Кони Мейсън
Лед и екстаз (6)

5

Маги прати пакета си с „Полярна звезда“, която, както разбра, трябваше да замине на следващия ден. След като се погрижи за това, тя извади молив и бележник от чантата си и започна да интервюира мъжете, излежаващи се пред палатките си. Непривикнали да виждат дами в Скегуей, повечето от тях се съгласиха да ги интервюират от чисто възхищение, че ще говорят с изискана жена. Някои я помнеха от „Полярна звезда“, а тя се пазеше от онези, които следяха движенията й с похот. С тези интервюта Маги научи повече за Смит Сапуна и списъкът с престъпления, които му се приписваха, едновременно я гневеше и смайваше.

Благодарение на внимателно задаваните си въпроси тя научи, че Сапуна е пратил свои хора на пристанището в Сиатъл, за да подмамват мъже да заминават за Скегуей, където той бързо им ограбваше трудно спечелените пари. В замяна на обещаното покровителство нищо неподозиращите златотърсачи плащаха солидни суми на наемниците на Сапуна. Преди да тръгне доста по-късно към стаята си, тя беше събрала цяло досие с жестокостите, вършиш от печално известния Смит Сапуна и групата негови авери.

Потънала в мисли за следващата си статия, Маги не забелязва двамата здравеняци, които се промъкнаха край нея, докато не я хванаха за двете ръце и не я завлякоха в една близка пресечка. Дори някой да беше забелязал, никой не даде сигнал за тревога, всеки се занимаваше със своите си работи.

— Какво означава това? — запита Маги, разтреперана и почти парализирана от страх.

Такива неща просто не можеше да й се случват.

— Господин Смит иска да говори с тебе.

— Аз пък не искам да говоря с него. Махайте си мръсните ръце от мене.

— Малка свадливка, а, Банди? — изсумтя развеселено Зики и мънистените му очички блеснаха.

— Да, бива си я — съгласи се Банди Джонсън. — Съжалявам мъжа, дето я язди, сигурно го строява в две редици.

Двамата се изсмяха шумно. После я забутаха надолу по пресечката.

— Ще викам — заплаши ги Маги.

— Хайде — предизвика я Банди. — Никой няма да си мръдне и пръста. Идвай тихо и мирно, така нищо няма да ти се случи. Сапуна само иска да си поговорите приятелски.

Отстъпвайки пред неизбежното, Маги тръгна нерешително по уличката. В другия й край я посрещна висок, слаб мъж с пясъчно руса коса и с най-студените очи, които някога беше виждала. Интуитивно разбра, че се намира лице в лице със знаменития Смит Сапуна.

— Много съм ви задължен, момчета — усмихна се Сапуна и хвана Маги за ръката. — Вече нямам нужда от вас.

Смразяващата му усмивка превърна кръвта на Маги в ледена вода.

— Махайте си ръцете от мене! — възкликна тя.

Очевидно симулираното й безстрашие не й спечели нищо, защото хватката на Сапуна стана още по-здрава.

— Само искам да си поговорим с вас, госпожице Афтън — изрече той гладко. — Хайде, елате.

Маги упорито не помръдна от мястото си.

— Никъде няма да ходя с вас, но казвайте. Слушам ви.

— Не тук.

Той я дръпна към една врата на задната стена на една от постройките. Тя водеше право в малката му канцелария зад кръчмата му. Беше по-силен от нея и Маги се принуди да го последва.

Стаята, в която я бутна Сапуна, беше обзаведена като приемна, с много по-качествени мебели от тези, които беше видяла досега в Скегуей. Той заключи вратата зад себе си и пъхна ключа в джоба си, докато Маги се оглеждаше наоколо с умерено любопитство.

— Хайде, госпожице Афтън, седнете.

Учтивостта му не я заблуди нито за миг.

С нарочно бавни движения тя избра един стол и седна със забележителна самоувереност предвид обстоятелствата.

