Джейн Ан Кренц
Дар от огън (12)

Глава 12

Нощната буря беше преминала, но следващата се влачеше по петите й. Застанала под капещите борови иглички, Верити съзерцаваше сивите води на океана. В далечината някакъв ферибот се плъзгаше предпазливо покрай разпръснатите острови.

Беше изпитала непреодолима нужда да излезе от неприветливия замък. Атмосферата там беше станала твърде напрегната. Изострянето на отношенията беше започнало от Престън и Елиза, които още бяха във война. Оливър Крамп изглеждаше по-зает от всякога, а Слейд Спенсър се беше усамотил в салона, абсолютно отегчен от изследването на замъка.

Дъг Уоруик беше отплавал с яхтата, под предлог, че трябва да се обади на някакъв брокер от съседния остров, който се занимавал с продажбата на имението. Меги Фрамптън, както обикновено, беше улисана в безкрайните къщни задачи и изглеждаше така, сякаш целият й живот се въртеше около тази грамада от камъни.

Отначало Верити бе решила да се присъедини към Джонас, който работеше в подземията на замъка, но впоследствие беше променила намерението си. Щеше й се да остане сама и да има време за размисъл.

Изчака фериботът да се скрие от погледа й, и продължи разходката си по брега на острова. Умът й бе изцяло зает с Джонас. Не можеше да се отърве от угризението, че още не му е дала нещо, от което той се нуждаеше твърде много.

Знаеше само, че това нещо е увереност.

Притесненията около собствените й страхове бяха заслепили очите й за неговите опасения. Джонас със сигурност бе почувствал нейното отдръпване през последните седмици, а тя го беше оставила в недоумение за причините. После бе силно потиснат от факта, че не му беше казала за бебето от самото начало, и накрая беше дълбоко наранен и разгневен, когато бе отхвърлила предложението му за женитба.

Джонас имаше право да бъде резервиран спрямо нейното поведение. А през вчерашния следобед тя бе наляла масло в огъня, като не бе показала никаква ревност от Елиза.

Години наред Джонас беше скитал, за да избяга от духовете на миналото, и да се скрие от опасностите, които криеше неконтролируемият му талант. Той се нуждаеше от една жена, на която да разчита, и в която да бъде сигурен.

През цялата нощ не беше мигнала от угризения и притеснения относно бъдещето си с Джонас. Не можеше да си прости, че обсебена от собствените си проблеми, не беше обърнала внимание на неговите чувства.

Качи се на една скала и спря, за да огледа малкото заливче, което се простираше под нея. Тъкмо бе решила вече да се връща, когато забеляза, че на сушата е издърпана някаква лодка и е привързана за боров ствол. Лодката не беше голяма, но затова пък беше излъскана и елегантна. Верити потърси с очи собственика й, но по каменистия бряг нямаше никакви стъпки, а наоколо не се виждаше жива душа.

Отбеляза си наум да съобщи на Джонас.

Отправи се към замъка. Беше време да помогне на Меги в приготвянето на обяда. Когато пристигна, установи, че Меги я няма в кухнята. Дъг Уоруик още не беше пристигнал от острова и в салона бяха само Крамп и Спенсър. Тъй като не желаеше да подхваща разговор с тях, запъти се към другия край на коридора.

Джонас го нямаше в стаята и Верити предположи, че той прави всичко възможно, за да заслужи консултантския си хонорар. Хрумна й да провери как върви работа му и се отправи към стъпалата, но в този момент налетя на икономката.

— А, ето ви и вас. Господин Куоръл ли търсите? — попита я Меги с изненадваща услужливост. — Мисля, че слезе в подземията с Нейно Сиятелство.

Старата жена явно изгаряше от желание да съобщи тази новина.

— Благодаря, Меги — отвърна Верити, раздразнена от мисълта, че Джонас и Елиза проучват залата за изтезания сами. — Престън с тях ли е?

— Не, господин Ярууд е в стаята си. Май че не се чувства добре след свадата с Нейно Сиятелство — пропя Меги с наслада.

— Може би — съгласи се безучастно Верити. — Извини ме, но трябва да проверя как върви търсенето на съкровището…

— Както желаете, но ще ви кажа, че тук няма никакво съкровище. Само една огромна, празна къща, която никой, освен мен и Дъгби не обича. Жалко, че след неговата смърт няма да мога да се грижа за нея. Време е да приготвя обяда.

