Иван Радоев
Чудо (4)

Трета картина

 

ТАНИЧКА

Хаимчик. Какво правиш, галубчик?

ХАИМ

Последния.

ТАНИЧКА

Какво?

ХАИМ

Последния.

ТАНИЧКА

Не чувам от прахосмукачката.

ХАИМ (появява се). Таничка, не ме провокирай, ще купим прахосмукачка.

ТАНИЧКА

Ти какво правиш там в коридора?

ХАИМ

Охлюва го няма… последния.

ТАНИЧКА

Беше в кутията преди един час.

ХАИМ

Няма го. Сигурно е влязъл тука! (Навежда се под леглото.) Охлю-бохлю, покажи си рогата да ги види агата черни ли са, бели ли са!… Таничка, ти защо чистиш два пъти? Сутринта нали чисти?

ТАНИЧКА

Артаки идва одеве и донесе кал. Носи я от строежа до тях. В кочина ли ще посрещнем хер Браун?

ХАИМ (продължава да търси охлюва). Охлю-бохлю, покажи си рогата да ги види агата черни ли са, бели ли са!

ТАНИЧКА

Какво ще прави там?

ХАИМ

Охлювът се движи с два метра в час. До градината са три метра — два метра са до тука. Щом си го видяла преди един час, значи е тука… Охлю-бохлю, покажи си рогата да ги види агата… (Съзира го.) Ах, ти, гадинке-рогата-лековита, къде ли си скрита? Таничка, тука е! (Носи женска обувка.) Виж къде се е натикала тая гадинка-гърбата!

ТАНИЧКА

Ой, Хаимчик, миличък, махни го бързо от там! Как ще я обуя тая обувка?

ХАИМ (изважда го от обувката). Той е толкова мила животинка! Искам да видиш като го гълтам! Помниш ли миналата година, оня дето гълташе сабята в цирка?

ТАНИЧКА

Моля ти се, Хаимчик!

ХАИМ

Всеки може да гълта саби. Сабята е неодушевен предмет. (Чупи черупката му в някакво хаванче.)

ТАНИЧКА

Моля ти се, иди го глътни в коридора! Страх ме е.

ХАИМ

Гледай сега! Не си затваряй очите! Хоп! (Глътва го.) Готово! Край! Падна последният воин!… Аз и тебе мога да те глътна, Таничка. И ти си мекичка и сладичка като охлювче.

ТАНИЧКА

Ой, Хаимчик!

ХАИМ

Гледай сега как ще изчезнеш! (Прегръща я.)

ТАНИЧКА

Първо трябва да ми свалиш черупката.

ХАИМ

Страх ме е, Таничка, може да простинеш.

ТАНИЧКА (съглежда през рамото на Хаим кал).

Това е от Артаки. Кал… ето и тука. Аз разбирам, не че не искам… но да се събираме примерно всяка събота. Да дойдат на гости, ще ги посрещнем като гости. Ръцете ми се напукаха да мия, да бърша, да мета.

ХАИМ

Нали ти помагам?

ТАНИЧКА

По-рано беше друго. Нямахме задължения. У Костадин винаги беше разхвърляно. Съберем се, отидем си, но сега е друго… семейство сме. Трябва да им кажем!

ХАИМ

Те ще се разсърдят.

ТАНИЧКА

По-рано беше ергенска работа.

ХАИМ

Таничка, искаш ли да заминем?

ТАНИЧКА

Къде да заминем?

ХАИМ

Ако напиша писмо на брат си…

ТАНИЧКА

Да не си луд? Ние живеем незаконно.

ХАИМ

Ще се узаконим.

ТАНИЧКА

Къде ще ходим, галубчик? За никъде не сме вече… Вашите постоянно се бият с арабите… Аз бих отишла в Русия.

ХАИМ

Там нямаш никого.

ТАНИЧКА

Нямам, нямам, миличък… Ето, пак от Артаки е… Кал.

ХАИМ

Дали ще дойде тая вечер хер Браун?

ТАНИЧКА

Вчера той не дойде, понеже Юсуф забравил да го обръсне.

ХАИМ

Много хубаво бръснеше навремето Юсуф… Тотото! Забравих да го пусна. Ще изтичам до тотопункта!

 

АРТАКИ

Няма ли ги още?

КОСТАДИН

Вечеря за двайсет и пет лева!

ХАИМ

Артаки, изтри ли си краката?

АРТАКИ

Никога не съм си трил краката.

ХАИМ

Изтривай ги!

КОСТАДИН

Вино, мезе — всичко е тип-топ!

ХАИМ

Колко е часът, Костадине?

КОСТАДИН

Колко удари?

ХАИМ

Не е бил още.

 

ХАИМ

Шест удари, а показва седем и двайсет.

КОСТАДИН

Значи е осем без двайсет.