— Добре, господин Смит, какво искате?

Сапуна я изгледа с видим интерес. Всяка друга жена щеше да се разтрепери, но не и госпожица Маги Афтън. Тя стоеше смело пред него, готова да го предизвика, изпълнена с враждебност и гняв. Винаги си беше представял старите моми като кльощави, боязливи жени с очила, с коса, свита назад на строг кок, облечени в тъмни, чувалести дрехи, скриващи пола им. Това огнено създание определено не приличате на примирена стара мома. И не се плашеше лесно.

— Разбрах, че сте разпитвали за мене, госпожице Афтън. Това е малък град и слуховете се разнасят бързо. Какъв интерес мога да представлявам аз за вас и вашия вестник?

Маги веднага прозря под маската на благ бизнесмен и благодетел на тукашната общност.

— Дойдох само преди два дни, господин Смит, но вече събрах достатъчно материал, за да ви пратя в затвора, ако бяхме другаде, а не в Аляска — каза тя с глас, излъчващ презрение.

— Но ние сме в Аляска — отвърна Сапуна привидно любезно. — Тук нещата стават както аз кажа. Искам да престанете да се бъркате в моя бизнес.

— Бизнес! Ха! Не ми трябваше много време, за да открия, че се занимавате с мръсен бизнес — отвърна светкавично Маги. — Вие имате пръст във всяко престъпление в този град.

— Научихте ли и че съм събрал две хиляди долара за две вдовици, спрях незаконните линчувания и подпомагам бизнеса, работниците и църквата? Благодарение на мене гражданите на Скегуей са предпазени от разбойници.

— Виждам — каза Маги със сладък глас, натежал от подигравка, — че не съм си имала представа какъв образец на добродетелта представлявате. Какво ще кажете за всички мъже, минаващи през Скегуей, които биват ограбени и лишени от парите си? Говорих с много мъже, които са принудени да останат тук заради някоя от вашите интриги. Имате цяла група помагачи, готови да ви вършат мръсната работа, докато вие си седите и жънете облагите.

— Вие сте глупава жена, госпожице Афтън — изрече твърдо Сапуна. — Първо, защото изобщо сте дошли в Скегуей, и второ, защото си пъхате носа в неща, които не ви засягат. Настоявам да се върнете в Сиатъл при първа възможност.

Маги изфуча негодуващо.

— Сигурна съм, че съветът ви е добронамерен, господин Смит, но няма да си тръгна, преди да съм свършила работата, която съм си поставила за цел да свърша.

— И каква е тя, госпожице Афтън?

— Да отида в Клондайк.

— Не е лесно пътуване за жена.

— Знам. Мога ли вече да си вървя?

— След като ми дадете бележника, в който пишехте.

— Как ли пък не!

— Не се съмнявам във вашата храброст, госпожице Афтън, но тя няма да ви послужи. Дайте го!

— Да не ме мислите за глупачка? Имам добра памет. Голяма част от записаното може да бъде възстановено.

— Но няма да стане така.

В гласа му се долавяше твърдост, която предупреждаваше за лошите последици, ако тя реши да пренебрегне съвета му.

— Заплашвате ли ме?

Безмълвна усмивка проряза хитрото му лице.

— Да кажем, че това е приятелско предупреждение. Мразя насилието. Трябва ли да ви претърся за бележника? — От погледа му личеше, че това би му доставило голямо удоволствие. — Намирам ви доста привлекателна, госпожице Афтън… Маги. Може би ще получим взаимно удовлетворение, ако сключим един вид съюз. Ако трябва да пишете за мене, може би ще е добре да разкажете за благотворителните аспекти от живота ми, за добрините, които върша за Скегуей. Може би историята ще запомни с добро всичките хубави неща, които съм направил за обществото.

— Аз пиша истината, господин Смит — изсумтя презрително Маги. — Сигурна съм, че ще влезете в историята, но не заради добрите си дела. Трябва да тръгвам, Хана и Кейт ще се безпокоят за мене.

