжд, когато е валял.

 

От хълма вече слънцето наднича,

работна глъчка в утрото звъни.

Трудът със хляба сладък и пшеничен

до горе пълни дългите им дни.