ХАИМ

Онзи ден като удари шест, ти каза, че е седем и петнайсет.

КОСТАДИН

Онзи ден беше четвъртък. Бягай да си пуснеш тотото!

ХАИМ

Гледай сега как гледаш да ошашавиш човека! Отде знаеш, че не съм си пуснал тотото?

АРТАКИ

Че ти не си ли го пуснал?

ХАИМ

Таничка, аз отивам и се връщам бързо! (Тръгва.)

КОСТАДИН

И да не забравиш последния охлюв!

ХАИМ

Глътнах го аз — край!

КОСТАДИН

За всеки случай виж в кутията!

 

ТАНИЧКА

Костадине, много се шегуваш с мъжа ми!

КОСТАДИН

Защото го обичам!

 

ХАИМ

Таничка, ти си ми свидетел, че преди малко глътнах последния. Тоя охлюв откъде се взе в кутията?

КОСТАДИН

Значи не е бил последният.

ХАИМ

Кутията беше празна. Ти си го пуснал.

КОСТАДИН

Да, да, аз ще тръгна да ти събирам охлюви.

АРТАКИ

Глътни го, Хаиме! Забравил си…

ХАИМ

Аз тука си отмятам… ей го, е — 32 — край!

АРТАКИ

Щом има още един, значи той е последният, а ти си глътнал предпоследния…

ХАИМ

Мама му стара, Костадине, аз ще го глътна, но ако разбера, че ми правиш номера… (Тръгва.)

АРТАКИ

Ти си глътнал предпоследния…

ТАНИЧКА

Костадине, окачете с Артаки лозунга… Хаим го написа на немски. (Костадин и Артаки развиват хартиената лента.) Вил комен, хер Браун!

АРТАКИ

Какво ще рече?

ТАНИЧКА

Добре дошел, хер Браун!

КОСТАДИН

Прилича ми като на симпозиум… Трябваше по-сърдечно.

АРТАКИ

Например: „Скъпи хер Браун, изпращаме те с българското добре дошел!“

КОСТАДИН

Къде го изпращаме?

АРТАКИ

В смисъл, че го посрещаме.

ТАНИЧКА

Артаки, Артаки…

КОСТАДИН (на Артаки).

Дръж да го окачим. Ето там… а тук ще седне хер Браун да си го чете непрекъснато.

АРТАКИ

Таничка, правилно ли е написано на немски?

ТАНИЧКА

Хаим го е учил тоя ези!

АРТАКИ

Знам, че го е учил, но немският език е труден.

КОСТАДИН

Няма значение. Хаим не го е доучил, хер Браун го е забравил. Идеята е важна… Ти, Артаки, избърса ли си краката?

ТАНИЧКА

Костадине…

АРТАКИ

Костадин те будалка…

КОСТАДИН

Готово! (Лозунгът е окачен.) Вил комен, хер Браун!

АРТАКИ

Хаим това да му го преведе на германеца.

КОСТАДИН

На арменски.

АРТАКИ

Защо на арменски?

КОСТАДИН

За да го разбереш.

АРТАКИ

Защо аз да го разбирам?

КОСТАДИН

Защото не разбираш немски.

АРТАКИ

Защо аз трябва да разбирам немски?

КОСТАДИН

А кой?

АРТАКИ

Хер Браун.

КОСТАДИН

Отде знаеш, че той не е арменец?

АРТАКИ

Кой?

КОСТАДИН

Германецът.

АРТАКИ

Костадине, не искам да те засягам, ама ти имаш склероза.

КОСТАДИН

Аз?

АРТАКИ

Ти, ами кой?

КОСТАДИН

Германецът.

АРТАКИ

Искаш да ме ошашавиш като Хаим. Ти сега искаш да ме ошашавиш като Хаим.

ТАНИЧКА

Артаки, Артаки…

АРТАКИ

Костадин мисли, че ще ме ошашави.

ТАНИЧКА

Вземете да нарежете мезето! Масата е подредена. Всеки момент Юсуф може да дойде.

АРТАКИ

Чичо Оник навремето много обичаше да ошашавя хората. Един ден беше дошел на гости девер ми Саркиз. Беше се върнал от Америка. Седя там, ама не му провървя и се върна. Брат му — Артаки, и той се казваше Артаки, остана. Та един ден той…

КОСТАДИН

Кой?

АРТАКИ

Саркиз.

КОСТАДИН

Щото каза Артаки.

АРТАКИ

Артаки е брат му.

КОСТАДИН

Аха!

ТАНИЧКА

Аз помня, когато си дойде Саркиз.

АРТАКИ

Видя ли бе, Костадине?

КОСТАДИН

Чух.

АРТАКИ

Това исках да ти кажа.

КОСТАДИН

Ясно бе, Артаки.

АРТАКИ

На тебе всичко ти е ясно…

ТАНИЧКА

Готово. Всичко е подредено. Сега можем да поседнем и да почакаме. Юсуф вече сигурно е обръснал хер Браун.

