Симеон Димитров
Летен дъжд

Пак се смее слънцето отсреща.

Върху хълма сяда много ниско.

Затова е толкова горещо

и децата в ручея се плискат.

 

Уморено кравите преживят,

легнали във сянката на двора.

Само няколко козлета живо

се катерят през ръжта нагоре.

 

Облак по върха се движи бавно

и към слънцето напира.

Ала там, пристигнали отдавна,

малките козлета го възпират.

 

Те го боцват със рогца и ето —

рукват едри капки и се мятат.

Слънцето се скрива, но е светло.

Весел дъжд вали върху земята.