Ангел Каралийчев
Моят роден край

Планините на моя роден край са високи и снежни. По техните върхове падат светкавици. Орли размахват криле и сенките им минават бързо по сините води на езерата. Планинските потоци, пълни с пъстърви и мрени, се спущат шумно към равнините, където по черноземните ниви бръмчат тракторите. Над узрелите жита плуват комбайните, подобни на кораби в златно море. Земята на моя роден край ражда пшеница като огън, по нейните хълмове налива зърно грозде като кехлибар, в нейните южни долини зреят ягоди и се ширят безкрайни тютюневи ниви, праскови и череши кършат клони в лозята.

Водата на българските чешми е бистра и прохладна, чучурите бликат в каменни корита, каналите, които са замрежили равнината, носят живителна влага на всяко коренче.

Чернооките девойки на моя роден край са стройни като тополи и пъргави като ластовички, а страните им — опърлени от слънчева жар.

Новите поколения опасаха родната земя с железни и каменни пътища, те продъниха стария Балкан, хвърлиха мостове от камък и желязо над реките. Те умножиха заводите и напълниха родината с фабрични комини. Навсякъде трепкат нощем като съзвездия селата и градовете, окъпани в електрическа светлина.

Метални птици излитат от новите си гнезда и се носят по българското небе. Недрата на моя роден край са пълни със съкровища. Хиляди работници денем и нощем копаят метали и черно злато.

В родната земя почиват ония велики прадеди, които през вековете издигаха нагоре българското знаме, трудиха се и даваха живота си за нейната свобода. Над техните гробове са пораснали високи паметници, вдигнати от признателни потомци. Осем милиона души се трудят и градят твоето честито комунистическо бъдеще, скъп роден край!