Читателски коментари (за „Дневникът на Коля Синицин “ от Николай Носов)

  • 1. Петър (17 юли 2017 в 23:14)

    Странно, как възрастен човек може да вярва на такива плоски теории от някога, които са били преподавани с цел. Не казвам, че няма нищо вярно, не става дума за „Капиталът“, а за съответния урок по комунизъм и диамат. В настоящето, с оглед на най-новата история история и на структурата на съвременните общества се вижда, че нещата стоят по съвсем друг начин. В течение на моето образование до едно време ни учеха едно, после друго. Тогава го учех, но като поработиш сам известно време, започваш да мислиш и със собствената си глава. За обществото е добре индивидът да има морал, бил той комунистически, религиозен или викториански, но още по-добре е да го има властимащия. А това изглежда непостижимо. Малкият човек може да е аскет, а пък някой да си сменя колата за милион.

    В съвремието има тенденция всяка власт да се бетонира, като се започне от очевидните /и близки/ диктатури, до разните му кланове на запад, че и даже разни /спортни например/ федерации. Контролът е повсеместен. Най-важното са медиите, после разните служби с пълен достъп до информация, и не спираме дотук. Въпросът как се нарича главата, дали е КНР, как се нарича някоя партия, социалисти или не, е на последно място. Контролът, а оттам и богатството, се съсредоточава /отново/ във все по-малка част от хората. Капитализмът не е капитализма, дефиниран в теориите от XIX век.

    На запад нещата в образованието не стоят толкова зле, както твърди Фракс. Не са като у нас /също и корупцията/. Но то е различно според финансовите възможности. За гетата си е така. Поначало образованието няма за цел да създава мислещи личности, а служители и потребители. Но медиите и масовата култура създават още повече отвратителни стереотипи.

    Чета разни книги, за развлечение, ще напиша по някой коментар за които ги има, и ми прави впечатление, че преди 2–3 поколения и повече е имало идеали, които ръководят делата на лицата, било то и грешни, а днес такива няма. Търся съвременни неща, по-интересно е да се чете за актуалната среда, но при тях, може да са с „Нобел“ или „Пулицър“, не виждам идеи. Дори да е само на книжка.

    Организации, които намират публичност, природозащитниците добре /но ги спонсорират обикновено нечии бизнес интереси/, и за други, които да не са гнусни не се сещам. Феминистки и …? Ами то какво остана да не им е разрешено? Виж в Иран не е така, ама там сигурно нямат организация. Отклонявам се, гледам от предишния коментар.

    Дърпат се умишлено някои конци. Като пък едно общество стане прекалено хуманно, може лесно да го завладеят диваците.

    Няма готови отговори. Фракс е комунист. За утопиите са написани антиутопии, под тях е по-уместно да коментираме.

    Оруел е велик.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.