Стефан Чирпанлиев
Драсчо и Палчо

В една съвсем обикновена кибритена кутийка живееха двама неразделни другари — Драсчо и Палчо. По цял ден те играеха заедно — скачаха на въже, надбягваха се, редяха кубчета. Добрата леля Капка им заръчваше:

— Играйте на всички игри, ала не се докосвайте един друг. Ако се докоснете, ще дойде зачервен от гняв пламъкът и ще изгори всичко. Внимавайте.

Ах, как им се искаше на Драсчо и Палчо да се хванат на хорце, или пък да играят на прескочикобила. Но те си спомняха заръката на добрата леля Капка и всеки играеше своята игра.

Веднъж те кротко редяха кубчета.

— Драсчо, виж каква красива сграда построих — похвали се Палчо.

— Да, красива е — съгласи се Драсчо, — но не е по-красива от моя завод.

И тъй изпод сръчните им ръце растяха сгради и заводи, мостове и комини…

— Палчо, виж колко висок комин построих! — похвали се Драсчо.

— Висок е, но той не е по-висок от моята телевизионна кула.

— По-висок е.

— Не е по-висок.

Драсчо посегна към Палчо и изведнъж се появи зачервен пламъкът. Изгоряха и красивата сграда, и заводът с високия комин, и още по-високата телевизионна кула.

Дойде добрата леля Капка и закърши ръце, но беше вече късно. Последна догаряше кибритената кутийка.

Тогава добрата леля Капка каза:

— Деца, вие всички познавате Драсчо и Палчо. Те живеят в своя кибритена кутийка и във вашия дом. Не им позволявайте да се докосват, защото ще дойде разгневен пламъкът и ще се случи същото нещастие, както в тая приказка.

И всички добри деца на света чуха съвета на добрата леля Капка.