— Би трябвало. Странни неща се случват с разни хора в Скегуей — изрече той заплашително.

Маги се изправи рязко и тръгна към вратата, но пътят й беше блокиран от Сапуна, който държеше ключа в едната си ръка.

— Бележникът — каза той с тиха заплаха.

Ръката на Маги стисна чантата й. Острият поглед на Сапуна забеляза рефлекторното движение и той я сграбчи с едната ръка пред кръста, докато вземаше чантата с другата. Двамата започнаха да се борят и в края на краищата Сапуна изтръгна чантата от ръцете й и я бутна силно назад, докато вадеше бележника и го слагаше в джоба на жакета си. Изгубвайки равновесие, Маги изпищя, падна на пода и ударът изкара всичкия въздух от дробовете й.

 

 

Поглеждайки към уличката, Чейс не можеше да не си спомни какво се беше случило с него и с Ръсти точно на това място само преди два кратки дни. Вече му беше станало навик да се озърта при всяка тъмна пресечка и ъгъл, където можеше да се крият престъпници, нямаше да се остави да го хванат неподготвен. Не че беше останало какво да му ограбят. Но онова, което видя, накара кръвта да се пресече във вените му. Двама мъже бутаха една дърпаща се жена в тъмния сокак. Тя се бореше упорито, но това, което накара Чейс да се облее в студена пот, беше фактът, че тази май беше Маги.

Докато той хукваше към нея, тримата вече бяха изчезнали от уличката. Чейс се втурна нататък и изстена ядосано, когато не видя никаква следа от жената или двамата й похитители. Очевидно бяха влезли в някой от задните входове на сградите по Холи Стрийт.

Чейс обезумя. Дали беше видял Маги, или някоя от нещастните кръчмарски проститутки с клиенти? Не можеше да рискува. Маги може и да мислеше, че е способна сама да се грижи за себе си, но не беше подготвена да живее сред тези вълци. Той нямаше представа защо така силно се интересува от нея, но за краткото време след запознанството им Маги Афтън беше оказала силно влияние върху живота му.

Опитвайки врата след врата, той напредваше от една постройка към следващата, но намираше все празни складове. Следващата врата, която опита, беше заключена и той понечи да отмине. Но звуците, долитащи отвътре, го накараха да промени решението си. Женски нисък раздвижи смразените му крайници и без да мисли за последиците, Чейс се хвърли срещу вратата; мощните му рамене разбиха бравата още с първия удар. Той нахълта в стаята тъкмо навреме, за да види Маги просната на пода и Смит Сапуна наведен над нея. Яростен рев излетя от устата му.

— Какво си й направил, мръснико?

Изумен от неочакваното нахлуване, Сапуна се надигна рязко и изруга под нос, когато видя Чейс с убийствен блясък в очите. Съжали, че не беше казал да го убият, вместо да го оставя на Бел.

— Това не е твоя работа, Макгарет. Не съм направил нищо на дамата.

— Как ли пък не е моя работа! — изсъска Чейс през зъби. — Махай се от нея!

Сапуна отстъпи и дясната му ръка се стрелна към джоба.

— На твое място не бих се опитвал — предупреди го Чейс.

Точно тогава погледът на Маги се проясни и тя изпъшка, което за момент разсея вниманието на Чейс. Смятайки да го хване неподготвен, Сапуна посегна към скритото си оръжие. Но Чейс не беше толкова невнимателен, колкото изглеждаше. Ръката му се стрелна напред, пистолетът се появи в нея като по магия и той улучи Сапуна право в лицето с дръжката му. Зашеметен, гангстерът тупна на пода и отпаднало загледа как Чейс грабва Маги на ръце.

— Иска ми се да те убия, но първо ще си върна парите, които ми открадна — изръмжа Чейс, излизайки през разбитата врата. — Не ми пука колко хора работят за тебе, ние с Ръсти се трепахме достатъчно за тия пари, за да оставим някакъв разбойник да ни ограби. Ако аз не ти видя сметката, някой друг ще го направи.

