Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mat (2011)

Издание:

Иван Радоев. Избрани пиеси

Дата на издаване — 11.2007

ИК „Жанет 45“

ISBN 978-954-491-366-3

История

  1. — Добавяне

Втора картина

Хаим се разхожда и си говори сам. Отначало това личи от жестовете и гримасите. После диалогът става на глас.

 

— Да, ама не!

— Ти сега, виждаш, Хаиме, че тая работа не е шега.

— Нали обещахме на Юсуф бе, Костадине?

— Обещахме му.

— Какво тогава?

— Аз съм сигурен, че ако отидем в милицията и кажем, те ще рекат: „Така ли? И таз добра! Дай да му помогнем на човека!“

— Искаш да му гледаш сеира на германеца, понеже е изпаднал. Толкова ли не можеш да се устискаш?

— Ако аз не можех да се устискам, щях ли да остана жив по време на войната?

— Хайде сега, само ти си бил на фронта! Още по-лошо, че си бил, а приказваш такива работи… Защо бе, Костадине, ме дразниш? Защо се заяждаш сега?… Ама като ти напусна къщата, ще ме гониш и ще ревеш подире ми:

„Моля ти се, Хаиме, върни се, Хаиме!“… Но Хаим е горд, няма да се върне.

 

Влиза Костадин.

 

КОСТАДИН

С кого говореше?

ХАИМ

Аз?

КОСТАДИН

Чуха ми се гласове.

ХАИМ

И на мене понякога ми се чуват. Не виждаш ли, че съм сам? Да не съм луд да си говоря сам?

КОСТАДИН

Никой ли няма още?

ХАИМ

Ще дойдат… Снощи сънувах сън, който показва.

КОСТАДИН

Срещу неделя сънищата не показват.

ХАИМ

Уж вървя в парка, ама не е паркът, ами дълго нещо, така като влак. И чувам глас: „Свий надясно!“ Спирам, оглеждам се, няма жива душа. „Кой говори?“ — питам. И като лупна сърцето ми, като че ли ще изхвръкне. Гласът идеше от мене. „Върви към реката!“… И краката ми сами тръгват… Изкачвам се по брега и гледам в шубраците, ама уж шубрака, а пък — шезлонг. И Таничка и хер Браун в същия образ, но в по-друго подобие.

КОСТАДИН

Ти откъде го познаваш?

ХАИМ

Във военна униформа. И прегръща Таничка и я целува. Таничка с една розова рокля на червени цветя и много дантели.

КОСТАДИН

Дантелата е на хубаво.

ХАИМ

И Таничка го отблъсква, но оня силен — сграбчва я, гледам Таничка иска да извика, а не може. Рекох да се втурна към тях, не мога. Ни да тръгна, ни глас имам. По едно време тя като се дръпна и ме видя, а очите й станаха големи. Хер Браун моментално извади пистолет, ама не е като пистолет, а четвъртито едно като кръгло — и моментално се обърна към мене. Таничка се наведе като светкавица, грабна камък и го стовари върху главата на хер Браун. Оня изтърва пистолета и падна. „Ами сега? — вика Таничка, — ами като дойдат техните? Помагай, Хаимчик, да го хвърлим в реката!“… Навеждам се над него, той жив. Отваря очи: „Затова ли се грижихте за мене — вика, — аз мислех, че сте добри хора.“ Стана и пое към реката. Ние с Таничка стоим, треперим и го гледаме откъм гърба. Беше висок, стигна брега, разпаса си колана, съблече куртката си, уж куртка, а пък нещо като кашон така… Обърна се към нас, усмихна се и скочи във водата. Таничка изпищя: „Хаимчик!“ — прегърна ме и се затресе от плач. И се събудих… Какво ще рече това, Костадине?

КОСТАДИН

Жена ми разбираше от сънища, но от нея знам, че срещу неделя не показват…

 

Влизат Артаки и Таничка.

 

ТАНИЧКА

Здравейте, момчета! Голубчики!

АРТАКИ

Костадине, играхте ли вече?

