Мери Хигинс Кларк
Преди да кажа сбогом (85)

83.

Дори огромният чадър не можа да предпази Нел за няколкото метра от таксито до дома на Бони Уилсън. След като се озова във външното преддверие, тя го затвори и избърса лицето си с носна кърпичка. После си пое дълбоко дъх и натисна копчето на домофона.

Бони не я изчака да се представи.

— Качвай се, Нел!

Асансьорът я отнесе до петия етаж. Когато излезе от него, видя Бони до вратата на апартамента.

— Заповядай, Нел.

Вътре беше мрачно. Въпреки това Нел ахна, усещайки внезапна буца в гърлото си, когато и леката светлина около Бони започна да потъмнява.

— Нел, изглеждаш притеснена. Влизай!

Подчини се. Знаеше, че каквото и да се случи тук, е неизбежно. Нямаше избор. Не контролираше нещата. Събитията следваха естествения си ход. Бони затвори вратата зад нея, прещрака ключалката и спусна резето.

— Правят някакъв ремонт на противопожарната стълба — обясни меко тя. — Затова портиерът има ключ, а не искам да нахлуе, докато ти си тук.

Нел я последва по коридора. Стъпките им отекваха по дървения под. Когато мина покрай огледалото, спря и се вторачи в него. Бони се обърна.

— Какво има, Нел? Стояха една до друга.

Не виждаш ли, искаше да изкрещи Нел. Аурата ти е почти черна, също като на Уинифред. Ти ще умреш!

Тъмнината започна да се разпростира и обхвана и нея самата.

Бони я дръпна за ръката.

— Нел, скъпа, влез в кабинета. Време е да поговорим с Адам.