Читателски коментари (за „Адвокат на дявола “ от Андрю Нидърман)

Книгата е сравнително елементарна, еднопланова и доста повърхностна. На едно ниво с произведенията на Абрахам Мерит. Причината да я прочета е филмът, създаден по нея. По мое скромно мнение това е най-добрият филм, създаван изобщо някога в историята на кинематографията. Разбира се, не е предназначен за средностатистическия зрител, който не е в състояние да забележи и оцени дори силогизма в заглавието. Интересното в случая е как сценаристът е успял да преработи едно плоско и невзрачно произведение в шедьовър с отворен край, съчетаващ дискусията върху философските, теологични и етически проблеми с увлекателен сценарий и перфектен баланс в представянето на различните гледни точки. Подобно съвършено съчетание на съдържание и форма (разглеждани като диалектически категории) се срещат в разказите на Селинджър, в романите на Тери Пратчет и Дъллас Адамс, но „Адвокат на дявола“ е може би единственият филм, успял да го постигне.