ТАНИЧКА

Стига и вие с тая табла! Азиатска работа!

ХАИМ

Юсуф отиде ли?

АРТАКИ

Отиде.

ТАНИЧКА

Каква шуба му прати Артаки?

КОСТАДИН

Каква шуба?

АРТАКИ

Имах една черна шуба, с голяма вълча яка. Не я ли помниш?

КОСТАДИН

Дето беше проскубана тука…

АРТАКИ

Проскубан ти е на тебе задникът. Знаеш ли отде я имам тая шуба? Тая шуба знаеш ли откъде я имам?

КОСТАДИН

От битпазар.

АРТАКИ

Въшльо… Тая шуба е била на Княз Фердинанд. Той лично я е дал на баща ми. Едно време като идвал на лов в Самоков за глигани, баща ми го е посрещал и той е спал у дома. А чичо ми Оник пък не обичаше баница. През 18-а година като го ранили на фронта и го закарали в лазарета, а пък пред лазарета на един салкъм си вързал коня. Конят е най-умното животно. Конят плува и може да те носи. Ние сме имали кон. Тате имаше двуколка, беше я купил от един джамбазин, ама голям женкар беше.

КОСТАДИН

Кой бе?

АРТАКИ

Що прекъсваш сега?… Аз забравих.

ТАНИЧКА

Хаимчик, голубчик, за кого са тези цветя?

ХАИМ

Отзарана като ходих за пенсията и се размислих нещо за хер Браун. Стана ми нещо особено, (Дава й цветята.)

ТАНИЧКА

Благодаря ти, Хаимчик! Значи затова съм те сънувала снощи.

ХАИМ

Как така си ме сънувала?

ТАНИЧКА

Ами така… Вървя в парка, а не е паркът, а нещо дълго така като влак, и слизам по една пътечка към реката. Тъкмо се събличам да се изкъпя… а съм млада, разбираш ли… помня, че като момиче имах такава розова рокля на червени цветя с много дантели. Изведнъж зад шубрака, ама уж шубрак, а пък беше като шезлонг, излиза човек в униформа, висок, строен и ми се усмихва.

ХАИМ

Костадине?!

ТАНИЧКА

„Ще се окъпем ли заедно, млада госпожице?“ — пита. „Аз съм хер Браун, казва, и дойдох да се изкъпем заедно!“… И докато разбера какво да правя, той се приближи, прегърна ме и се надвеси да ме целува. Поисках да го отблъсна и изведнъж пред себе си зад едно дърво видях тебе, Хаим.

Ужасен поглед имаше. Изпищях. Хер Браун се обърна моментално, видя те и извади пистолет.

ХАИМ

Четвъртит.

ТАНИЧКА

Защо четвъртит?

ХАИМ

Не знам.

ТАНИЧКА

За секунда, докато беше с гръб към мене, аз се наведох, грабнах един камък и го стоварих върху тила на хер Браун. Ами сега, викам си, като дойдат техните? Помагай, Хаимчик, да го хвърлим в реката!… Навеждам се над него, а той още жив. „Затова ли се грижихте за мене, казва, аз си мислих, че сте добри хора“… Стана и тръгна към реката. Приближи се до брега, обърна се към нас и се усмихна.

ХАИМ

После пак се обърна и скочи от брега, а ти извика: „Хаимчик!“ — хвърли се в обятията ми и заплака.

ТАПИЧКА. Точно така… И се събудих.

ХАИМ

Костадине, това не може да бъде.

ТАНИЧКА

Сън… Знаеш ли какво е…

ХАИМ

Не. Не. Таничка, нека Костадин да каже…

КОСТАДИН

Какво да кажа? Съвпадение.

ХАИМ

Какво съвпадение бе, Костадине? Таничка, ти това наистина ли го сънува?

ТАНИЧКА

Сънувах го.

ХАИМ

Ощипи ме. (Таничка го ощипва по ръката.) Преди малко аз разказвах на Костадин какво съм сънувал нощес. Нали, Костадине? Кажи й какво ти разказах!

