Още ли в училище обсъждаме „излишния човек“? За да изкараме шестичките, трябва да повтаряме като папагали и да зазубряме готовите анализи, нали? Така ще успеем в българската реалност и няма да сме обществено „излишни“. Но пък ще оглавим европейските класации за функционална неграмотност и неразбиране на текст.
Няма как „Евгени Онегин“ да „възражда забравения тогава образ на излишния човек“, тъй като терминът „излишен човек“ се появява в руската литература и литературна критика 25 години след публикуването на романа на Пушкин. Никога не ми е допадал този термин, въпреки че по времето на соца беше много популярен, явно е популярен у нас и днес. През годините руски критици са го употребявали (и продължават да го употребяват) за прекалено широк кръг типажи от руската литература — Онегин, Печорин, Обломов, Безухов, Мишкин, Белтов. Между другото, твърде широкото понятие „излишен човек“ не включва само смисъла, който Вие влагате в него.
На изток от нас обичат по инерция да етикетират хората — „малки хора“, „излишен човек“… Руските ученици се скъсват и днес да пишат клиширани литературни анализи за „излишния човек Онегин“. Не мисля, че на Пушкин би му харесало да се слага такъв етикет на неговия герой.
Не разбирам защо слагате под един знаменател Онегин и Холдън. Делят ги повече от стотина години, с различен социален статус са, на различна възраст, на различен етап от личностното си развитие. Не мисля, че Холдън е eдна млада версия на Онегин. Между другото, Пушкин и Селинджър умело използват отворен финал в края на творбите си, като ни оставят да се замислим за бъдещето на техните герои. И двата образа са доста сложни психологически, за да ги третираме толкова опростено.
Описаната в "Спасителя в ръжта " реалност е според Вас плод на извратеното съзнание на Холдън. Е, като порасТнете, ще разберете, че това не е така. Има нещо общо между Вас и Холдън. И двамата имате твърде малко житейски опит. Рано Ви е още за „Спасителя“.
Не съм съгласен, че „Eвгени Онегин“ е дал кошмари на българсите ученици. Мой познат учител наскоро бе провел анкета за любимите писатели на своите възпитаници, а Онегин се оказа любимият им руски писател. Преди година имах възможност да разменя няколко думи с една млада дама — студентка по българска филология, с доста медийни изяви напоследък като студентски активист, награждавана за млад лидер. Тя ми сподели, че имала желание да научи руски (баба ѝ била учителка по руски), за да прочете „романа на Евгени Онегин“. Съжалява, че в училище не изучавали този „велик руски писател“ Онегин. Мечтата ѝ е да стане учителка и да промени нещата.
Истина Ви казвам, образованието започва след като се измъкнем от калъпа на училището.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.