Вдигайки нежно Маги на ръце, Чейс я отнесе през уличката чак до Холи Стрийт.

— Можеш да ме пуснеш, Чейс, добре съм.

Той я остави полека да стъпи долу. Ръцете му я задържаха, когато тя се олюля, но след няколко минути беше готова да се движи сама.

— Какво стана, Маги? — запита Чейс със загрижено изражение. — Какво правеше насаме с тоя подлец Смит? Предупредих те, че Скегуей не е място за дама.

Започваха да привличат нежелано внимание от страна на минувачите, прекалено много внимание, което не се харесваше на Маги.

— Ела в „Хаш хауз“ с мене и ще ти обясня всичко — предложи тя.

Кимвайки намръщено, Чейс я хвана под ръка и двамата тръгнаха по улицата към „Хаш хауз“, вече препълнен с обичайната тълпа от гладни и шумни мъже. Не им обърнаха почти никакво внимание, когато двамата се промъкнаха към кухнята, където Хана и Кейт се трудеха усилено, за да осигурят вкусно ядене за навалицата от клиенти.

— Къде отиваме? — запита Чейс.

— Единственото място, където можем да поговорим насаме, е стаята ми. Разбира се, очаквам да се държиш прилично.

Сините очи на Чейс заблестяха дяволито.

— Ще го имам предвид.

В мига, когато влязоха в малката стая на Маги, тя изпусна трепереща въздишка.

— Сигурна ли си, че си добре? — запита тревожно Чейс.

— Добре съм, Чейс, наистина — настоя Маги. — Този ужасен човек имаше нахалството да ме заплаши.

— Но защо? Седни, Маги, скъпа, и ми разкажи всичко.

Скъпа! Той я нарече „скъпа“! Обхвана я тръпка на предчувствие. Защо една нежна дума от суровия каубой накара сърцето й да се разтупти и коленете й да се разтреперят, запита се тя.

Кацнала на ръба на леглото, Маги си пое дълбоко дъх и разказа на Чейс как двама грубияни я грабнали от улицата и я завели в канцеларията на Смит Сапуна. Предаде почти дума по дума целия им разговор и как се беше озовала на пода.

— Сега убеди ли се, че трябва да се върнеш в Сиатъл? — запита меко Чейс.

— Ни най-малко — отговори спокойно Маги. — Няма да оставя този престъпник да ме заплашва. Може да ми е взел бележника, но по-голямата част от интервютата са в паметта ми. Ще приготвя статията си и ще я пратя със следващия пощенски параход.

— Слушай, скъпа, знам, че си смело момиче, но какво се надяваш да постигнеш срещу Смит и неговата мрежа от шпиони и биячи?

— Искам цялата страна да разбере какво става тук. Възнамерявам да направя името на Смит Сапуна синоним на престъпление и рекет. Искам…

— Ей, Маги, ти си само една жена и съм ужасно сигурен, че никак не искам да те видя обезобразена. Днес само видя на какво е способен Смит. Прибери се у дома, Маги. Колкото повече стоиш в Скегуей, толкова повече опасности те дебнат.

— Аз… разбирам това, Чейс. Точно затова искам да замина оттук — каза Маги, смайвайки Чейс… докато не чу следващите й думи и не осъзна, че тя нищо не е научила от срещата си със Смит. — Заведи ме в Клондайк! Можем да тръгнем веднага щом се екипираш. Сигурна съм, че можем да убедим Кейт да се грижи за Ръсти, докато не се изправи на крака. Вижда се, че го харесва.

— Още ли не си се отказала от тази глупава идея? — запита раздразнено Чейс.

— Очакваше да се откажа ли?

Той се вгледа в решителното й лице със сините си като безоблачно небе очи.

— Не, не очаквах, но се надявах да си научила нещичко. Няма да си променя решението, Маги.