КОСТАДИН

Същото.

ТАНИЧКА

Сънувал си същия сън?

ХАИМ

Абсолютно същия, със същите думи, със същото действие.

ТАНИЧКА

Мислили сме един за друг.

ХАИМ

Е, как може така?

АРТАКИ

Това може… Чичо Оник навремето като си идвал през 18-а година от войната и носи на леля Клементина обуща от Дедеагач. Ама чичо Оник имаше много голям крак, голям номер, щото едър и тежък. На него например му бяха забранили да ходи по тротоара, щото като стъпи и троши плочките. А леля Клементина, прави сметка каква е била, че с един шамар го сваляше на земята. Тя например си знаеше потеклото и казваше, че Ной навремето като дошел на Арарат да строи Ноевия ковчег…

КОСТАДИН

Какво стана с армагана от Дедеагач?

АРТАКИ

Какъв армаган?

КОСТАДИН

Нали чичо ти Оник донесъл армаган — обуща на леля ти Клементина?

АРТАКИ

Чичо Оник?… Каква скръндза беше чичо Оник. Той също имал навремето, ама да даде вересия някому… и като идвал оня, той вечно без пари…

КОСТАДИН

Кой бе, Артаки?

АРТАКИ

Овесян часовникаря.

КОСТАДИН

Той пък отде дойде?

АРТАКИ

От банята… иде от банята.

КОСТАДИН

Ти можеш да видиотиш човека бе, Артаки!

АРТАКИ

А ти непрекъснато прекъсваш хората, понеже си бил фелдфебел.

КОСТАДИН

Ти знаеш ли какво е това фелдфебел? Или по сегашному старшина… Майка на ротата. Има ли някъде в природата мъж да бъде майка? Няма. А в казармата има. Защо? Защото майката е най-святото нещо. Тя е като старшината.

 

Влиза Юсуф.

 

ХАИМ

Юсуф!

АРТАКИ

Разказвай, Юсуфе!

КОСТАДИН

Мина ли му кашлицата?

ТАНИЧКА

Юсуфчик, още нищо ли не си му казал за нас?

ХАИМ (гледа мрежата, която носи Юсуф).

Това пак ли той го праща?

ЮСУФ

Той го праща… Кашлицата му мина. Даде ми пари да взема една бутилка и малко мезе. Искал пак да почерпи. Дърпах се, отказвах… разплака се и аз приех. За негово здраве, казва. Заповядайте!

 

Таничка пълни чашите.

 

АРТАКИ

Какво нещо е животът… Човекът се блъска, блъска в живота, а животът му вика: „Що ме блъскаш сега? Какво съм ти направил?“

 

Отвън се звъни.

 

КОСТАДИН (на Хаим).

Виж кой е!

 

Хаим излиза.

 

АРТАКИ

Мама му стара, Костадине, много се заяждаш с Хаим.

КОСТАДИН

Да свиква.

АРТАКИ

Той тебе свиква ли те с нещо? (Понечва да пие.)

ЮСУФ

Не пий сега, де! Пак ще се разсърди Хаим.

 

Хаим влиза и подава писмо на Костадин.

 

ХАИМ

За тебе е.

КОСТАДИН

Остави го там!

ХАИМ

Виж го, де!

КОСТАДИН (отваря писмото).

„Съобщава ви се, че в срок от една седмица, начиная от 21 т.г. ще пристигнат… (Останалото казва наизуст.) … изкопните съоръжения и кулокрана за събаряне на дома на ул. «Теменуга» №24, собственост на Костадин Иванов Костадинов. До тогава трябва да опразните багажа си и да заемете оборотния апартамент в кв. «Люлин», вх. А на осемнайстия етаж. Началник «Събаряне и издигане»“… Тоя е друг началник… сменили са го. (На Хаим.) Сложи го при другите!

ТАНИЧКА

Костадине, колко станаха писмата?

КОСТАДИН

Това е 236 предупреждение от три години насам.