Меги поклати глава и се запъти към кухнята. Беше облечена в поредната басмена рокля, а на врата й проблясваше неизменната метална верижка.

— След малко ще дойда да ти помогна — отвърна Верити се запъти решително към каменните стълби.

Преди да стъпи на първото стъпало, нещо я накара да се обърне. С изненада констатира, че Меги я гледаше с нескрито любопитство. „Знае нещо, което аз не знам“ — помисли си, обхваната от предчувствието, че скоро ще разбере тази тайна.

Тръгна по пътя, който ги беше извел от залата към тяхната спалня, и не след дълго, без особени усилия, стигна до подземното помещение. Вратата бе полуоткрехната и не се изненада много, когато отвътре дочу гальовния глас на Елиза.

— Джонас, взех това решение, защото то ми беше посочено от Сарананта. Напълно се отдадох на добрите сили, които преобладават в мен. Влязох в себе си и се посъветвах с духовната страна на моята природа. Жрицата ми помогна да разбера, че това, което търся, е правилно. Тя ме увери, че всичко е в реда на нещата.

— Е, аз пък не съм сигурен, че всичко е в реда на нещата — отвърна нетърпеливо Джонас. — Елиза, ако не възразяваш, имам още работа. Брат ти ми плаща доста, за да напиша доклад, и бих искал да го завърша навреме.

— Джонас, ти нищо не разбираш. Чувствам, че съм била подготвяна за този момент в продължение на няколко живота. През тези хиляда години цялата енергия на женското ми тяло се е развивала, ставала е по-голяма и по-плодовита и се е променяла в очакване на идеалния мъж. Знам, че ти си моят психически партньор. Когато се слеем в истинска хармония, ще се убедиш сам и съмненията ти ще изчезнат.

Джонас я прекъсна с леко дрезгав глас.

— Виж какво, Елиза. Сигурен съм, че вярваш в думите си, но аз не съм това, което ти се иска. Не съм идеалният ти партньор. Много добре знам какво казвам. Ако ти трябва психо жребец, върни се при Ярууд или пробвай с някого от останалите.

— Не, Джонас, ти си единственият подходящ мъж тук. Убедена съм, че това е истината, така както знам, че слънцето ще изгрее утре сутринта. Просто си нервен, но няма причини да си такъв. На едно друго психично ниво отвъд реалността видях всичко, което ще се случи. Видях как правим любов — красива, свободна, необуздана любов. На онова ниво усетих ръката ти върху моите гърди, устните ни се докоснаха и семето ти се вля в моето тяло. Джонас, сега е моментът да слеем двете реалности. Този следобед е идеален. Прегледах астралните карти и медитирах с кристала — днес всичко е в хармония.

— По-скоро искаш да кажеш, че в замъка няма никой — уточни Джонас. — Престани, Елиза, имам работа. А и Верити ще се чуди къде съм.

— Верити също я няма. И съм сигурна, че ще ме разбере. Усещам, че тя е много надарена в психично отношение. С нея, както и с останалите жени, сме сестри. Дълбоко в сърцето си тя знае, че ти и аз трябва да се слеем, и няма нищо против това.

— Имаш много здраве. Изобщо не познаваш Верити.

— Всъщност — продължи доверително Елиза, — не виждам защо изобщо трябва да й казваме. Можем да го запазим в тайна, ако на теб ти е по-удобно.

— Елиза, ако не излезеш ти, ще си тръгна аз. По дяволите, махни се от пътя ми! Какво правиш? Господи, какво ти става?! Полудя ли? Елиза, не прави това. По дяволите, отивам си. Ти ще обясниш на Дъг, защо закъснява докладът…

Изведнъж протестите му секнаха.

Верити не можеше да чака повече и блъсна вратата — тъкмо в момента, когато Елиза падна в обятията на Джонас.

Като видя Верити, той застина като хипнотизиран. За първи път я виждаше толкова вбесена и разярена.

— Верити!

Джонас се отърси ядосано от Елиза.

— Верити, чуй ме. Не е това, което си мислиш… — започна той бързо.

После замлъкна объркано, сещайки се, че вчера, когато Елиза я беше помолила да й го „заеме“, Верити не беше показала особена ярост.