— Но ти си останал без пукната пара — възрази Маги с безпощадна логика. — Имаш всички причини да приемеш предложението ми. Ти си отиваш на участъка, аз отивам в Клондайк.

— По дяволите всичко, Маги, знам, че съм разорен, но днес си намерих работа. Много добра.

— Намерил си си работа ли?

— Да, в „Ледения дворец“. Бел беше много великодушна.

— Обзалагам се — измърмори сухо Маги. — Но така пак няма да стигнеш до участъка си.

— Това е начин да преживеем, докато Ръсти се оправи и решим какво да правим. Да не надушвам някаква ревност?

Той се приближи, линията на пълните й устни го омагьосваше. Когато се отпусна на леглото до нея, устата на Маги внезапно пресъхна. Той беше толкова близко, че тя усещаше мъжествения му аромат и сексуалната му възбуда се предаде и на нея. Сърцето й подскочи, когато той я погледна с топли и подканващи очи толкова нежно…

— Ще те целуна, Маги.

Тя се почувства като марионетка на конци, когато се поддаде на магнетизма на Чейс и вдигна лице, за да приеме целувката му. Устните му бяха топли и влажни, езикът му беше като нажежено клеймо, което очертаваше линията на устата й, а после полека се вмъкна между устните й. Чейс изпъшка, вкусът и усещането бяха толкова прекрасни, че би могъл да я целува вечно.

— Толкова си сладка — прошепна той. — Искам те, Маги. Толкова те искам, че мога да умра.

Притисна я към леглото, тялото му беше твърдо и настоятелно срещу нейната мекота, едната ръка тръгна нагоре с подлудяваща бавност по извивката на хълбоците, за да обгърне пълните й гърди. Маги ахна, чувствайки как зърното й се втвърдява под тънката блуза.

Пристъп на копнеж превърна костите й сякаш от гума. Никой мъж никога не я беше докосвал така интимно или толкова нежно. Чейс като че ли не се притесняваше, както повечето мъже, от неженствения й характер или от суровата фасада, която беше си изградила, за да прикрива уязвимостта си от онези, които се присмиваха на възрастта и амбициите й. У този суров каубой имаше нещо, помисли Маги, което внезапно направи девствеността й бреме. Тази мисъл я накара да замре под нежните му ласки.

В един момент устата и ръцете на Чейс вече бяха навсякъде. Усещайки съпротивата й, той започна да я преодолява с галене. Лек стон избликна в гърлото й, когато той разкопча блузата и я смъкна от раменете й, а целувките му проправиха нежна пътека през зърната на гърдите й, оставяйки огън след себе си. Тогава той смъкна и ризата й и тя почувства влажната топлина на устата му да обхваща пулсиращата розова пъпка на гърдата й. Първо едната, после другата, засмуквайки като гладно кърмаче. Когато той развърза полата и я спусна надолу по бедрата й, Маги възпря ръката му.

— Чейс, недей, това е лудост. Не се познаваме. Щом заминем оттук, вече никога няма да се видим.

— Сигурно си права, скъпа, лудост е. Луд съм… ти ме подлуди. Позволи ми да те любя. Няма да съжаляваш. Ще ти бъде толкова хубаво, че ще забравиш всички любовници, които някога си имала.

Други любовници ли? Разбира се, защо Чейс да не смята, че тя е имала любовници? Беше на двадесет и пет години, независима и необвързана от правила за приличие. Отвори уста, за да го извади от заблуждението, но влажният му език се плъзна вътре, заигравайки се, и самообладанието й отлетя като пепел по вятъра.

