Велизар Николов
Мечката се жени

Слънце грее, дъжд вали —

мечката се жени.

Капките като стрели

падат позлатени!

На небето веселба

изведнъж се вдига.

С гайди, тъпани, стрелба

сватбата пристига.

Сводът, целият огрян,

пада ниско-ниско.

Облак бие барабан

и дъждецът плиска.

Святка и барабанѝ —

идат гости скъпи.

Дъжд в просторите звъни,

весело ги къпе!

Ето, вие се дъга

всички да зарадва.

Но защо ли спря сега

мечешката сватба?

Още миг… и занемя.

Нищо се не чува.

Съхне мократа земя —

мечката кротува…

Жалко, кратко продължи —

чак сме натъжени.

Как да я склоним, кажи,

пак да се зажени?