„По дяволите!“ Реши да не дава никакви обяснения, поне за момента. Явно и без това нямаше нужда да го прави. Верити и Елиза изглежда бяха поели нещата в свои ръце. „Сестри ли?“ За първи път виждаше две жени, които си приличаха толкова малко, а още по-малко пък приличаха на сестри.

Отдръпна се към стената до висящите белезници, скръсти ръце и се подготви да наблюдава батални сцени.

Верити беше неописуема. Приличаше на буреносен облак. Тялото й излъчваше свирепа женска ярост, която сякаш обливаше с пламък цялата стая и най-вече Джонас.

Той се възбуди, само докато я гледаше как влиза в стаята като господарка на замъка. Установи, че тя беше малко по-ниска и доста по-слаба от Елиза, но с подивелите си синьо-зелени очи, които искряха като светкавици, и с царствения ореол на огнената си грива Верити напълно доминираше в конкретната ситуация. Противничката й изглеждаше като пудел пред лъвица.

— Елиза, мисля, че вчера се разбрахме! Джонас не е дошъл тук, за да те опложда!

Гласът й беше леко дрезгав й звучеше заплашително. Тя пристъпи така агресивно, че Елиза инстинктивно взе да отстъпва назад.

— Верити, моля те, ти преиграваш. Как да ти го обясня по-просто? — умолително започна Елиза. — Сливането между мен и Джонас е предопределено и трябва да се състои. Консумацията трябва да бъде извършена.

— Опитай се да „изконсумираш“ Джонас и лично аз ти гарантирам, че ще те пратя на много по-високо психично ниво. Ще те ритна със собствения си крак и ще литнеш толкова високо, че вероятно никога няма да слезеш оттам!

Елиза примигна от удивление.

— Но, Верити, наистина няма защо да се притесняваш. Тук става въпрос за духовно единение.

— Така ли? Останах с впечатлението, че искаш тялото, а не духа му. Искаш да те изчука истински медиум. По-особено ли е да го правиш с екстрасенс? Струва ми се, че няма да научиш нищо ново. Само се приближи още веднъж до Джонас, и ще те разкъсам на парчета, а след това ще те хвърля в океана. Разбра ли ме, сестро моя?

Очите на Елиза се напълниха със сълзи.

— Верити, ти нищо не разбираш. Мислех, че имаш по-отворено съзнание, но ето, че не ти е ясно. Аз и Джонас сме предопределени да изживеем един бурен сексуален акт. Това е част от моята съдба. И аз съм длъжна да я изпълня.

— Кой ти каза това? Елиза, махай се от очите ми! Още сега! И не смей да се приближаваш до Джонас, когато мен ме няма. Хайде, разкарай се, древна проститутко!

Елиза избухна в сълзи и се втурна към вратата, дрънкайки с гривните и герданите си. Риданията й отекваха дълго в коридора.

В напрегнатата тишина, която се възцари след нейното излизане, Джонас чу ударите на ликуващото си сърце. Идеше му да грабне Верити и да я понесе в буен танц на триумфа.

Но се въздържа и остана подпрян на стената, полуобърнат към Верити. Не му се щеше да разваля нейното шоу. Точно сега тя имаше право да хвърля огън и жулел и той за нищо на света не искаше да ги залее с вода. Усети, че се усмихва прекалено откровено, но не можеше да сдържи напиращата си радост.

Верити пристъпи към него с високомерно стиснати устни и свирепо сключени вежди. Очите й пламтяха като кратери на вулкани, а косата й пращеше наелектризирана от енергия.

— Така-а-а — започна тя с измамно мек глас, — значи големият, смел медиум и търсач на съкровища щеше да бъде изнасилен от клиентката си.

— Изконсумиран — поправи я Джонас. — Имаше опасност клиентката да ме изконсумира, но ти ме спаси.

— Мислиш, че това е забавно?

Верити премести поглед към белезниците, който висяха до главата му, очевидно заинтригувана.

— Вече не знаех какво да направя, но за късмет, се появи ти и ме избави от тази критична ситуация.

— Така ли? Нима беше изкушен от възможността за „хармонично съчетаване“ с Нейно Сиятелство?

— Не, не беше така, и ти то знаеш, но все пак ситуацията беше неудобна.

— Неудобна? — Верити взе един от белезниците и започна да си играе безцелно с него. — „Неудобна“ е интересна дума за това, което видях преди малко. Стори ми се, че изобщо не ти беше неудобно от ръцете на Елиза, даже ми се стори, че ти е твърде комфортно.