КОСТАДИН

Грях ми е на душата, но понякога ми минава на ум, дали Юсуф не го крие нарочно от нас, че да се грижи само той за него… Може германецът да има наследство.

АРТАКИ

Аз навремето гледах баща си без нищо да мисля. Защо вие, българите, все за наследство гледате? Все за наследство гледате…

КОСТАДИН

Какво да ти кажа, Артаки, това не е алчност, то е предвидливост…

АРТАКИ

Все за наследство гледате…

ТАНИЧКА

А знаете ли какво има в този пакет? Подарък за хер Браун.

АРТАКИ

Покажи го, Таничка!

ТАНИЧКА

Княжевски подарък… Вътре има един стар, дълъг княжевски шал от чиста камилска вълна. Това е единственият спомен от моя Алексей. Ще дойде зима. Артаки му даде шуба, а този шал ще му връчим от името на цялата компания.

КОСТАДИН

Добре си се сетила, Таничке!

АРТАКИ

Много ми е интересно, дали ще съм го виждал навремето?

КОСТАДИН

Юсуф каза, че като го поканил в нашата компания и той се разплакал. „Те сигурно са добри хора, рекъл, а аз съм престъпник.“

АРТАКИ

Защо да е престъпник?

ТАНИЧКА

Човекът е сложно нещо.

КОСТАДИН

Колко хубаво могат да си живеят хората, а какви работи си правят един на друг.

АРТАКИ

Защото гледат от държавите. Държавите си правят номера, хората гледат от тях и те правят същото.

КОСТАДИН

Юсуф като е бил в Германия за малко е щял да попадне в лагер.

АРТАКИ

В пещите.

КОСТАДИН

Един техник, дето са строили магистралата, му казал: „Юсуф, иди си докато е време. Хитлер започва да избива евреите.“

АРТАКИ

Юсуф е турчин.

КОСТАДИН

Нали знаеш за заека, дето като подгонили камилите и той хукнал да бяга?… Та тоя техник му помогнал нещо с паспорта и Юсуф дим да го няма.

ТАНИЧКА

Като дошел в България, разказваше, как събрал махалата и заклал един… Кажи, Костадине, как се казваше… заклал един… Как се казваше мъжът на овцата?

КОСТАДИН

Коч.

ТАНИЧКА

Точно така… Коч… и го изяли.

АРТАКИ

Голямо ядене беше, помня го коча. Костадине, ти такъв коч не си виждал. Ти такъв коч не си виждал, Костадине.

КОСТАДИН

Как да не съм виждал, нали и аз бях?

 

ТАНИЧКА

Идат!… Костадине, ти ли ще излезеш?

КОСТАДИН

Защо аз?

ТАНИЧКА

Мъж си. Мъж посрещаме. Артаки, излез ти!

АРТАКИ

Хазаинът трябва да излезе.

ТАНИЧКА

Те стоят на вратата, Костадине, моля ти се!

 

ТАНИЧКА

Артаки, помогни!

АРТАКИ

Всичко е много хубаво! Всичко е много хубаво!

ТАНИЧКА

Господи-боже! Какъв ден доживяхме! Не съм имала гости от сто години! Нали е хубаво, Артаки?

АРТАКИ

Много хубаво си подредила! Като в Балкантурист. Аз не съм ходил в Балкантурист, но сигурно е много хубаво!

 

КОСТАДИН

238-ото предупреждение. Само че началникът на „Събаряне и издигане“ е друг… Ширев ли е, Шарев ли е?

ТАНИЧКА

По-добре, че не бяха те! Салфетките съм забравила! (Вади салфетки от бюфета.)

КОСТАДИН

Шарев трябва да е. И в текста има разлика. „Изкопните съоръжения“… „съоръжения“ е написано с главна буква.

АРТАКИ

Да те стреснат.

КОСТАДИН

А гледай тука „Костадин“ с малка буква.

АРТАКИ

Да те засегне… Да те стресне и да те засегне.

КОСТАДИН

Не ми се вярва. Не трябва да смятаме, че всички хора са лоши. Може да е прост човека.

АРТАКИ

Ти мислиш, че това го е писал началникът?

ТАНИЧКА

Артаки, Артаки…

АРТАКИ

Защо се смееш, Таничка?

ТАНИЧКА

Обичам те аз тебе, Артаки! Всички ви обичам! Затова се смея!

 

ЮСУФ

Не иска да дойде! (Пауза.)

КОСТАДИН

Нали беше казал да го обръснеш…

ЮСУФ

Обръснах го.

АРТАКИ

Защо тогава?

ТАНИЧКА

Юсуфчик, как може? Ти се шегуваш!

ЮСУФ

Не иска.

АРТАКИ

Нали искаше?

