Владимир Дал
Записка за ритуалните убийства (7)

Велижското дело

На 22 април 1823 г. Фьодор Емелянов от Велиж — на 3 години и половина, син на войник, изчезнал безследно. Случило се в самия ден на Светото Христово Възкресение. Трупът на момченцето бил намерен извън града, в гората, в такъв вид, че оттогава никой от жителите не се съмнява в истината от възникналото подозрение и разпространение на глухите слухове, че детето е било зверски мъчено от евреи. По цялото телце имало ожулвания, сякаш са го протривали силно с нещо; ноктите — изтръгнати до основата; по цялото тяло — множество дребни рани, сякаш надупчено с гвоздеи; синините по отеклите крака доказвали, че под колената е имало здраво връзване; носът и бузите били пристиснати, от стягане с превръзка, която оставила яркочервен белег на врата, от възела; и накрая на момчето било направено еврейско обрязване. Това доказва безспорно, според лекаря, правил аутопсията, че детето е мъчено с умисъл, обмислено предварително, а от състоянието на вътрешните органи се виждало, че е и държано няколко дни без храна. Злодеянието е било извършено на голо, а тялото впоследствие било обмито и облечено — по бельото и дрехите нямало и капка кръв. По следите около това място, където трупът лежал било видно, че кола или бричка е идвала от пътя до мястото, а трупът е отнесен към блатото пеш. Родителите и останалите от Велиж заподозрели, че това е дело на евреи, а и за друга причина за мъченическа смърт на невинно момченце никой не могъл да се сети.

Разбрало се, че Мария Терентиева, преди трупа да бъде намерен, гледала на майката на детето и й предсказала, че синът й е още жив, седи в погреб у евреите Берлин и през нощта ще бъде мъчен. Същото предсказала и дванадесетгодишната Анна Еремеева — болна, която се славела с това, че имала предсказателен дух. У Берлинови направили обиск, но нищо подозрително не намерили. Домакинът заявил, че погреб в дома си няма, но намерили два, макар находката да не открила друго. Обискът направил един квартален надзирател с ратмана, първо — евреин, а второ — близък роднина на Берлинови, в дома на които детето било скрито по време на обиска.

Седем свидетелки казали под клетва, че в тоя ден рано сутринта, когато бил намерен трупа, видели еврейската бричка по същия път, където било намерено тялото и отново я видели, когато се връщала към града. А едната била сигурна, че в колата бил Иосел, магазинер при Берлин, с други евреи.

Следователите нищо не открили, не обърнали внимание на обстоятелствата. Делото било предадено на велижския съд, който на 16 юни 1824 г. заключил: „по недостатъчно улики евреите да се освободят от обвинението в убийството на момчето. Но Ханна Цетлин и Иосел остават в подозрение, а Шмерка Берлин с другарите му да се обвинят в разпространение на лъжливи слухове за смъртта на детето, което вероятно е убито от евреите!“.

Но през 1825 г., когато Император Александър Първи минал през Велиж, Терентиева подала молба, в която нарекла Фьодор Емелянов свой син и му се оплакала, че момчето било убито от евреи. Делото било възобновено под наблюдението на генерал-губернатора и съставената следствена комисия, внесла делото в Правителствения Сенат. Разкрили при седем случая шест или седем други подобни дела — за похищение на ефрейтор; еврейско поругание над Светите Тайни; обръщане на трима християни в еврейска вяра и умъртвяване на няколко деца.

На обвиненията в съда получавали от евреите само отрицание, нерядко явна лъжа, страх и злоба. Евреите явно и несъмнено били уличени, мълчали, упорствали, нагрубявали; някои говорили само общи приказки и т.н.

… Зелик Брусовански, при силни улики, казал: „ако някой от моето семейство или поне друг евреин си признае — тогава и аз ще кажа, че е истина“…

… Хаим Чьорни (Хрипун) крещял, бранил се, треперел, не отговарял на въпросите и се страхувал. „Нека си говорят жените, каквото искат, — нито един евреин няма да ви отговори на въпросите, колкото и да питате“…

… през 1829 г. комисията представила пълен обзор на ужасните произшествия. Освен умрелите и избягалите, под стража останали четиридесет и двама души от двата пола. Генерал-губернаторът бил на същото мнение, както и предшественика си, — представил обстоятелен рапорт, в който убедително обвинил евреите и с това ги разобличил.