Маха Чохан
Учението на Шамбала (7) (Тематичен сборник)

ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЯТА

Много трудно се възприема най-простият закон за въплъщението. Писанията от най-древни времена често говорят за такава смяна на живота. Нерядко обитатели на Тънкия свят са предавали на хората от Земята различии вести. Има немалко хора, помнещи свои предишни животи. Цели векове Превъплъщенията са били признати, но след това са били отново забравяни и се е забранявало даже и да се мисли за тях. Не трябва да се отхвърля, когато деца разказват за своя минал живот. Те знаят естествено какво е ставало около тях. Сега такива бързи въплъщения ще бъдат особено чести. Много обитатели на Тънкия свят бързат да се върнат, което е отражение на развитието и спешността на еволюцията. (11 –97)

Ако хората осъзнаят, че натрупването на психическа енергия е необходимо не само за текущия живот, а като постоянна и неотменна придобивка и преимущество, такова осъзнаване значително би изменило границите на живота. Редуването на въплъщенията е засвидетелствано както от древните, така и от най-новите учения. Но въпреки това тази действителност трудно навлиза в съзнанието, иначе тя би преобразила целия живот. (4–553)

Поредицата от въплъщения може да се разглежда като поредица от отделни животи, но по-добре е да се гледа на смяната на въплъщенията като на един живот. Промеждутъците между въплъщенията могат да бъдат наречени сън или ден, в зависимост от гледната точка. В минапото това може да е било сън, но за бъдещето това може би ще бъде ден. Ще зависи от успеха на еволюцията. Ако хората биха могли по-скоро да възприемат неделимостта на живота, те биха придобили целесъобразност и ответственост. В най-древните Завети са описани денят и нощта на Брама и това, вероятно, е давало обяснение на състоянията на живота. Но след Атлантида се е наложило неразумно разбиране за смъртта и земният живот е бил заключен в раковината на предразсъдъка. Появило се отрицание, вместо опознаване. Между другото денят и нощта на Брама започват между всеки удар на пулса. Най-напред промеждутъците на пулса, след това промеждутъците на телесния сън, после на телесното и астралното състояние и така до пулса на Манвантарата (Периодите на създаване и разрушаване на Вселената — бел. на прев.). (4–450)

Подвижността на съзнанието е качество на Висшия свят. Трябва да се разбере защо царските въплъщения могат да се редуват с обущарските, без това да е унижение. На Земята трудно възприемат подвижността на външните форми, тъй като не си представят възхода на духа. (4–373)

Необходим ли е продължителният живот в едно тяло? По-полезно е да се раздели времето на няколко опита. Икономията на енергията е основа на Мирозданието. Да се пренесеш в нов дом, изпълнен с озон, значи да получиш достъп до нови придобивки. Може да се достигне до такава ограниченост, че преминаването в съседния град да започне да ти се струва голямо събитие. След това ще се наложи да не променяш жилището и да се затрудняваш при промяна на облеклото. Неподвижните хора повече от всичко се боят от смъртта. Те не се решават да мислят за нея и издигат преходящият момент в крайно състояние. Но даже и кожата върху тялото се подменяя, но ние не викаме гробаря да погребва отпадналите люспи. (4–240)

Само хора с особено разширено съзнание могат да се потопяват в минапото без вреда за по-нататъшното си развитие. За мапкото съзнание погледът назад може да бъде губителен. Хората трябва постоянно да се готвят за бъдещето и по-малко да обръщат внимание на минапото. Даже премествайки се в по-добро жилище хората вземат със себе си най-доброто имущество и никой не влачи след себе си износените вехтории. По същия начин трябва да си подготви човек и жилището за другия свят. (11–535)

Защо хората в плътния свят не трябва да помнят за своите пребивавания в Тънкия свят? Една от причините е вероятната невъзможност да се вместят впоследствие в плътното си тяло. Духът не би могъл да приеме плътната еволюция, ако би залазил спомена за мащабите в Тънкия свят. Освен това от Тънкия свят е възможно в някои случаи да се съзре и величието на Огнения свят, което в плътния свят може да се постигне само в много редки случаи. Даже и най-добрите духове могат само понякога да си спомнят за своите земни съществувания, но съвсем рядко те осъзнават себе си в условията на Надземния свят. Понякога отделенията на тънкото тяло донасят някои знания за живота в Тънкия свят. Но да се запомнят тънките съществувания е много трудно и несъвместимо със земните условия. (11–240)