КОСТАДИН

Никога ли няма да дойде?

ТАНИЧКА

Той е в коридора… В коридора има човек!

 

ТАНИЧКА

Хер Браун няма да дойде.

ХАИМ

Верно ли е Юсуф.

ЮСУФ

Верно е, Хаиме.

КОСТАДИН

Чакай сега, Юсуфе! Седни! Седни и ни кажи всичко. Ти каза, че ще го обръснеш и ще го доведеш. Нали така беше?

ЮСУФ

Така беше.

КОСТАДИН

И го обръсна.

ЮСУФ

Обръснах го.

КОСТАДИН

И той ти каза, че не иска. Защо? Какво ти обясни той?

ЮСУФ

Той ми обясни, че в последния момент се бил размислил.

АРТАКИ

Той не може да се размисли в последния момент… той, преди да обещае, е мислил.

ЮСУФ

Каза, че ще дойде. Сега каза, че няма да дойде. Защо мене ще ме мъчите сега?

КОСТАДИН

Как така, ние да те мъчим? Какво ти обясни той?

АРТАКИ

Страх го е да не го издадем ли?

ЮСУФ

Не го е страх… отде да знам… „Съвестно ми е, казва, че обещах… аз съм един никой, казва“… Объркано ми говори… Защо ме мъчите? Какво съм виновен аз?

КОСТАДИН

Ти не казваш всичко. Германците са хора на реда. Германецът точно ще ти каже, така и така е работата, в толкова часа — пункт и готово. Германецът държи на думата си.

ЮСУФ

Да, но този е изпаднал германец.

ТАНИЧКА

Юсуф, хайде на мене ми кажи истината!… Той ти каза, че е един никой… и какво по-нататък? Каза ти, че не заслужава такова внимание, или каза, че му е неудобно, че ще помисли…

ЮСУФ

Така ми каза.

АРТАКИ

Какво така?

КОСТАДИН

Юсуфе, ти криеш нещо. Каквото и да е, трябва да ни го кажеш!

ТАНИЧКА

Кажи, Юсуфе!

 

ЮСУФ

Прочети това!

КОСТАДИН (чете).

„През последните години в аржентинските вестници твърде често се споменаваше за лицето Рамон Франциско Тихерас, под чието име се крие фашисткият палач Ото Вилдунг, отговорен за убийството на 4000 полски граждани по време на Втората световна война. По-късно очевидци твърдят, че укриващият се убиец е бил забелязан в Португалия. Напоследък обаче следите му се губят и там. Вероятно е потърсил убежище на по-сигурно място…“

 

ТАНИЧКА

Хаиме!

АРТАКИ

Защо, Хаиме?

ХАИМ

Той да каже защо! Кажи какво си направил с хер Браун! Да каже истината! (Пауза.)

ЮСУФ

Няма го хер Браун.

АРТАКИ

Замина ли си?

ЮСУФ

Не е заминал.

КОСТАДИН

Умря ли?

ЮСУФ

Умря.

ТАНИЧКА

Кога?

ЮСУФ

Хер Браун умря.

ХАИМ

Няма никакъв хер Браун. И никога не е имало.

ТАНИЧКА

Хаиме!

ХАИМ

Аз отдавна се съмнявах в тая работа! Няколко пъти го проследих Юсуф… „Ще го обръсна и ще дойде…“ А ти нас си ни бръснал от сума, време. В Аржентина бил… В Португалия… Откъде идеш сега? От вас идеш. Отби се на будката, купи си цигари и дойде право тука. Така ли беше?

ЮСУФ

Така беше, Хаиме!

ТАНИЧКА

Юсуф, кажи, че не е верно!

ЮСУФ

Таничка, Таничка…

ХАИМ

Имало ли е някога такъв хер Браун?

ЮСУФ

Никога не е имало такъв хер Браун.

АРТАКИ

Значи ти си ни мамил?

ЮСУФ

Да.

ТАНИЧКА

Но защо?

КОСТАДИН

Значи така, Юсуфе… Ами ако ти трябваха пари, можеше да кажеш. Ние сме приятели, ще съберем, ще ти помогнем.

ХАИМ

Аз отдавна го подозирах. И от 3–4 дена си викам: я чакай да разузная тая работа!

ЮСУФ

Ти си ме следил, Хаиме?

ХАИМ

Защо, обиждаш ли се?

ЮСУФ

Аз нямам право да се обиждам. Аз ви измамих.

ХАИМ

И това съм изчислил: ето го — двайсет дена… през ден по пет лева — петдесет лева. Последния ден осемдесет и шест стотинки за крем за бръснене, всичко — петдесет лева и осемдесет и шест стотинки.

АРТАКИ

За петдесет лева и осемдесет и шест стотинки…

ЮСУФ

Точно си ги изчислил, Хаиме.

КОСТАДИН (възбудено).