Вземайки мълчанието й за позволение, Чейс се измъкна от жакета и ризата си и бронзовите му гърди блеснаха като тъмно злато в полумрака на стаичката. Маги намери гледката омагьосваща, медно цветните къдрави косми на гърдите му бяха прекалено подканващи, за да устои, и ръцете й установиха дързък контакт с голата стена на гърдите му. Пръстите й се заплетоха в космите, преди любопитството да ги премести надолу, за да проследят тънката линия, изчезваща под колана на джинсите му. Това просто действие то превърна в трепереща маса от желание. Стон на удоволствие се изтръгна от гърдите му и той забрави всичко, освен тази дива, отнемаща дъха жажда за нея, която граничеше с лудост.

— Кажи нещо, скъпа — изрече Чейс, поемайки си остро дъх, докато пръстите й си играеха с чувствителната му кожа. — Кажи ми, че ме искаш толкова, колкото и аз тебе.

Неспособна да излъже, Маги отговори искрено:

— Искам те, Чейс. Господ да ми е на помощ, искам те.

Ако никога повече нямаше да има този привлекателен каубой, оставаше й само този момент. Бракът беше минал покрай нея, но поне щеше да изпита страст веднъж в живота си. Никога преди не беше пожелавала мъж така силно, че да му позволи да я направи жена… докато не се появи Чейс с кривата си усмивка и възбуждащите целувки.

Това беше всичко, което му беше необходимо да чуе, когато се изправи на колене и смъкна полата надолу по бедрата й. Последва я фустата, а после и оскъдните френски гащички, които го бяха омаяли и шокирали първия път след срещата им. След това свали обувките и чорапите й. Тогава тя остана гола и странно, но не почувства притеснение, когато усети как горещият поглед на Чейс се разхождаше по нея с очевидно удоволствие.

— Ти си съвършена — изпъшка той с глас, изпълнен с благоговение. — Но сигурно са ти го казвали и преди.

Почти със страхопочитание той плъзна ръце по изящната дължина на тялото й, дразнейки гърдите й, притискайки двете хълмчета на седалището й, масажирайки гъстата горичка от косми над съединението на бедрата й. Маги изпъшка. Усещаше топлото си, влажно желание за него по вътрешността на бедрата си, когато той започна да изследва тази тайна част от нея, която никой мъж не беше докосвал досега. Пръстите му погалиха сатенените й гънки и палецът му подразни мъничката пъпка, която откри там, разпалвайки страстта и отвъд всякакви граници на издръжливостта. Когато пръстът му намери малкия скрит отвор, тя трепна.

— Толкова си стегната, скъпа, толкова топла и влажна. Луд съм от нетърпение.

Дъхът й излизаше на кратки, остри тласъци, гърдите й щръкнаха срещу неговите. Усещайки жаждата й, устните му намериха стегнатото зърно и го засмукаха дълбоко. Долу пръстите му продължаваха да вършат магията си върху чувствителната й плът, отвеждайки я все по-далече от действителността, докато внезапни вълни на удоволствие не се разляха из всяка фибра на тялото й.

Докато Маги потъваше в агонията на първата сексуална реакция, която някога беше изпитала, Чейс бързо свали панталоните си. Когато тя почувства пълната дължина на великолепно възбуденото му тяло да я притиска, в мозъка й се събуди нишка разум. Знаеше, че има нещо, което трябва да каже на Чейс, но за нищо на света не можеше да си спомни какво беше то. Безпощадният му натиск притъпяваше паметта й, отнемаше й думите. Тогава Чейс навлезе в нея, разпъвайки я, изпълвайки я с невероятната си дължина. Маги не беше подготвена за болката — палещата, брутална болка от проникването.

Сълзи изскочиха на очите й.

— Чейс, спри! Боли ме! Не мога да го понеса.

Потънал в страстта, той не чу молбата й, докато тя не извика от болка, извивайки се под него. Тогава неговата мъжественост срещна съпротива и той разбра. Замря, сините му очи се изпълниха с изненада.

— Проклятие, ти си девствена!

— Т-това исках да ти кажа — заекна Маги.

— Не мога да спра сега, скъпа, не го искай от мене.

Обзет от отчаяна решителност, той проникна през бариерата, забивайки се надълбоко, страшно дълбоко в нейната гореща стегнатост.

