Читателски коментари (за „Лъжата за шестте милиона “ от Ричард Харууд)

Колко от вас,които коментирате, действително живеете от години в Германия или Австрия и имате ежедневен контакт с местни немци и местни евреи. Едно е да посетиш за час-два Дахау, Аушвиц , Нойнгаме, Зоненщайн, Куулен (при Риклинг), Мителбау-Дора, Терезиенщадт, Захсенхаузен и да се хвалиш, колко си спец по въпросите на Холокост, друго е да живееш от години в Германия или Австрия и да следиш развитието на историческата тема от близо с буден, безпристрастен интерес. Колко от вас големите разбирачи и критикари на г-н Харууд,ходите по исторически изложби, музеи (дори синанагоги и еврейски музей в Германия и Австрия), документални сбирки, четения и изобщо водите активен културен живот в Германия в Австрия. Излязоха последните години доста нови неща по темата за ВСВ, нови интервюта, кореспонденции,документи, нови погледи, други очерци от очевидци,експертизи и т н. Просто поживейте на място, вземете дейно участие в културния живот, бъдете будни, посещавайте редовно исторически синагоги и еврейски музеи, сбирки, изложби и пак след 5– 10 г пишете, че много от твърденията в книгата не били вярни. Посетете и Израел, поговорете на място със стари хора, отделете време в Израел и пак пишете, че много от твърденията в книгата не били вярни. Няма смисъл да се инатим като магаре на мост. И че подкрепяме различни от статуквото варианти, не значи, че не сме човеколюбиви или не живеем заедно с евреи и германци и нямаме тесни приятелски контакти, едното не отрича другото. Но много от нас ги мързи да мислят, да са активни и търсят непрекъснато истината…Най-добре е да се критикува повърхностно, защото не може да излезем от рамките. Прочетете книгата, потърсете още актуална и документална информация, при интерес водете контакт с наследници на преживели или самите преживели,замислете се, мислете пак, попътувайте, поинтересувайте се от информацията в книгата дейно и тогава пак пишете. Имало е ВСВ и е имало концентрационни трудови лагери, това никой не отрича, те могат да се посетят и да се говори детайлно с доброволци очевидци и преживели деца. Около подробностите и действителните исторически факти може да се спори, но ежегодишно излизат нови неща на бял свят от колекции, или притежания, или архиви. Тази книга си струва да бъдете прочетена, защото ни кара да се замислим и излезем от рамките. Не е нужно да се приеме цялата информация изцяло, защото има нови неща излезли през годините, но това не означава, че произведението не е стойностно като се има предвид през кои години е писано и на какви борби е подложено. Не е нужно да се клони в едната или другата крайност, важно е човек да остане обективен. Една нова интересна книга по темата е „Ohne Haar und ohne Namen: Im Frauen-Konzentrationslager Ravensbrück“ на Сара Хелм. Кореспонденцията от книгата „Königskinder — Eine wahre Liebe“ на Райнхард Кайзер също е доста любопитна и информативна и ни сблъсква с нови факти по темата. В „Ein Baum blüht im November. Ein ergreifendes Zeugnis der Nächstenliebe und Menschlichkeit aus dem Zweiten Weltkrieg“ на Хилтгунт Цасенхаус също се намират интересни сведения на очевидци под повърхността на сюжетната линия и описанията. И сега мога да ви пожелая приятно четене.