Джонас сложи ръка на талията й и продължи да се усмихва дяволито.

— Не съм забелязал. Лично аз си мислех, че тя е твърде пищна от кръста нагоре и човек може да се задуши между циците й, ако не внимава. Струва ми се, че по-скоро съм свикнал с една слабичка, червенокоса женичка, която прави любов като дива котка.

— Мислиш, че ще се отървеш само с няколко ласкателства за качествата ми в леглото? — усмихна се заканително Верити, без да изпуска белезника от ръце.

— Не няколко, а доста.

— Джонас, престани!

Белезникът изщрака около китката му. Той застина. Лукавата му усмивка се стопи, а очите му премигнаха срещу проблясващия метал, с който беше прикован.

— Това шегичка ли е, скъпа?

— Не — отвърна тя и се пресегна за другия белезник. — Нито пък намирам идеята, ти и Елиза да си чуруликате в залата за мъчения, за много забавна. Явно нямам чувство за хумор.

Верити го огледа от горе до долу, сякаш искаше да го купи. Вдигна другия белезник.

Джонас се зае да я увещава:

— Сърчице мое, много добре знаеш, че нищо нямаше да се случи.

А мислено си каза: „Горката Верити, наистина е потисната. Никога не е изпитвала ревност, защото не е била влюбена.“ Тази мисъл бе съпроводена с вълна на задоволство.

— Джонас, откъде мога да съм сигурна, че нищо нямаше да се случи?

Белезникът се полюшваше бавно и хипнотизиращо на пръста й. В широко отворените й очи се четеше безпокойство и Джонас изпита жал към нея. Погали лицето й.

— Успокой се, скъпа. Знам как се чувстваш. И аз бях ужасно разстроен, когато те намерих в ръцете на Уоруик, помниш ли? А направо бях съсипан, когато видях Спенсър проснат върху теб. Но и двата пъти се оказа, че в действителност нищо не се е случило.

— Онези инциденти нямат нищо общо с това, което стана тук — прекъсна го рязко тя.

— Напротив.

Верити го погледна яростно. Внезапно ръката й се стрелна към него и преди Джонас да разбере какво става, вторият белезник прикова китката му за стената. Тя отстъпи бързо и се втренчи в него с пламтящи очи.

— За Бога, Верити! Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш?!

Джонас осъзна, че е разпнат и снизходителното му настроение се изпари.

— Сега ще ти дам един урок, Джонас Куоръл!

Верити се обърна към колекцията от кожени и кадифени камшици, които очакваха избора й.

— Ако имаш голямо желание да се забавляваш с разни екстрасенси в зали за изтезания, крайно време е да разбереш, че съществуват и рискове.

След подробния оглед, тя се спря на един камшик с дълга дръжка и меки, нежни нишки.

Джонас я следеше с подозрителен поглед. Знаеше, че дори при нормални обстоятелства Верити беше непредвидима и можеше да избухне като динамит, а сега, когато за първи път изпитваше яростна ревност, нещата обещаваха да бъдат още по-изненадващи и интересни.

— Верити, остави това! — примоли й се. — Вече прекаляваш.

— Нямам такова впечатление.

Верити затвори вратата и дръпна резето, което изщрака зловещо. Тръгна бавно към Джонас, като го гледаше право в очите и си играеше небрежно с камшика.

— Искаш да се забавляваш в зала за изтезания, така ли? Ще ти покажа няколко начина за това!

Джонас се разкъсваше между смеха и възбудата. Бе залят от огнените вълни, още когато Верити се беше появила като разярена лъвица. Бе изпитал неизразимо удоволствие при мисълта, че тя държи на него толкова, че е готова да се бие.

Но в момента не знаеше какво да мисли за нея. Чудеше се доколко това представление беше сериозен гняв и до колко — страстна игра.

— Верити — опита се да я укроти с тих, но властен глас, — нещата започнаха да загрубяват. Къде са ключовете за белезниците?

Тя мълчаливо извади ключовете от джоба си и ги захвърли настрана. Те издрънчаха някъде далеч от неговия обсег и Джонас се намръщи раздразнен. Верити се приближи със загадъчна усмивка.

— Урок номер едно — започна тя, втъквайки дръжката на камшика в задния си джоб. — В зала за изтезания няма нужда от дрехи.

Бавно разкопча ризата му.

