Дан Браун
Шифърът на Леонардо (62)

61

„Принцеса Софи.“

Тракането на патериците на Тибинг заглъхваше по коридора. Вцепенена, тя се обърна към Лангдън в опустялата бална зала. Той вече клатеше глава, сякаш прочел мислите й.

— Не, Софи — успокоително прошепна Робърт. — Същото хрумна и на мен още щом ми каза, че дядо ти е членувал в Ордена и искал да ти разкрие тайната за твоето семейство. Но това не е възможно. — Американецът замълча за миг. — Сониер не е меровингско име.

Тя не бе сигурна дали да се чувства облекчена, или разочарована. По-рано Лангдън бегло я беше попитал за моминското име на майка й. Шовел. Сега въпросът добиваше смисъл.

— Ами Шовел? — тревожно попита Софи. Той отново поклати глава.

— Съжалявам. Знам, че това можеше да обясни някои неща. Останали са само два рода, които са преки потомци на Меровингите. Плантар и Сенклер. И двете семейства се крият и вероятно ги пази Орденът.

Софи мислено повтори имената. Нямаше роднини, които да се казват Плантар или Сенклер. Въздъхна изтощено. Все още нямаше представа какво се е опитвал да й разкрие дядо й. Искаше й се изобщо да не бе споменавал за семейството й. Беше отворил стари рани, които бяха по-мъчителни от всякога. „Те са мъртви, Софи. Няма да се върнат.“ В спомените си видя как майка й я приспива с песен, как баща й я носи на конче, как баба й и по-малкото й братче й се усмихват с блестящите си зелени очи. Всичко това й бе откраднато. Беше й останал само дядо й.

„А сега го няма и него. Сама съм.“

Бързо се обърна към Тайната вечеря и впери очи в дългата червена коса и кротките очи на Мария Магдалина. В изражението на тази жена имаше нещо, което говореше за загуба на любим човек. Софи също я усещаше.

— Робърт? — тихо го повика тя. Професорът се приближи.

— Знам, Лий каза, че историята за Граала е навсякъде около нас, но тази нощ за пръв път чувам за всичко това.

Той сякаш понечи утешително да постави ръка на рамото й, ала се въздържа.

— И преди си чувала нейната история, Софи. Всички са я чували. Просто не сме я разпознавали.

— Не разбирам.

— Историята за Граала е навсякъде, но е скрита. Когато Църквата забранила да се говори за избягалата Мария Магдалина, нейната история и значение трябвало да се предават по по-тайни начини… начини, които предполагали метафори и символи.

— Разбира се. Изкуството.

Лангдън посочи Тайната вечеря.

— Отличен пример. Някои от най-великите произведения на изобразителното изкуство, литературата и музиката тайно разказват историята на Мария Магдалина и Иисус.

Лангдън накратко й изброи творбите на Леонардо, Ботичели, Пусен, Бернини, Моцарт и Виктор Юго, които нашепвали за опити за възстановяване на забранената свещена женственост. Легендите като тези за сър Гавин и Зеления рицар, крал Артур и Спящата красавица били алегории за Граала. „Парижката Света Богородица“ на Виктор Юго и „Вълшебната флейта“ на Моцарт били изпълнени с масонска символика и тайни на Граала.

— Щом си отвориш очите за Светия Граал, започваш да я виждаш навсякъде — каза той. — В картини. Музика. Книги. Даже в тематични паркове, анимационни и игрални филми.

Робърт повдигна часовника си с Мики Маус и й разказа, че целта на живота на Уолт Дисни е била тайно да предаде историята за Граала на бъдещите поколения. Наричаха го „модерния Леонардо да Винчи“. И двамата бяха изпреварили времето си, уникално даровити художници, членове на тайни общества и страстни шегаджии. Също като Леонардо, Уолт Дисни обичал да залага скрити послания и символи в творбите си. За опитния специалист по символика да гледа ранен филм на Дисни бе все едно да го затрупа лавина от алюзии и метафори.

Повечето негови скрити послания бяха свързани с религията, езическата митология и истории за покорената Богиня-майка. Дисни разказваше „Пепеляшка“, „Спящата красавица“, „Рапунцел“ и „Снежанка“ — все приказки за затворената свещена женственост. Човек не трябваше да е изкушен в науката за символите, за да разбере, че Снежанка — изпаднала в немилост след като опитала отровна ябълка — е ясна алюзия за падението на Ева в Райската градина. Или че принцеса Аврора от „Спящата красавица“ — наречена Роза и скрита дълбоко в гората, за да бъде защитена от злата вещица — е историята на Граала, разказана за деца.

Въпреки корпоративния си образ, сред служителите на компанията „Дисни“ все още имаше художници, които се забавляваха, като залагаха скрити символи във филмите си. Лангдън никога нямаше да забрави как един от неговите студенти му беше донесъл DVD на „Цар лъв“ и бе замразил филма на кадър, на който прашинките над главата на Симба ясно изписваха думата „СЕКС“. Макар да подозираше, че това по-скоро е шега на аниматора, отколкото просветена алюзия за езическата сексуалност, Лангдън се беше научил да не подценява символиката на „Дисни“. „Малката русалка“ изобилстваше на омайващи духовни символи, свързани толкова пряко с Богинята-майка, че не можеха да са съвпадение.

Когато за пръв път бе гледал филма, професорът беше ахнал, забелязвайки, че подводният, дом на Ариел не е друго, а картината на художника от XVII век Жорж дьо ла Тур „Каещата се Магдалина“ — подходящ фон, като се имаше предвид, че филмът представлява деветдесетминутен колаж от ясни символи на изгубената святост на Изида, Ева, богинята на рибите Писцес и главно Мария Магдалина. Името на малката русалка, Ариел, беше свързано със свещената женственост и в Книга на Исаия бе синоним на „обсадения свещен град“^[1]. Естествено буйната червена коса на малката русалка също не беше съвпадение.

По коридора се разнесе приближаващото се тракане на патериците на Тибинг. Домакинът им като че ли бързаше. Влезе в кабинета и ги изгледа сурово.

— Най-добре да ми обясниш всичко, Робърт — ледено каза той. — Не си откровен с мен.