Юсуфе, ти разбираш ли… Защо?

ХАИМ

Мошеник!

АРТАКИ

Той не е мошеник.

ЮСУФ

Артаки, ти каза, че съм ви мамил, сега казваш, че не съм мошеник. Кажи го веднъж ясно — така и така. Твоята все като на щрауса: Кога връхлети буря — птица съм, кога трябва да се хвърчи — камила съм.

АРТАКИ

Изкарай ни сега и камили на всичкото отгоре! В махалата на кьоравите огледала ще продаваш.

ХАИМ

Къде са парите?

КОСТАДИН

Не е до парите. Тука работата не опира до парите.

АРТАКИ

В махалата на кьоравите… Сега разбирам аз… преди трийсет години, помниш ли портмонето?… Девер ми Саркиз го беше донесъл от Америка, Юсуфе. Казах ти, тука беше в джоба на полушубата. Влязох, съблякох се, оставих полушубата на закачалката, никой не е влизал в бръснарницата. Ти тогава се обиди, цял месец не ми говори, че дойдох аз да ти се извинявам, че на всичкото отгоре ти ми прости…

ХАИМ

Къде са парите, Юсуфе?

ТАНИЧКА

Оставете парите!… Чакайте, момчета!… Главата ме заболя. Какво става тука? Юсуф, моля те, кажи какво става?

ХАИМ

Значи ти го жалиш, Таничка?

АРТАКИ

Ти, Костадине, все ме злепоставяш като кажа нещо за чичо Оник, но знаеш ли, ако беше той тука, какво щеше да направи?

ЮСУФ

Какво щеше да направи, Артаки?

АРТАКИ

Не знам какво щеше да направи!

ЮСУФ

Артаки, ти си…

АРТАКИ

Не знам какъв съм, а пък аз вече те зная, защото Костадин, понеже съм добър и вие само Таничка от време на време с Юсуф, понеже чичо Оник е виновен, а Артаки е балама да го бръснат и леля ми Клементина, и оня, понеже никой не ме пита, а ти, Костадине, се гавриш, понеже да го засегнем Артаки. Юсуф, на Юсуф, ама никой не разбира, че е за едната правда, защото сме се пръснали по света, а тука сме приятели и не е въпросът, а вие Юсуф, та Юсуф, на ви сега един Юсуф!

 

ХАИМ (по инерция като Артаки).

Ти сега, Артаки, понеже ние нали все едно, че тая работа. Тфу! Да ти се не види и приказката! Ще си изкълча езика.

 

КОСТАДИН

Хайде, Юсуфе!… Каквото било, било!

ХАИМ

Да върне парите!

ЮСУФ (изважда лист хартия).

Вземи, Хаиме! Тука всичко е точно изчислено до стотинка. На тая страна е написано какво сме дали, а на тая какво ни е дал хер Браун.

ХАИМ

Какъв хер Браун? (Грабва хартията.)

ЮСУФ

Аз ви носех вино, салам, кафе, кашкавал… Изчислено е. Купувах го с нашите пари и ви казвах, че хер Браун го изпраща. Аз хайдутин не съм.

 

ТАНИЧКА

Чакай, Юсуф!… Костадине!

ЮСУФ

За какво да ви чакам? Удряйте си таблата! Дремете по кьошетата! Чакайте смъртта! Посерковци!

КОСТАДИН

Ти не обиждай! Всеки може да обижда.

ЮСУФ

Аз ви обиждам… аз ли? В махалата на кьоравите огледала съм продавал. Кьорави сте!… Човек живее дотогава, дордето има за кого да се грижи. Останалото е смъртта… Кого имах аз освен вас? Брат ми замина. Не родих, не създадох. Пустиня… Камък и пясък… И от духове бягах, и от хора. И от хитлери, и от ангели бягах. Камила да бях, щях да се напия, чакал да бях, щях да се наплюскам… Вас имах. Вие ми бяхте и виното, и хляба. Защото можеш да стъпиш върху Корана, за да вземеш хляба, но не можеш да стъпиш върху хляба, за да вземеш Корана.

КОСТАДИН

А защо ни излъга?

ЮСУФ

Не съм лъгал вас… Себе си лъгах…

КОСТАДИН

Защо?

ЮСУФ

Ти кажи защо!… Нали много знаеш? Знаеш много, защото не знаеш малко… Можеш ли да излъжеш смъртта, ако се направиш на умрял?… Таратанци можеш!… Защо ти, Хаиме, ме проследи?… Ти, Артаки, защо ми припомни за някакво портмоне на твоя девер Саркиз?… И в истината не вярваме, и в лъжата не вярваме. Ще дойде време и чудо да стане, и в него няма да повярваме… Ти, Костадине, ми отвори вратата да изляза, а през цялото бреме си мислил, че аз се грижа за хер Браун, за да го наследя.

КОСТАДИН

Откъде знаеш това?

