Тримата глупаци

Някога, когато хората не били толкова умни, колкото са сега, живял един земеделец с жена си и дъщеря си. Тя била хубава мома и младият чифликчия, който наскоро се бил върнал от пътешествие, почнал често да се среща с нея.

Всяка вечер той излизал от хубавия си дом, за да я види, и оставал на вечеря в селската им къща и всяка вечер дъщерята слизала в зимника да донесе ябълково вино за вечеря.

Една вечер, когато пак отишла долу да донесе ябълково вино, отворила крана като винаги, но се случило да погледне към тавана и там видяла един голям дървен чук, затиснат между две греди. Той сигурно стоял там от векове и векове, защото целият бил покрит с паяжина; странно, че не го била забелязала досега, а сега взела да мисли колко е опасно да има чук точно там.

— Защото — помислила си тя, — когато той и аз се оженим, представи си, че имаме син, представи си, че той порасне и стане мъж и, представи си, че слезе тук да налее ябълково вино, както сега аз, и, представи си, че чукът падне на главата му и го убие, какъв ужас ще бъде тогава!

Тя сложила на земята свещта, която носела, седнала на едно буре и почнала да плаче. И плакала, плакала, плакала. А горе почнали да се чудят защо толкова се бави с виното, затова след малко майка й слязла в зимника да види какво се е случило с нея и я намерила, че седи на бурето и горчиво плаче, а ябълковото вино заливало пода.

— Божичко, пожали ме! — извикала майка й. — Какво се е случило?

— О, майко! — хлипайки, отговорила дъщерята. — Виж този страшен чук. Когато той и аз се оженим, представи си, че имаме син, представи си, че той порасне и стане мъж и, представи си, че слезе тук да налее ябълково вино, както сега аз, и, представи си, че чукът падне на главата му и го убие, какъв ужас ще бъде тогава!

— Сърчице мое! — казала майката, сядайки до дъщеря си, и започнала да плаче. — Какъв ужас ще бъде тогава!

Така те двете седели и ридаели. Минало време, те не се връщали и бащата почнал да се чуди какво се е случило. Слязъл в зимника и ги заварил седнали една до друга върху бурето горчиво да плачат, а ябълковото вино заливало пода.

— Дявол да го вземе! — казал той. — Какво е станало?

— Погледни само този ужасен чук, татко — извикала майката. — Когато нашата дъщеря се омъжи за любимия си и, представи си, че те имат син и, представи си, че той порасне и стане мъж и, представи си, че слезе тука да налее ябълково вино, както ние правим и, представи си, че чукът падне на главата му и го убие, какъв ужас ще бъде това!

— Ужас наистина! — казал бащата, седнал до жена си и дъщеря си и също заплакал.

А горе младият чифликчия чакал вечерята си. Най-сетне изгубил търпение и слязъл в зимника да види сам какво става с тях. И ги намерил седнали един до друг върху бурето да плачат, а краката им били мокри от виното, което заливало пода. Първото нещо, което направил, било да изтича направо до бъчвата и да й затвори крана. Тогава попитал:

— За какво сте седнали да плачете като бебета и сте оставили хубавото вино да тече по пода?

А тримата започнали в един глас:

— Виж този ужасен чук! Когато се ожениме/те представи си, че ний/вий имате син и, представи си, че той порасне и стане мъж и, представи си, че слезе тук да налее ябълково вино, както правим ние, и, представи си, че чукът падне върху главата му и го убие, какъв ужас ще бъде!

Тогава младият чифликчия избухнал в смях и се смял до премаляване. После хванал стария чук, издърпал го и го сложил на земята. Поклатил глава и казал:

— Пътувах далече, пътувах бързо, но никога не съм срещал такива глупаци като вас тримата. Не мога да се оженя за един от тримата най-големи глупаци на света. Затова ще почна пак пътуванията си и ако срещна трима по-големи глупаци от вас, ще се върна и ще се оженя — в противен случай не!

Казал им довиждане и тръгнал пак да пътува, като ги оставил да плачат този път, защото сватбата се развалила. И ето младежът пътувал надалече, пътувал бързо, но не срещал по-големи глупаци, докато един ден се озовал до къщата на една старица, чийто сламен покрив бил обрасъл с трева.