Ако биха могли да се видят лицата от предишните въплъщения, ще може да се забележи как се променя днешният облик в образи от отминали векове. Често преобразуванията започват не от чертите на лицето, а от някои подробности на шапката или дрехите. Самият характер на лицето се променя съвършено незабелязано и в най-неочаквани черти. За отбелязване е, че рядко лицата запазват днешния си облик. Този процес на ясновидство не е ментален, а чрез въздействие на психическата енергия върху очните центрове. Може да има ясновидство и под въздействие на внушение, но тогава психическата енергия ще действа чрез мозъка и винаги може да е налице внушение от страна на самия хипнотизатор. Много по-убедително е, когато психическата енергия действа непосредствено. Тези опити са от дълбока древност и са били използвани в държавните и съдебните дела. (11–250)

Даже в земния живот хората преобразяват своята външност съ-образно страстите. Доколко това справедливо свойство ще бъде усилено в Тънкия свят? Някои от жителите на Тънкия свят просветляват, други потъмняват и дори се обезобразяват до най-ужасна стелен. Трябва да се подготвим благоговейно поне за своя облик. (8–578)

Трябва да се знае, че във високите сфери на Тънкия свят хората променят много от своите наклонности, Сякаш отпада земната патина и се изявяват истинските разбирания. Може да се види как отпадат земните наслоения, несъвместими с новото състояцие. Психическата енергия започва да действа освободена от наносните влияния и нейната същност се насочва към истината. По същия начин психическата енергия би могла да бъде освободена и в земния живот в значителна стелен. Това ще ни доближи към запознаването с Тънкия свят. (10–460)

Хората смятат, че в Тънкия свят може да се пребивава само в една сфера, по духовно сродство, но и това положение е условно. Действително, всеки се привлича в определена сфера, но това не му пречи да изпраща мисли и в други сфери. По тези мислени мостове могат да се осъществяват нови запознанства, стига законът за отблъскването да се прояви. Но и това препятствие може да бъде преодоляно, само изпратената мисъл да бъде отчетлива и добра. Може да се види как отпадат чувствата на злоба, мъст и вредителство. Отпадат поради ненужност, защото съществото започва да разбира, че не с такива ключове се отварят вратите. Особено във високите сфери не могат да съществуват мисли за зло, тъй като злото произтича от хаоса, а сред хармонията не могат да съществуват условия за дисонанс. Нека и в плътния свят вече да се увеличават ясните мисли, които ще доведат до висините. Не трябва да се разбиват тези мисли чрез дребните несгоди. (13–389)

Ако някои започне да твърди, че въплъщенията са през 3000 години, той ще бъде толкова прав, както и твърдящият, че са през три месеца. Ако във втората раса се е изисквал дълъг срок за. въплъщение, то в шестата раса с приближаването на телесното и астралното състояние намалява необходимостта от продължителни срокове. (4–333)

Обитателите на Тънкия свят се делят на няколко вида — едни се стараят да продължат пребиваването си с желанието да допринесат най-голяма полза. Това са големите труженици. Други се опитват да останат по-дълго, за да не приемат земното изпитание. Трети — поради любов към Тънкия свят. Четвърти полагат усилия по-скоро да се завърнат към земните си способности. Вярно е, че децата се превъплъщават често по-бързо, но и между тях могат да се срещнат различии задания. Особено трогателно е да се видят деца, които без страх от неблагоприятните условия желаят да извършат нещо добро. На тях следва да им се помага. Такива стремежи нямат нищо общо с беднякът, който иска да стане богаташ, макар че и като такъв той все някога ще се прости със земните си съкровища. (10–566)

Сроковете за пребиваване в Тънкия свят са крайно различни: от няколко месеца до хилядолетия. Трудно е да се изброят всички причини, но главната лежи в свободната воля. Кое пребиваване в Тънкия свят е най-благотворно: най-краткото или най-продължителното? И в двете може да се открие еднаква ценност. А възможно ли е изобщо да не се връщаш на Земята, ако свободната воля пожелае това? Наистина, всичко е възможно. Само е необходимо да се направи пребиваването в Тънкия свят по-полезно, отколкото връщането на Земята. (13–206)

Сроковете съществуват за всички, но едни ги приветстват, а други ги проклинат. Мнозина желаят да се върнат преди срока, но други се стараят да го избегнат, макар и за кратко време. Могат да се изброят много различии случаи, но сега трябва да отбележим онези поръчения, които произлизат от Братството! При такива задължения може да се преуспее и без въплъщение. (13–330)

Обикновенно смятат, че кармичните условия за превъплъщенията не се променят, но в действителност всичко е в движение, като е възможно да съществуват и други различни обстоятелства. Може да е налице участие в такива изследвания, които да не могат да бъдат прекъснати и в такъв случай законът трябва да се приложи съобразно ползата. От друга страна може да съществува такова силно желание да се помогне на земните жители, че този стремеж да съкрати срока на пребиваване. Законът живее и справедливо оценява истинските подбуждения. Възможно е някои деятели да са особено нужни за Тънкия свят. Освен това някои от тях могат да притежават такива познания, които не би трябвало да се предадат все още на земните жители, но биха могли напълно да се приложат в Надземния свят. На Земята само понякога оценяват справедливо способностите на човека, но в Тънкия свят такова обсъждане винаги е целесъобразно. (13–473)