ЮСУФ

Не съм го знаел. Сега като попита откъде го знам, разбрах, че си го помислил… Аз исках. Отвори вратата! Отвори вратата!

ТАНИЧКА

Юсуф, мойто момче!

ЮСУФ

Хаим е твойто момче. Таничка! Останете си, живейте си!

КОСТАДИН (на Юсуф).

Върни се и седни на стола! (Тръгва към него.) Седни на стола ти казвам!

АРТАКИ

Костадине, недей!

КОСТАДИН

Тука аз съм хазаин. Двайсет години тоя дом е бил твой дом!

ЮСУФ

Пусни ме!

 

КОСТАДИН

Като казвам да седнеш, ще седнеш!

ТАНИЧКА

Костадине, какво правите? Чуваш ли, грубиянин такъв!

КОСТАДИН (натиска Юсуф върху стола). Грубиянин ли? А ти какво искаш, княгиньо? Да ти подам ръка да слезеш от коня? Не ти ли стига, че съм ти дал дом? Какво ти е дал на тебе твоят княз Алексей Нецветаев?

ТАНИЧКА

Не говори за мъжа ми.

КОСТАДИН

Твоят благородник, дето само е оставало да го разцелува онова момче в избата…

ТАНИЧКА

Не говори!

КОСТАДИН

Аз не съм благородник. Аз съм Костадин и като кажа „седни“, ще седнеш, пък после ще видим. (На Хаим.) Извини се на Юсуф!

ХАИМ

Аз нищо лошо не съм направил. Усъмних се.

КОСТАДИН

Затова, че си го проследил.

ХАИМ

Извинявай, Юсуфе!

КОСТАДИН

Артаки, ти това портмоне, дето твоят девер Саркиз ти го бил донесъл от Америка… от Америка ли беше това портмоне?

АРТАКИ

Не беше от Америка. Казах, че е от Америка, да го трогна, че ми е за спомен. Но аз не помня дали тогава наистина е било у мене. Като съм дошел да се бръсна… Извинявай, Юсуфе!

ТАНИЧКА

Кажи нещо, Юсуф!

АРТАКИ

Юсуфе, ние сме посерковци.

КОСТАДИН

Юсуфе, това маса ли е?

ЮСУФ

Маса е.

КОСТАДИН

Това хляб ли е?

ЮСУФ

Хляб.

КОСТАДИН

Това вино ли е?

ЮСУФ

Вино.

КОСТАДИН

Сядайте на масата!

 

КОСТАДИН

Кранът дойде. Най-после…

 

КОСТАДИН

Трябва да отворим.

ТАНИЧКА

Хаимчик, не те ли е страх?

ХАИМ

Мене ли?

 

Ще отворя!

 

ХАИМ

Вън на портата е хер Браун!

ТАНИЧКА (понечва да извика). Не!

АРТАКИ

Какъв хер Браун?

КОСТАДИН

Това е раздавачът, Хаиме.

ХАИМ

Вън на портата е пристигнал човек — целият в бял костюм, с бял Мерцедес.

КОСТАДИН

Хаиме, ти си уплашен.

ХАИМ

Ходил до Юсуф. Оттам му казали съседите къде може да го намери. Каза, че познава Юсуф от Германия, че Юсуф е работил при него. Иска да го види.

ТАНИЧКА

Юсуф е заспал.

АРТАКИ

Значи Юсуф е предчувствувал.

ТАНИЧКА

Хаиме, кажи, че лъжеш!

ХАИМ

Погледнете през прозореца!

КОСТАДИН

Няма защо да гледаме през прозореца. Вън може да има някакъв силует, но това не значи, че е силуетът на хер Браун. Ние трябва най-после да решим има ли хер Браун или няма. И каквото решим, това е.

АРТАКИ

Костадин е прав. Тоя въпрос трябва да го решим най-после.

ХАИМ

Какво ще решаваме? Ето го — с бял костюм…

ТАНИЧКА

Това може да е смъртта.

КОСТАДИН

Първо: смъртта няма костюм. Второ: това не може да бъде.

АРТАКИ

Ами ако Юсуф е имал дете там в Германия… от някаква германка и сега хер Браун е дошел да му каже за детето?

ТАНИЧКА

Събудете Юсуф!

КОСТАДИН (отива при Юсуф).

Юсуфе! Хайде! Чуваш ли? (Раздрусва ръката му и като я пуска тя увисва.) Юсуфе! (Навежда се над него, отдръпва се.) Юсуф!…

ТАНИЧКА

Костадине, помогни му да стане! Той е заспал дълбоко.

КОСТАДИН

Съвсем дълбоко.

ТАНИЧКА

Господи!

КОСТАДИН (на Хаим).

Иди и му кажи, че тук няма никакъв Юсуф, че не е тука.