— Обикновено е доста горещо.

Джонас се втренчи замаян в пръстите й. Гърлото му пресъхна.

— Верити…

Верити прокара тънките си пръсти през косъмчетата на гърдите му. Одраска леко едното му зърно и дъхът на Джонас секна. Усети, че дънките започват да му стягат в слабините.

— Урок номер две — прошепна Верити и коленичи пред него, за да му издърпа ботушите. — Забранено е да се разговаря с прастари проститутки. Това ясно ли е?

— Бъди сигурна, че няма да се повтори — заяви уверено той и започна да се възбужда толкова бързо, че се уплаши да не постави световен рекорд за най-бърза спонтанна еякулация.

В този момент Верити се изправи и се зае с ципа на дънките му.

— Скъпа, нали не мислиш да довършиш всичко това?

Ципът се отвори с остро изсъскване и вещите й ръце попаднаха на това, което се оказа под него. Верити се усмихна доволно, а Джонас шумно преглътна. Дланта й се плъзна под колана на дънките и ги смъкна по бедрата му.

Джонас почувства ласкавата топлина на пръстите й, които лазеха по голата му кожа, и изпъшка. Сведе поглед към препълнения си слип и изрита сам дънките си. След това погледна към вратата и нещо му хрумна.

— Верити, имам по-добра идея. Защо не се качим горе в спалнята? Някой може да влезе и да се учуди, какво става тук… О, Господи!

Тя го обхвана с ръка. Ноктите й се заплъзгаха по цялата дължина на пулсиращата му мъжественост.

— Верити, това е лудост!…

— Мъчение. Мисли за това като за мъчение.

— Добре, мъчение е. Но аз няма да издържа…

Джонас си пое дълбоко въздух, опитвайки се да възвърне самоконтрола си. Тя го галеше така главозамайващо нежно, атакувайки най-горещите му ерогенни точки. Пръстите й започнаха да дразнят опнатите му тестиси и Джонас се изви инстинктивно напред. Но Верити се отдръпна и той изруга от разочарование. Опита се да я достигне и да я привлече по-близо, за да довърши това, което бе започнала. Очите му пламнаха от нетърпение. Но сладкото мъчение не беше свършило — гледката, която се откри пред погледа му, едва не го довърши.

Верити бе започнала да разкопчава ризата си. Още в началото му стана ясно, че е без сутиен. Тя действаше бавно, отваряйки дрехата малко по малко, за да разкрие постепенно изкусителните си гърди. Ризата остана да виси свободно, така че всяко нейно движение показваше загадъчна частица от набъбналите й гърди.

Джонас ги опипваше с хищен поглед, диво заинтригуван от втвърдените им зърна, които закачливо надничаха отдолу. „Тя е възбудена колкото мен. Няма да се предам! Твърде хубаво е, за да го разваля с преждевременно, прибързано изригване.“ Искаше да дочака края. Трябваше да разбере какво е намислила Верити.

Тя се пресегна за мекия камшик и това го извади от моментния му унес.

— Няма да посмееш!… — прошепна удивен.

— Така ли?

Верити започна да го изучава с критичен поглед. След това, доволна от видяното, размаха камшика за проба.

— Верити, кълна се, че ако направиш нещо с този камшик, ще… О, Господи!

Кадифените влакна се увиха любвеобилно около бедрото му и леко докоснаха члена му. Джонас се дръпна неистово назад. Тя увеличи дразненето, като мъчително бавно изтегли меките нишки обратно. Мъжествеността му се изпъна до крайност.

— Много добре като за екстрасенс — промълви Верити със заядлива усмивка.

Джонас преглътна тежко и отново си пое дълбоко дъх.

— Верити, само да се измъкна, ще те накарам да си платиш за това!

Тя остана глуха за заканите му и изви камшика така, че той се пристегна още по-плътно.

— Верити, ти не знаеш какво правиш… — едва успя да проговори Джонас.

— Така ли?

Верити коленичи пред него и измъкна нишките на камшика с топлите си, влажни устни. Джонас се втренчи в главата й и поведе героична борба, за да запази самообладание. Всеки мускул от тялото му неистово се напрегна. Единственото, което виждаше беше тази червенокоса дива котка, която очевидно го считаше за своя плячка. Представи си бебето, което растеше в нея, и му се прииска да извика от щастие, за да го чуе целият свят! Усети, че в следващия момент ще експлодира, но Верити го пусна и той задиша тежко, възвръщайки малка част от самоконтрола си.

