Читателски коментари (за „Спасителят в ръжта “ от Дж. Д. Селинджър)

„Истина ви казвам“ — повтаряше ни Холдън, докато го гледахме как лъже всички останали. Това ни навежда на мисълта дали не е излъгал и нас… Дали цялото това описание на извратената реалност, всъщност не е само в извратеното съзнание на една млада версия на Евгений Онегин…

Споменах произведението на Пушкин… Този така известен роман в стихове, дал на тогавашните руснаци Реализъм и дал на сегашните ученици кошмари. Освен тези два незаменими аспекта, това произведение „възражда“ забравения тогава образ на излишния човек. Това е човек, обикновено заможен, който не знае какво точно иска, не може напълно да разбере човешките емоции, винаги е недоволен от останалите и често се интересува от моментните (най-често физически) удоволсвия. Това, през повечето време, е Холдън Колфийлд!

Той не говори толкова много и повечето време прекарва в главата си в спомени и мнения за останалите „преструвковци“, незабелязвайки, че самият той мисли едно (най-вече негативно) за хората, а от устата му излиза съвсем друго. Дори когато го изключват, за пореден път, от училище, той казва, че е било заради фалшивите хора там, а не защото той не е учил.

Той сам не знае как трябва да се чувства, едновременно плюейки и хвалейки приятелите и познатите си. Дори успява да разочарова и сестра си, която единствена накрая му казва, че той от нищо не е доволен. Холдън често нарича възрастните „преструвковци“ или директно „фалшиви“ и по този начин той отказва да се вземе в ръце и да застане на тяхно място.

Да се замислим — той е на 17. Това ще рече, че е в разцвета на силите си, има много свободно време и е богат (има възможности). Защо ще му е да пораства и да губи всичко това?! Както се изразяват някои критици: „просперитетът носи комфорт, а комфортът го разваля“. Тук можем да направим разграничение с „Повелителят на мухите“, където дори най-малките участници в този хаос са принудени да порастнат, за да останат живи. Особено след смъртта на Саймън.