 

ТАНИЧКА

Костадине, страх ме е. Артаки, махни се от прозореца!

 

ХАИМ

Отиде си.

АРТАКИ

Дойде като по чудо.

ХАИМ

Трябваше да го оставим да види Юсуф. Не биваше да го лъжем.

КОСТАДИН

Ние не сме лъгали. Юсуф го няма.

АРТАКИ

Как да го няма. Ето го Юсуф.

КОСТАДИН

Това е труп. А хер Браун търси Юсуф.

ТАНИЧКА (посочва ръката на Юсуф).

Той държи нещо в ръката си.

КОСТАДИН (разтваря дланта на Юсуф. Показва снимка.)

Жена.

АРТАКИ

Сигурно е майка му.

ТАНИЧКА

Не. Това е тя…

ХАИМ

Коя?

ТАНИЧКА

Юсуф е обичал жената на хер Браун. Той е искал да й съобщим нещо.

АРТАКИ

Изпъдихме човека, сега ще търсим жена му.

ХАИМ

Защо изпъдихме човека?

КОСТАДИН

Защото сме човеци… Таничка, трябва да окъпем Юсуф и да го оплачем! Хайде!

 

ТАНИЧКА

Какво става навън?

ХАИМ

Вятър излезе.

АРТАКИ

Не е вятър. Като че ли някой вика.

ХАИМ

Крадец гонят. (Осветлението угасва.) Токът спря в целия град.

ТАНИЧКА

Хаимчик, нищо не виждам!

АРТАКИ

Хаиме, гледай там над тополите!

ХАИМ

Какво е това?

ТАНИЧКА

Ето ги!… Това са летящи чинии!

КОСТАДИН

Глупости! Къде ги видяхте?

ТАНИЧКА

Това там, дето свети ли?

АРТАКИ

Това е месечината!

ХАИМ

Как може да има две месечини?

ТАНИЧКА

Приближиха. Гледайте, висят над тополите!

АРТАКИ

Летящи чинии! Това са летящи чинии, дето миналата година са ги гледали в Испания.

ТАНИЧКА

Господи, Хаиме, страх ме е!

АРТАКИ

Сигурно от тях ще слязат хуманоидите. Виждате ли ония точици вътре? Това са те! Идат!

КОСТАДИН

Това са балони или природни явления.

ХАИМ

Балонът е кръгъл, това е сплескано.

АРТАКИ

Саркиз казваше, че в Америка са взели един мъж и една жена.

КОСТАДИН

Те вземат главно арменци.

АРТАКИ

Стига бе, Костадине, ти и в такъв момент ли ще се гавриш?

КОСТАДИН

Българин никога няма да вземат, защото може да им нареже чинията за някакъв материал за употреба.

АРТАКИ

Костадине, покажи си ордена!

КОСТАДИН

Глупости… това са глупости! Ако това го има, дядо ми да го е видял още като си е дялкал пръчката пред портата… Запалете електричеството! Чувате ли, гадове! Запалете! Вашта мама неизвестна, защо ни правите на идиоти?

 

АРТАКИ

Хубаво погребение направихме. Замина си Юсуф.

ХАИМ

И хуманоидите си заминаха.

ТАНИЧКА

Това беше предупреждение.

КОСТАДИН

Глупости! Това си беше чисто природно явление.

ТАНИЧКА

Ние вече сме пред свършека.

КОСТАДИН

Светът се е надвесил. Само трябва някой да го бутне отзад.

ХАИМ

Защо приказваш глупости сега? Къде му е на света отзад?

АРТАКИ

Светът е кръгъл.

КОСТАДИН

Ако е кръгъл, толкова по-лесно се бута.

ТАНИЧКА

Юсуф вече спи. Така и не разбра нищо.

КОСТАДИН

Трябва вече да спим.

АРТАКИ

Аз ще спя тука.

ТАНИЧКА

Къде ще спиш тука?

АРТАКИ

Утре рано ще си ида. Ето така ще поседя.

ТАНИЧКА

Костадине, седни тогава и ти!

ХАИМ

Да седнем всички и да чакаме.

ТАНИЧКА

Какво да чакаме?

ХАИМ

Нищо… така просто да седнем и да чакаме да се съмне.

 

АРТАКИ

Юсуф умря… Хер Браун умря… Ония си отидоха.

ТАНИЧКА

Остава един сервиз, един шкаф… закачалка с еленови рога. Няма ръката, която е окачвала дрехите. Изчезва човешкият глас, остава стената, която е слушала. Стъпката изчезва, остава прагът… Часовникът бие, слухът е мъртъв.

 

ХАИМ

Удари пет, а показва шест.

КОСТАДИН

Девет и половина.

АРТАКИ

Дали не можем да вечеряме, а?

ТАНИЧКА

На мене не ми се яде.

КОСТАДИН

Да играем една табла.

ХАИМ

Аз я продадох.

