Ан Маккафри
Походът на дракона (1)

Въведение

Рукбат, намираща се в Съзвездието Стрелец, е златна звезда от типа на слънчевите. Тя има пет планети, два астероидни пояса и една блуждаеща планета, която бе привлякла и задържа през последното хилядолетие. В началото, когато хората се заселиха в третия свят на Рукбат и го нарекоха Перн, те почти не обърнаха внимание на странната планета, кръжаща около осиновителката си в неправилна, елипсовидна орбита. Две поколения заселници не се замисляха за ярката Червена звезда, както я наричаха те, докато отчаяният й път на скитница, не я доведе твърде близо до заварената й сестра по перихелий^[1].

Когато движението на планетите беше хармонично и орбитите им не бяха изкривени от близостта с други небесни тела от системата, организмите, населяващи планетата-скитница се прехвърляха през космическата бездна в търсене на по-нормална и гостоприемна среда.

Нишките — микоризоидни спори, движещи се в пространството — с неосъзната лакомия поглъщаха всякаква органична материя и веднъж паднали на земята, те се вкопаваха в нея, като се размножаваха с ужасяваща скорост.

Първоначалните загуби, които заселниците понесоха бяха зашеметяващи. Именно по време на последвалата дълга борба за оцеляване и битката с тази падаща от небето на Перн напаст, трудният контакт на заселниците с родната им Земя бе прекъснат.

За да се контролират нашествията на смъртоносните Нишки (тъй като пернезийците твърде рано разглобиха транспортните си кораби и изоставиха сложните технически съоръжения, ненужни на тази планета), хората предприеха дългосрочен план за действие. Първата фаза включваше развъждане на онези форми на живот, които да могат да се приспособяват към условията на техния нов свят.

Мъже и жени, притежаващи вродени телепатични способности, бяха обучавани да отглеждат и използват „Драконите“. Наречени така, заради приликата им с митологичните земни чудовища, тези необикновени животни имаха две изключително полезни качества — можеха да се придвижват светкавично от едно място на друго и след като глътнат фосфорен камък — да бълват огнен газ. Понеже Драконите умееха да летят, те можеха да изгарят Нишките още във въздуха и в същото време да се предпазват от нараняване.

Бяха нужни поколения, за да се изпълни окончателно тази първа фаза от плана за оцеляване. Втората фаза от набелязаната защита щеше да отнеме повече време.

Създателите на програмата не бяха отчели докрай предимствата и психологическия ефект от видимото изтребление смъртоносните спори. Освен това, Южният континент, където започна разработването на втората фаза, се оказа недостатъчно защитен. Цялата колония трябваше да се премести на север, за да търси убежище от Нишките в естествените пещери на планинските вериги. Южното полукълбо постепенно изгуби своето значение.

Спомените за Земята избледняваха с всяко следващо поколение пернезийци, докато накрая истината за техния произход се изопачи в митове и легенди и потъна в забвение.

Първият Форт, построен в източната част на голямата Западна Планинска Верига, скоро стана твърде тесен, за да побере всички заселници. Малко по̀ на север започна изграждането на ново селище в близост до голямо езеро, сгушено удобно до скала с множество пещери. Но само след няколко поколения и то стана пренаселено.

Тъй като Червената Звезда изгряваше от изток, беше решено да започне заселване на Източната планини, при условие, че там има удобни места за живеене. А това означаваше пещери, защото само твърда скала и метал (за беда на Перн имаше малко такива) бяха устойчиви на изпепеляващото въздействие на Нишките.

Крилатите, огнедишащи дракони вече се отглеждаха до размери, за които бе нужно повече пространство, отколкото скалните Холдове можеха да осигурят. Старите, осеяни с пещери конуси на угаснали вулкани — единият високо над първия Форт, а другият в планината Бендън — се оказаха подходящи, като им бяха нужни съвсем незначителни подобрения, за да станат обитаеми. За тези проекти отиде и последното гориво на големите каменоделки (машини програмирани за по-лека работа в рудниците, а не за интензивно скално копане) и следващите Холдове и Уейрове се изсичаха на ръка.

Драконите и Ездачите във високите си домове и хората от пещерите се заеха със своите си дела. Всеки от тях разви навици, станали ежедневие, които се вкорениха в бита под формата на традиции, също толкова неоспорими, колкото и законите.

После настъпи интервал от двеста Оборота. През това време Червената Звезда като самотна пленница, застина в другия край от неправилната си орбита. Върху почвата на Перн не падаха Нишки. Обитателите започнаха да се наслаждават на живота, такъв какъвто си го представяха, когато кацнаха на тази прекрасна планета. Те заличиха пораженията и засяха семена. Засадиха овощни дръвчета и се замислиха за ново залесяване на оголените хълмове. Можеха да си позволят да забравят, че са били изложени на смъртна опасност. После Нишките се завърнаха за пореден път върху тучната планета — петдесет години небесна опасност. И пернезийците отново благодариха на предците си, от които ги деляха вече много поколения, за Драконите, изгарящи с огнения си дъх Нишките още във въздуха.

Отглеждането на Дракони също процъфтя по време на интервала. Бяха създадени още четири Уейра, според първоначалния план за временна защита. Постепенно съществуването на втората фаза за борба срещу Нишките бе забравено.

До третото Преминаване на Червената Звезда се изгради сложна социалнополитическа и икономическа структура, за да може да се реагира на хроничното зло. Дракони и Ездачи от шестте Уейра, както бяха наречени старите вулканични жилища, си дадоха дума да бранят цял Перн. Всеки Уейр беше взел под крилото си по един географски сектор от Северния континент. Останалата част от населението трябваше да дава десятък, за да издържа Уейровете, тъй като бойците — Драконовите ездачи, нямаха обработваема земя около вулканичните си домове. Не можеха и да отделят време от грижите за Драконите, за да учат други занаяти нито в мирни дни, нито по време на Преминаването, когато защитаваха планетата.

