Стоил Стоилов
Кладенецът на Хеката (3)

3

— Веднага изпращаш пакета с касетите и отчета в София. Адресът е надписан. Ето ти пари. След три дни ще се върнеш с конете.

Момчето без бавене се метна на коня си, хвана повода на другия и като препусна, викна:

— Внимавай с кладенеца! Да не се превърнеш в русалка, брей!

Добринов хапна набързо, излегна се в сянката на зида и запуши. Какво свързваше местните предания с надписа? Ако беше на гръцки, вероятно някой свещеник или отколешен граматик да го е разчел по смисъл и оттам да води начало потокът легенди.

Добринов взе рулетката, завърза в кърпата си голям камък и като прикрепи този отвес към металическата лента, пусна го в кладенеца. Стоте метра се извъртяха бързо. Когато нави рулетката — кърпата беше суха. Той надникна в отвора. Водното огледало продължаваше да блести като малка сребърна монета. Той запокити камъка надолу. Но не чу нищо. Дълбочина над сто метра. Защо? Водоносният пласт заляга на плитко. Другият кладенец го доказва.

Археологът потърка бузата си и откри, че не е бръснат. Раздразнението идваше оттам, а не от загадката. Извади несесера си и се взря в огледалото. Не обичаше да се заглежда. Скулесто лице, счупен нос и две сиви очи, над които стърчи червеникава четина, която надвива на всеки гребен. Бръсненето го успокои. Бавно огледа целия комплекс. Направи още няколко измервания. Сетне си приготви вечеря, пъхна се в спалния чувал и заспа като младенец. Знаеше, че утрото е по-мъдро от вечерта, защото е начало на още един ден лутания и грешки.