ТАНИЧКА

Купил ми обувки… Карах му се…

 

АРТАКИ

Хаиме, помниш ли навремето Методи — стражаря, като ти ритна количката пред кафенето?

ХАИМ

Той беше животно.

АРТАКИ

Аз бях животно… Аз го накарах… Какво си ми пречел? Прощавай!

ХАИМ

И ти прощавай, Артаки!

АРТАКИ

Няма на кого да простя. Всички са се разбягали по света.

ХАИМ

На мене трябва да ми простиш. Подозирах те, че ще отидеш в милицията и ще кажеш всичко.

АРТАКИ

За хер Браун ли?

ХАИМ

Не, за това, че живеем незаконно с Таничка.

АРТАКИ

Не съм толкова подъл.

ХАИМ

Не… от глупост, мислех си.

КОСТАДИН

Лъгах го навремето… лъгах го, че ще издействувам да не му затворят бръснарницата… Лъгах го, че съм ходил при началника, а не бях ходил.

ТАНИЧКА

Стига! Стига сте се прощавали!

ХАИМ

Таничка! Успокой се! Всичко е наред… Утре ще те заведа на кино.

АРТАКИ

Юсуф сега чува.

ХАИМ

Може би ни прощава.

ТАНИЧКА

Не е до прошка… не е до прошката! Когато с Алексей слязохме в избата, той се приближи до младежа и му рече: „Гладен ли си?“ „Да“ — отговори оня. Тогава мъжът ми извади нож, наведе се и с един замах отсече ухото му. Докато младежът усети болката, той напъха ухото в отворената му уста и изсъска: „Яж!“ После извади револвера си… Аз вече тичах по стълбите нагоре, когато чух изстрелите: един, два, три, четири… десет, сто… Като че ли някой стреляше в главата ми, а в главата ми като че беше целият свят, който ехтеше от изстрелите… Какво знаете вие? Какво знаете вие? (Нервно изплаква.)

ХАИМ

Таничка. Какво говориш, Таничка?

ТАНИЧКА

Тоя свят не е луд от вчера… Лъгах ви… За да е по човешки… човеци ли сме, животни ли сме…

КОСТАДИН

Успокой се, Таничка… Времената са били такива…

ТАНИЧКА

Оная нощ си мислих: Колко хубаво ще бъде, Костадине. Като умреш и ние с Хаим да живеем в цялата къща.

КОСТАДИН

Българинът като забере душа и усети, че близките му се грижат, за да го наследят, стиска зъби и не дава на душата си да излезе… дордето накрая изкара нервите на наследниците и те хвърлят топа.

АРТАКИ (от неудобство).

Искате ли да ви разкажа една история за чичо Оник?

КОСТАДИН

Дето чичо ти Оник си купил гръцки мухоловки.

АРТАКИ

Не си е купувал чичо Оник такива работи.

КОСТАДИН

Забравил си… Не може да не си е купувал… Помниш ли, когато чичо ти Оник си върза коня пред лазарета и донесе обувки на леля ти Клементина от Дедеагач, че Овесян часовникарят пък донесе гръцки мухоловки от Америка.

АРТАКИ

Ти откъде го знаеш това?

ТАНИЧКА (усмихва се като никога).

Артаки, Артаки!

КОСТАДИН

А Хаим пък продаде таблата… Що я продаде, Хаиме?

ХАИМ

Сега виж какво, Костадине… Ти си ме бил… И аз съм те бил…

ТАНИЧКА

Артаки е шпионин, който служи на две разузнавания.

АРТАКИ

А Юсуф беше женкар… Помниш ли какъв коч изядохме навремето? Костадине, помниш ли навремето какъв коч изядохме?

КОСТАДИН

Като ме попита какво е това и аз ти казах, че това са бели бъбреци, най-хубавото нещо на коча, и ти дадох да ги опиташ, понеже белите бъбреци на коча постоянно се клатят и ти като се задави, Артаки, и като почна да плюеш…

ХАИМ

Значи Артаки е ял бели бъбреци… Таничка, белите бъбреци не са цинизъм… това е голямо удоволствие. Леле, Артаки! Как ги побра арменската ти уста!

 

ТАНИЧКА

Костадине, ще има ли голяма война?

КОСТАДИН

Човекът е по-голям от войната. А най-голямо е бъдещето. Баща ми навремето казваше: „Само бъдещето е вечно, неговата мамка!“ По този начин той искаше да похвали не само бъдещето, но и майка му.

ХАИМ

Къде ли живее бъдещето, питал съм се понякога.

КОСТАДИН

На осемнайстия етаж… Имам един приятел в съвета. И онзи ден бях при него. Дай го, викам му, осемнайстия етаж на двама млади хора, а на мене ми пращай предупреждения!

ХАИМ

Чуден човек си ти, Костадине!

КОСТАДИН