Типична за Айрис Йохансен книга -малко странна. Хареса ми но и дадох оценка 4 заради постоянното изчезване на главния и неяснотата на чувствата който изпитват всички герои.
Интересен роман…. Хем различен от останалите, хем като тях… Но ми хареса и бе интересен до последната страница..
Четох романа преди време и след като си спомням добре какво става в него, значи е добър. Интересна, нетрадиционна история.
На мен книгата ми хареса. Искам само да попитам, къде се развива действието в първата глава? В текста е казано „Таленка, Монтавия, някъде на Балканите“, но къде е това?
Елементарно, Уотсън! Измислена страна.
Убедих се, че тази жена (авторката) никога не е чувала за географията като наука! Всичките и книги са кошмарен географски коктейл: то не бяха северни блата в съседство с пустини, Балкански страни граничещи с Русия и със Средиземно море, то не бяха чудесии. Даже кошмарния религиозен коктейл в книжките и не е толкова стряскащ???? ( разбрахте ли каква е религията на т.нар. Казан?Ами на Русия? А на хората с татарска кръв?Ами на наследника на някакъв оазис, който е християнин, но е възпитан като мюсюлманин май?????) Поне има някакъв намек за историческа осведоменост (убедих се вече, че за огромната част американски авторки на ,,исторически,, любовни романи историчността се състои в това, да напишат в началото на книжката дата по- ранна от годината им на раждане ???? Божкеее, горката Клио) Но поне историйките на г-жа Йохансон са свежи, ако и войнстващият и феминизъм да ми идва на моменти малко в повечко
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.