Напълно съм съгласна с мнението на Силвия…само дето не бих я нарекла слабичка, защото историята така ме грабна и остави без дъх на доста места ;-)
Вярно твърде невероятен на места, но разказът те кара да четеш още и още, да търсиш, да разбереш как ще се измъкнат този път героите…докато не се заплетат в следващата объркваща ситуация.
Вярно резюмето не струва — изобщо и дума не става за домакинстване от страна на съпугата.
Прозорливостта на 9–10 годишното дете наистина беше малко прекалена, особено що се отнася до ситуации като тези, в които се забъркаха героите. Джули на 18–19 не може да долови нещо, което за дете на 9 е „очевидно“ — е меко казано странно.
И към края имаше несъответствие на факти — Джули уж беше наясно че Род не е в ранчото, и все пак тя бързаше да се прибере в ранчото сякаш той щеше да я посрещне там…
Подразни ме и момента когато: Джули се скита да търси помощ с опасност за живота и замръква полу-умряла, а Род в същото време си отдъхва и чак на сутринта тръгва отново да я търси.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.