Задавен стон излетя от гърлото на Маги, заглушен от Чейс, когато устата му погълна виковете й. Когато преодоля девствеността й, се застави да остане неподвижен, давайки й време да се пригоди към усещането и размера му.

— Прости ми, Маги, не мислех… тоест… — преглътна той, търсейки подходящите думи. — Просто не мислех, че на твоята възраст и с твоята красота може още да си девствена. Но това все трябваше да случи някой път. Радвам се, че бях аз.

Щом първоначалната болка отмина, Маги започна да се отпуска, наслаждавайки се на усещането на твърдите мускули на гърдите му срещу своите, вкусвайки начина, по който се съединяваха телата им, така плътно… толкова съвършено. Да, призна си тя, беше го искала от мига, когато беше видяла този възмутителен каубой, и нямаше да отрече насладата, която й беше дал.

— Кажи ми какво да правя — изпъшка тя. Дъхът й погали нежно шията му.

— О, скъпа.

Думите й накараха страстта му да литне до небесата, но той нарочно се сдържа, не искайки да я нарани, изчакваше я да му каже, че е готова да продължат.

Той помръдна, без да излиза докрай, и започна да я гали нежно, докато не почувства леко потрепване на мускулите й, които го обгръщаха.

— Още ли боли? — запита той.

— Н-не — изохка Маги, едва доловимите му движения отново я пренасяха в чувствения свят на страстта. — Изглеждаш толкова добър в това, Чейс.

Разтреперан от невинните й думи, той положи устни на гърдата й и започна да описва леки спирали по свежата й плът, докато не стигна до втвърденото зърно. Устните му го плениха и езикът му започна да го гали, изтръгвайки дрезгав шепот от устните на Маги.

— Лесно е да те любя — отвърна той и топлият му дъх обвя разгорещената й плът. — Размърдай се — каза той, раздвижвайки се полека, за да я научи на ритъма. Почти срамежливо тя последва напътствията му. — Точно така, скъпа. Господи, толкова си отзивчива, че мога да експлодирам.

Скоро започнаха да се движат по-бързо, дъхът на Маги излизаше в кратки тласъци, в мисълта и нямаше нищо друго, освен този силен мъж над нея, който й даваше такова удоволствие, каквото не беше знаела, че може да съществува. Интимността беше непоносима, нещо, което не беше подозирала. Той беше част от нея. Лежеше върху нея и в нея, огромните му мазолести ръце направляваха голото й седалище, за да посреща тласъците му. Всичко, което беше скрито и уязвимо у нея, сега беше отворено и голо за него. Дъхът им се смесваше и сърцата им биеха в единен ритъм.

— Чейс, аз… нещо става! — извика тя. — Усещам… о, господи… усещам…

— Знам, Маги, и аз усещам. Ще се опитам да те изчакам. Побързай, скъпа, побързай.

Дъхът й беше горещ, изсушаваше гърлото й, крайниците й олекваха, усещането, което започваше там, където се свързваха телата им, беше така интензивно, че граничеше с болка. Чейс също беше отнесен. Пот капеше от влажните му гърди, главата му беше отметната назад, а зъбите стиснати от усилието да задържи страстта си.

Изведнъж Маги усети това, към което се беше стремила, когато ситни вълни се разляха из цялото й тяло и тя извика. Реакцията й като че ли отключи нещо у Чейс, той замръзна над нея, а после започна да трепери от силата на кулминацията си. Маги усещаше как тази част от тялото му, заровена дълбоко в нея, трепери в конвулсии и това продължава да я разтърсва. Това продължи толкова дълго, че Маги беше сигурна, че ще умре от насладата. Сериозно се съмняваше, че някой би могъл да се люби така добре, както Чейс. Когато дишането й отново стана нормално, му го каза.

Въпреки учестеното си дишане и бързо биещото сърце Чейс се заля в смях.