Някои жители на Тънкия свят съзнателно избират трудни въплъщения. Говоря за тези, на които кармата позволява да имат и по-деко съществуване, но изостреното съзнание им подсказва, че един труден земен живот струва колкото много леки. Немалко силни духове са приемали задачата да освободят хората от остарелите предразсъдъци. Тежък е бил животът на тези пречистители. (13–621)

И в Тънкия свят се проявява свободната воля. Но само във висшите сфери тази воля е хармонизирана с психическата енергия, в резултат на което се получава истинско сътрудничество. В средните и нисши сфери често е налице противопоставяне. Съществата не желаят да признаят целесъобразността на закона на Битието. Особено плачевно е да се наблюдава как някои жители се опитват да избягнат въплъщението, макар прекрасно да знаят, че при техния кармичен товар повече не могат да напредват в Тънкия свят. Но те предпочитат да останат в това състояние, само и само да не предприемат ново пътешествие на Земята. Такова противодействие на свободната воля показва, че по време на земния живот съзнанието не е било разширено и не е имало желание за осъзнаване на света. Разбира се, не е имало и любов към Йерархията. (13–446)

Кажете на приятелите си да не заявяват в земния си живот какви биха искали да бъдат в бъдещите си въплъщения. Работата е в това, че Тънкият свят предоставя такива възможности, че земните ограничения и измерения могат само да ги омаловажат. Нека земният живот бъде изразяване на най-добрите придобивки. Нерядко хората започват да мислят за своите бъдещи въплъщения, но по-полезно ще бъде да се отложи това решение до Тънкия свят. Може да се случи да не се наложи връщане на Земята или да се наложи да се поработи по-дълъг срок в Тънкия свят, изпълнявайки някакво особено поръчение. Такова поръчение сближава с работата на Братството. (13–330)

В Тънкия свят се обосновават заданията за земния живот. Хората най-малко от всичко допускат, но обитателите на Тънкия свят отлично знаят, че всеки техен земен живот произтича с тяхно знание или по-точно с тяхно съгласие. Всеки пристъпящ към нов земен живот получава искра просветление, когато разбира какъв именно кармичен товар го задължава да приеме едно или друг изпитание. (13–256)

Всички въплъщаващи се идват на Земята с добри намерения. Това е велик закон. Даже и в низшите слоеве преди въплъщението се получава просветление за доброто като основа на битието. Но както и най-дълготрайният аромат не може да насища дълго пространството, така и доброто намерение се разсейва под влияние на различии въздействия. Детето не е зло, но много бързо може да усвой наследството на атавизма. От най-дребните подробности на живота могат да се наслагат лоши привички, които могат да бъдат наречени врати на злото. Така изчезва просветлението, докоснало се до личността в Тънкия свят. (13–328)

За старите духове, изпитали много въплъщения, ще бъде достатъчно тягостно състоянието след седемгодишна възраст и особено след четиринадесетата година. След четиринадесетата година психическата енергия е включена в действие. Духът вече се е откъснал от предишните съществувания, тежестта на новия неизвестен път подтиска. Смутно вълнение предизвикват натрупаните ценности, а същността се стреми обратно, където възможностите на съзнанието са били големи. Не всички центрове се развиват едновременно, което препятства отлагането на психическа енергия и духът не намира вещество, за да се прояви. Може да се срещнат деца с един много развит център и тогава те могат да извършват някое краткотрайно действе, наподобяващо на възрастен. (4–539)

Сред тайнствата на космоса трябва да се отбележи редуването на съществуванията. Редът на тези съществувания е толкова различен, колкото са и монадите. (10–118)

Законът за въплъщенията е справедлив. Зърното на духа е нерушимо и вечно. Сега особено ще има бързи въплъщения. Много обитатели на Тънкия свят бързат да се върнат и в това се отразява развитието и спешността на еволюцията. (11–97)

Животът задължава човека да се издига, докато смъртта е слизане надолу. Хората възприемат смъртта като разрушение, но битието утвърждава вечното обновление. Всеки умира за вчерашния ден и се обновява за утре. С всеки час човек или се приближава, или отдалечава от Висшия свят. (11–119)

Едни предполагат, че човек постоянно умира, а други знаят, че човек непрекъснато се ражда. Едните изхождат от ужаса, другите от радостта. Така човек до голяма стелен предопределя своето бъдеще. Можете да бъдете уверени, че определящият за себе си смърт не знае за Висшия свят. Може би той спазва някакви външни ритуали или обряди, но сърцето му е далеч от истината. (11–118)