Селищата, наричани Холдове, се изграждаха там, където имаше естествени пещери. Някои, разбира се, бяха по-големи или на по-стратегически места от други.

Беше необходима силна личност, която да държи под контрол обезумелите и ужасени хора по време на нишковалежите. Нужно бе и мъдро управление, за да има хранителни припаси, когато не бе безопасно да се сее каквото и да било. Бяха нужни извънредни мерки за контрол върху обитателите на Холдовете, които да ги опазят дееспособни и здрави, докато преминат периодите на опасност. Хора, с определени умения в металообработването, скотовъдството, земеделието, текстилното производство и рудодобива (където бе възможен), образуваха Занаятчийски Работилници във всеки по-голям Холд. Те бяха подчинени на една Главна Работилница, където се изучаваха уменията на съответния занаят, така че да се запазят и съхранят от едно поколение за друго. Занаятчиите бяха обявени за независими спрямо Холда. Всеки Майстор на Работилница беше подчинен на Водача на Гилдията за съответния занаят. Той се избираше на базата на опитността и ръководните качества. Водачът на Гилдията отговаряше за продукцията на подчинените му работилници, за честното и непредубедено разпространение на стоките из цялата планета, а не само в регионален аспект. С известни права и привилегии се ползваха управителите на Холдове, Водачите на Гилдии и, естествено, Драконовите ездачи, на които цял Перн разчиташе за защита.

Червената Звезда кръжеше около Перн, но след това си отиваше и тогава животът се установяваше в по-спокоен ритъм. Понякога петте естествени сателита на Рукбат пресичаха пътя на злокобната планета и й пречеха да се доближи достатъчно до Перн, за да пусне ужасните си спори. Ала в други случаи, съвсем по роднински сестрите-планети сякаш избутваха Червената Звезда по-близо и Нишките падаха безпощадно върху нещастната си жертва. Страхът създава фанатици и пернезийците не бяха изключение. Само Драконовите ездачи можеха да спасят Перн и тяхното положение в обществената структура на планетата стана неприкосновено.

Но човечеството винаги успява да забрави неприятното и нежеланото. Като игнорира тяхното съществуване, то може да успее да изличи и сянката на отминалия ужас. А и Червената Звезда не се доближаваше достатъчно до Перн, за да пусне своите Нишки. Хората живееха в благоденствие и се множаха, разпростирайки се из богатата земя. Дълбаеха още Холдове в масивните скали и тъй като бяха много заети с делата си, те не осъзнаваха, че в небето вече летяха неколцината Дракони от единствения Уейр, останал в Перн. Не се очакваше скорошно завръщане на изконния враг.

Защо тогава да се тревожат за такива далечни перспективи? От близо пет поколения Ездачите бяха изпаднали в немилост. Легендите за отминалите им подвизи и самата причина за съществуването им изгубиха своята значимост.

Ала когато под влияние на природните сили Червената Звезда започна да се върти близо до Перн и да намига с гибелно червено око на старата си, отдавна нарочена жертва, един мъж Ф’лар, ездач на бронзовия Дракон Мнемент реши, че в древните приказки е имало нещо вярно. Неговият природен брат Ф’нор — ездач на кафявия Кант, повярва в тях, защото бяха по-интересни от нелепите обяснения за оцеляването на само един Уейр.

Когато последното златно яйце на една умираща Драконова кралица-майка се втвърдяваше в Люпилните Градини на Уейр Бендън, Ф’лар и Ф’нор се възползваха от случая да го поставят под контрол.

Докато търсеха из Холд Руат силна жена, която да язди бъдещата млада кралица, те попаднаха на Лесса — единствената оцеляла от гордия род на Руат. Тя впечата младата Рамот, и стана стопанка на Уейр Бендън. А когато бронзовият Мнемент на Ф’лар летя с младата кралица в нейния първи любовен полет, Ф’лар стана предводител на Уейра и на всички Драконови ездачи на Перн. Тримата ездачи — Ф’нор, Лесса и Ф’лар заставиха Лордовете на Занаятчиите да се съобразяват с неизбежната опасност и да подготвят беззащитната планета срещу Нишките. Но беше ужасяващо ясно, че Драконите на Бендън наброяващи по-малко от двеста, не могат да защитават разпръснатите селища. Цели шест Уейра са били нужни в старите времена, когато заселените земи са били далеч по-малко. Докато се учеше да управлява своята Драконова кралица да се придвижва между пространството, Лесса откри, че Драконите могат да се телепортират и между времената. Рискувайки своя живот, както и този на единствената пернезийска Драконова кралица, Лесса се върна четиристотин Оборота назад във времето, преди тайнственото изчезване на другите пет Уейра, точно след като бе завършило Последното Преминаване на Червената Звезда.

Петте Старовременни Уейра, виждайки западането на своя престиж, отегчени от бездействие след живот, изпълнен с вълнуващи битки, се съгласиха да помогнат на Лессиния Уейр и да дойдат в нейното време.

От това триумфално пътуване във времето изминаха седем Оборота. Първоначалната признателност на Холдове и Занаяти към притеклите се на помощ Старовременни Уейрове повехна и се помрачи. А и самите Старовремци не харесваха този Перн, в който сега живееха. За четиристотин Оборота бяха станали множество промени.

И ето че започнаха да се трупат разногласия.