— Откъде знаеш? Аз бях първият.

Макар че не го каза, думите й му доставиха почти също такова удоволствие, както и любенето им.

— Жените знаят тези неща — настоя Маги.

— Е, аз със сигурност не знаех, че има толкова страст в това твое сладко телце. Беше фантастична. — Въздъхвайки със съжаление, той се отпусна настрани, пожелавайки си да можеше да остане и да я люби цялата нощ. — Не знам как си успяла да останеш неомъжена през всичките тези години. Какво ще кажеш за мъжете в живота си? Сигурно е имало някой.

Очите на Маги потъмняха до цвета на старо злато, когато откъм шията й се надигна руменина, която заля и бузите й.

— Нищо важно.

Чейс благоразумно не започна да разпитва, защото беше достатъчно проницателен, за да разбере, че Маги не иска да обсъжда личния си живот.

— Маги, ти си невероятна жена. Не съм срещал друга като тебе. Ако не трябваше да си тръгвам, не бих си пожелал друго, освен цялата нощ да те любя. Но май ще е най-добре да не го правя. Утре много ще те боли, като станеш от леглото.

Целуна игриво носа й, тупна хубавото й задниче и полека се надигна от леглото. Докато се обличаше, Маги го наблюдаваше с нескривано възхищение. Не съжаляваше, че му се е отдала. Той беше изключителен мъж. Макар да не знаеше точно какво го прави такъв, просто знаеше, че е така. Висок, слаб и як, той беше благословен с блестяща къдрава коса, която се виеше на тила му, с бляскави сини очи, сурова красота, подчертана от твърда брадичка и съкрушителна усмивка. Тя очакваше с нетърпение пътуването до Клондайк. Макар че не беше казал нищо повече по този въпрос, тя предположи, че любенето им е променило решението на Чейс относно съвместното им пътуване до златоносните полета.

Все още мислейки за тези неща, тя запита:

— Кога мислиш, че ще бъдеш готов да тръгнеш?

— Готов съм — отвърна Чейс; не беше разбрал въпроса. — Чакат ме в „Ледения дворец“ и не искам да закъснявам за първия работен ден.

— Още ли смяташ да работиш тази вечер?

Той се усмихна.

— Скъпа, колкото и да ми е приятно да се любя с тебе, това няма да ни нахрани нас двамата с Ръсти. Имам нужда от тази работа.

— Но… но аз мислех…

— Какво? — запита той остро.

— Че след… след тази вечер ще промениш решението си и ще ме отведеш в Клондайк.

— Какво! — избухна Чейс и лицето му се превърна в тъмен облак. — Ти нарочно си легнала с мен, за да се съглася да те заведа до Клондайк, нали? И затова пожертва девствеността си! Значи просто съм ти бил под ръка… или който и да било мъж от улицата щеше да свърши работа?

— Не, Чейс, не беше така!

— Не било така ли? Никой мъж не обича да го използват, госпожице Афтън, или да го водят за носа. Ти си една студенокръвна кучка, а аз съм просто един жалък глупак. Беше добра, Маги, но не чак толкова. Май ще трябва да примамиш някой друг нещастен глупак в леглото си, за да получиш каквото искаш. Късмет следващия път. Жалко, че не съм в състояние да ти върна девствеността, за да я употребиш отново.

Той се извърна рязко и излезе от стаята, оставяйки Маги зашеметена и сериозно разтърсена. Как може това упорито магаре да си мисли, че тя го е примамила в леглото си с някаква цел? Това, което се беше случило, беше спонтанно избухване у нея на непознати, диви сили. Идеше й да му извие врата. Нима не познаваше разликата между истинската страст и имитацията?

По дяволите Чейс Макгарет, помисли Маги. Независимо какво мислеше той за нея, плановете й не се бяха променили. Все някъде в Скегуей имаше мъж или мъже, на които можеше да плати. Някак си, по някакъв начин щеше да стигне до Клондайк.