Верити остави малкия, глупав камшик и започна да разкопчава дънките си. Джонас беше хипнотизиран от финеса, с който тя се измъкна от тях, и с който после плъзна надолу бикините си. Скръцна със зъби. „Повече не мога да издържа!…“

Верити се отдръпна назад, обърна се и той се загледа унесено в съблазнителното й дупе. Можеше да му се наслаждава с часове.

Но тя явно имаше други планове. Този път вниманието й беше насочено към тапицираната пейка. Придърпа я до него.

— Какво, по дяволите, правиш?! — възкликна Джонас, когато пейката се опря в краката му.

— Разтвори ги — заповяда му Верити.

Подчини се неохотно, без да проумява намерението й. Тя намести пейката между бедрата му и изведнъж Джонас се почувства прекалено уязвим. Погледна я подозрително с присвити очи.

— А сега какво, Велики Инквизиторе?

— Седни!

Той го направи послушно, откривайки, че веригите са достатъчно дълги за това.

— Хей, ти ще ме довършиш!

— Ще оживееш. Може би…

Очите на Верити горяха от трепетно желание. Приближи се и яхна пейката само на сантиметри от него.

Беше толкова близо, че можеше да вдъхне упойващите вълни на нейната възбуда. Стори му се, че ще припадне.

Протегна се импулсивно да я обхване и да я придърпа върху себе си, но белезниците го задържаха отново и той се отпусна, ругаейки от яд.

В този момент Верити се намести внимателно върху бедрата му. Нежно обхвана пениса му с тънките си пръсти и го пъхна бавно във влажната си утроба. Тялото й се приспособи сладостно към темпото на това проникване.

Джонас си пое дъх и горещо си пожела да издържи неземното мъчение. Усети познатата, начална съпротива на меките устни, които се обвиха около него, и пристягането на нейната вътрешност. Издиша тежко.

Верити заби нокти в раменете му и, отмятайки глава, започна да го язди.

Джонас отново се оказа на ръба на припадъка. Верити беше толкова красива в страстта си. Сладка и трепереща от желание. Никой не беше копнял за него така, както тя го желаеше сега.

— Верити… — изтръгна се дрезгаво от гърлото му. Усети, че няма да издържи повече. Беше в ръцете й — възбуден до крайност, изцяло в нейна власт. Нямаше изгледи да успее. Тя впи устни в неговите и езикът му се стрелна жадно между зъбите й, за да се втурне след това в топлата пещера на устата й. Утробата й се стегна, предвещавайки нейната кулминация. Джонас чу задъханото й скимтене и изтерзаното му от страст тяло изгуби лютата битка за самоконтрол.

Изригна с прастария вик на възторга. Експлозията го разкъса на милиони частици и той започна да изпълва утробата на Верити, докато се почувства изцеден докрай…

Верити рухна върху рамото му, дишайки тежко. Улейчето между гърдите й лъщеше от морна роса. Джонас се отпусна, поемайки упойващия мирис на косата й, която нежно подразни ноздрите му.

— Значи ме обичаш, така ли? — провлачено попита той, когато събра сили да проговори.

— Повече от всичко на света, Джонас — отвърна Верити, без да помръдне.

— И няма да позволиш на някаква психарка да ми пуска ръце?

— По-добре гледай да не попадаш в такава компрометираща ситуация повече — предупреди го разпалено тя, въпреки че в очите й тлееше лениво доволство. — Не знам как ще те накажа следващия път. Чу ли ме, Джонас?

— Чух те — прошепна той и стегна ръката си в юмрук.

Белезникът изпука, слабият алуминий поддаде и китката му изведнъж се оказа свободна. Същото се повтори и с другия.

Верити не можеше да повярва на очите си. Вторачи се в свободните му ръце и пламна от ярост.

— Значи си се преструвал през цялото време?! Мислех, че наистина си окован, а ти си можел да се освободиш, когато си поискаш.

Джонас се засмя тихо и я претегли към себе си.

— Откакто те срещнах, не мога да се освободя от теб, властнице моя. А за нищо на света не исках да изпусна сеанса с изтезанието.

Целуна я пламенно, вслушвайки се в подрънкването на евтиния алуминий. Съвременните уреди за мъчение нямаха нищо общо с тези от миналото.