Вечният живот е едно от най-замъглените понятия в човешкото мислене. Отделни хора даже свеждат това понятие до продължаване на живота тук на Земята. Но защо човешкото сърце се моли за вечен живот? Сърцето се моли за вечен живот на съзнанието. (12–576)

Правилното отношение към предишните животи е много рядко. Обикновено те не вдъхновяват за бъдещето, но приковават към отживелиците. Затова само понякога може да се даде на хората знание за техния минал живот. Много не може да се вмести в съвременното съзнание. Хората не могат да разберат защо знатните въплъщения се редуват с трудови? Миражът на царя или владетелката пречи да се разгледа доколко трудовото въплъщение може да издигне съзнанието по-високо от всички господари на този свят. (13–35)

Високият дух не се противи на естествната смяна на битието. Той само се радва на възможността да усъвършенства нова страна от своя живот. Всеки висок дух се стреми към трудния път, но слабият съхранява своята страхлива ленност. (13–83)

Могат да се проследят и да се съпоставят редицата въплъщения, твърде разнообразии по тяхната външност — ту господар, ту духовен учител, ту герой, ту отшелник, ту народен водител, ту мъдър управник, ту монах, ту философ, накрая лекар в Тънкия свят и це-лител на земните народи. И навсякъде все същото служене и все същите преследвания. (Става дума за някои от въплъщенията на самия Махатма, дал тези Послания — Бел. на прев.) (13–93)

Жителите на Ефирния свят не желаят да се въплъщават в някои страни, ако не са налице усилени карммчески обстоятелства, които да ги задължават да се появят в определен народ. Сравнени със земните обитатели, техните знания не са много повече, но в някои отношения те могат да узнават бъдещето и по този начин да се подготвят за по-добри условия на Земята. Едва ли някой ще пожелае да дойде на изгоряло пепелище. Той може да се приобщи към силен народ и да участва във велики решения. Жителите на Ефирния свят не искат да идват на изживени места и никой няма да ги застави да изберат по-лошия жребий, ако кармата не ги принуждава. (13–484)

Психическите съотношения много по-лесно се установяват между хора, срещали се в минали животи. Цели групи въплътени могат да се окажат отново в една местност. Туземците казват: „Ще отида да си отдъхна и ще се върна отново“. Те желаят да се върнат на позната земя. Но и сред развитите съзнания съществува тяга да продължат незавършената работа, затова често се срещат предишни сътрудници и врагове. Магнитът на враждата е много силен, а чувството за мъст е мъртвата точка на всяко убеждение от Ръководителя. (13–616)

В Надземния свят земните врагове могат да се приближават един към друг съвършено мирно и даже да се усъвършенстват съвместно. Причината е проста: на Земята те не са могли да се разберат един друг вследствие обкръжавщите ги вибрации, но в Ефирния свят вибрациите се променят и яростните врагове могат да влязат в съприкосновение. (13–938)

Може да се наблюдава как се появяват цели групи хора, някога свързани помежду си. Но се събират не само приятели, но и врагове. Това сложно преплитане ясно говори за силните връзки, които се изживяват през много животи. (10–550)

Има много случаи на деца, помнещи своето минало. Те помнят и за пребиваванията между земните животи, но трябва умело да се разпитат. Не става дума за това, че те помнят къде има заровени съкровища, но те биха могли да разкажат за много интересни преживявания. (10–542)

Въплъщението в цветя не е често. Някои се стремят към по-едрите дървесни форми, но прелестта на цветята не винаги е достъпна, за да се обърнеш два пъти към нея. Не може да има забрана да се съкрати едно от животинските въплъщения посредством растения. Не може да се твърди, че съзнанието на някои насекоми ще превъзхожда съзнанието на прекрасните цветя. Мъдро е да се изчакат някои въплъщения посредством въплъщаването в цветя. Така пътят на красотата съкращава пътуването. (2–22.ІІІ.15)

Понякога някои мощни Същества изпращат част от своя лъч на Земята и с това сякаш осеняват един или няколко дейци. Такава помощ за еволюцията може да превишава ползата от личното въплъщение на тези дейци. Също така е известно за някои Същества, заминали на други планети. Можем да се възхищаваме на такъв подвиг, тъй като той укрепва връзките на мисълта и разширява новите предели на мисленето. Не един път Мислителят (Индивидуалността, въплъщавала се като Платон — бел. на прев.) е заявявал, че някога той ще премине в друг свят и ще установи връзка оттам. Не малко векове са били необходими, за да изпълни тази задача. Но няма нищо неизпълнимо — само нашата воля трябва да бъде насочена към него. (13–206)