А старицата се мъчела с тояга да накара кравата си да се качи по стълбата на покрива да опасе тревата. Бедното животно се страхувало и не смеело да се качи. Тогава старицата започнала да придумва кравата, но тя пак не искала. Никога не сте наблюдавали такава гледка! Кравата все повече и повече се обърквала и упорствувала, а старицата все повече се горещяла.

Накрая младият чифликчия казал:

— По-лесно е ти да се качиш по стълбата, да окосиш тревата и да я хвърлиш долу на кравата да я изяде.

— Я гледай ти — казала старицата. — Кравата може сама да опасе тревата. Ще бъде напълно в безопасност там горе, защото ще й вържа въже на врата, другия му край ще пусна през комина и ще го вържа за ръката си и така, докато си пера прането, тя не може да падне, без да усетя. Така че ти си гледай твоята работа, млади господине!

След тези думи старицата пак започнала да придумва и да примамва, да тормози и бие кравата, за да я накара да се качи по стълбата на покрива и когато най-сетне се качила, старицата й вързала въжето на врата, спуснала другия край на въжето през комина и го вързала за ръката си. Тогава тя се заловила за прането, а младият чифликчия продължил пътя си.

Не изминал и няколко крачки, когато чул най-ужасната врява. Бързо се върнал и намерил кравата, паднала от покрива, удушена от въжето около врата й. С тежестта си била издърпала старицата до средата на комина, където тя се задушила от саждите.

— Тази е по-голяма глупачка — казал младият чифликчия и продължил пътя си. — Сега трябва да търся още двама.

Не можел да намери други, докато веднъж късно през нощта стигнал до един хан. Ханът бил така претъпкан, че трябвало да преспи с друг пътник в стаята. Той се оказал много приятен човек и те си легнали, всеки на своя креват, и спали много добре.

На следващата сутрин обаче, когато започнали да се обличат какво, мислите, направил непознатият: внимателно закачил панталоните си на дръжките на високия шкаф.

— Какво правите? — попитал младият чифликчия.

— Обувам си панталоните — казал чужденецът и отишъл на другия край на стаята, затичал се и се опитал да скочи в панталоните си.

Но не успял и затова се опитал пак, и пак, и пак, и пак, докато много се уморил, разгорещил и объркал също като старицата, която се мъчела да накара кравата си да се качи по стълбата. И през всичкото време младият чифликчия се превивал от смях, защото никога през живота си не бил виждал нещо толкова смешно.

Тогава чужденецът спрял, за да си избърше с кърпа потното лице.

— Лесно е да се смееш — казал той. — Но в панталоните не е лесно да се напъхаш. Всяка сутрин почти по цял час се мъча, докато ги обуя. Как се справяш ти с твоите?

Тогава младият чифликчия му показал, доколкото можел, защото се заливал от смях, и чужденецът му бил много благодарен и казал, че никога не би се сетил, че може и по този начин.

— Ето — казал си чифликчията — втори по-голям глупак.

И пак тръгнал на път надалеч и бързо, без да срещне трети, докато една ясна нощ, когато луната греела точно над главата му, той стигнал до едно село. Край селото имало малко езерце, а около него голяма тълпа селяни. Някои държали гребла, други вили, трети метли. Всички били много, много заети — викали и гребяли, забивали вилите и блъскали с метлите.

— Какво се е случило — извикал младият чифликчия, скачайки от коня си, за да помогне. — Паднал ли е някой във водата?

— Хей, голяма беля се е случила — казали те. — Не виждаш ли, че луната е паднала в езерото и не знаем как да я извадим.

И продължили да гребат, да забиват вилите и да блъскат с метлите. Тогава младият чифликчия избухнал в смях и ги накарал да погледнат над главите си, където луната плувала голяма и пълна. Но те не искали да повярват, че виждат само отражението й във водата. И когато той настоявал, те започнали да го обиждат и заплашват, че ще го тикнат в езерото. Той побързал да се качи на коня си и ги оставил да гребат, да забиват вилите и да блъскат с метлите, и както можем да предполагаме те продължават да вършат това и досега.

Но младият чифликчия си казал:

— Има много повече глупаци на този свят, отколкото съм мислел, затова веднага ще се върна и ще се оженя за дъщерята на селянина. Тя не е по-глупава от другите.

И така, те се оженили и ако не са живели винаги щастливо, това няма нищо общо с историята на тримата глупаци.