Читателски коментари (за „Спасителят в ръжта “ от Дж. Д. Селинджър)

д г,

първо, изкрен се пише със „с“. Второ, книгата е за чувствителни хора. А като казвам „чувствителни“, има предвид хора, които са сетивни към света, защото имат много дълбока и развита душа, с която можеш да се сдобиеш, ако се интересуваш от всякакъв вид изкуство. Като през теб — душата и сърцето, са преминали голям брой картини и музика, ти започваш да придобиваш чувствителност към света. Когато се замисляш за света, за хората…твоята душа се детайлизира, модифицира и задълбочава… Селинджър има такава искряща, притомна душа и ако когато беше жив, ти застанеш до него и имаш поне малко чувствителна душа, ще забележиш това и у него.

„Спасителят в ръжта“ създава у теб насцентни чувства, каквито се образуват при съзерцаването на една картина, слушане на музика и пр. Обогатява не само културата ти, а и душевността, която се рафинира и засища. Селинджър е една искряща вселена, която струи като райски фонтан, чакаща да бъде изпита чрез душата на тези, които могат; на тези, които са достигнали това си развитие; защото децата, ако навкусат бира, няма да им хареса. На тези, които не им е харесала книгата, просто не са дорасли за нея. Както за „Малкият принц“. Пикасо казва: „На 12 години вече можех да рисувам като Рафаело, а ми бе нужен цял живот, за да се науча да рисувам като дете.“

Заключение: Не се тревожете, че не разбирате тази книга; тази книга, за да бъде разбрана е нужен цял живот.