АРТАКИ

Разказвай, Юсуфе! Защо не го доведе?

ЮСУФ

Страх го е.

ХАИМ

Не е ли разбрал, че ние сме почтени хора?

ЮСУФ

Това той го разбра. И казва, че не го е страх, но го е страх.

ХАИМ

Гледай сега, сигурно няма пари, а пък ни праща да се почерпим.

АРТАКИ

Един ден всички ще имат еднакво.

ЮСУФ

Еднакво да нямаш може, но еднакво да имаш не може.

КОСТАДИН

Най-важното в тоя живот е да нямаш много. Тогава имаш и онова, което го няма и оня, дето има всичко.

ЮСУФ

А тоя — Костадин, вика, той не работеше ли, вика, в старата поща на колетите?

КОСТАДИН

Ами?

ЮСУФ

Той тебе те познава.

ТАНИЧКА

Я виж ти!

ЮСУФ

Една вечер, вика, излизаше от пощата…

КОСТАДИН

Тогава аз работех в пощата…

ЮСУФ

… и като си излизал от пощата, хвърлил си един фас. И като си поотминал, той се навел и го взел… Нямах никакви пари, казва, а много ми се пушеше.

АРТАКИ (на Костадин).

Ти по това време сигурно си тръгвал за кафенето… Че той мене не може да не ме е знаел.

ЮСУФ

За тебе не ми каза…

АРТАКИ

Той се е навъртал край кафенето… Чакай бе, Юзове, не е ли един висок, така — сух…

ЮСУФ

Сух е, но като лежи и не знам колко е висок.

АРТАКИ

Но е дълъг.

КОСТАДИН

Повечето германци са дълги.

ХАИМ

Очила има ли?

ЮСУФ

Сега очила няма… не знам тогава…

АРТАКИ

Той, ако е дълъг, значи и тогава е бил дълъг.

КОСТАДИН

Сега ще излезе, че всички сме го познавали и че той ни е познавал.

ЮСУФ

За тебе каза, че те познава… понеже каза.

КОСТАДИН

Мене не може да не ме е познавал.

ХАИМ

Защо пък смяташ, че само тебе е познавал?

КОСТАДИН

Защото го е казал на Юсуф.

ХАИМ

Че ние откога сме заедно?

КОСТАДИН

Хаиме, ти сега какво искаш? Остави Юсуф да приказва!

ТАНИЧКА

Приказвай, Юсуф, мене едва ли ме е познавал.

ЮСУФ

Той има сестра.

АРТАКИ

Деца няма.

ЮСУФ

Деца няма. Женен бил, но не е имал деца… Мене, казва, затова ме изпратиха на източния фронт, защото нямах деца. Хитлер, казва, искаше германците да имат много деца. Един ден, вика, един фюрер от нашия блок срещнал жена ми и й казал: „Вие сте врагове на Германия, щом не искате деца. Хитлерюгенд, рекъл, това е резервоар за бъдещите членове на националсоциалистическата партия…“ Жена ми рекла, че след като си дойде от фронта мъжът ми, ще имаме четири деца, а той рекъл: така значи, другите деца да воюват за велика Германия?

АРТАКИ

Бре, майка му и изверг!

ХАИМ

Това са били изверги!

КОСТАДИН

А тя що не му е рекла: къде са на Хитлер децата?

АРТАКИ

Ти, Костадине, щеше ли да му кажеш?

КОСТАДИН

Що да не му кажа?

ЮСУФ

Не са смеели, Костадине! То това не е като демокрацията. Жена му след това престанала да пише. Той смята, че са я убили. Но сестра му сигурно е жива.

 

Отвън се звъни.

 

КОСТАДИН

Да ти пикая на звънеца. Ще го откача аз тоя звънец. Виж бе, Хаиме!

 

Хаим излиза.

 

АРТАКИ

Юсуфе, да не те е проследил някой?

ЮСУФ

За какво да ме проследи?

ТАНИЧКА

Чакайте! Хаимчик май че говори с някого.

АРТАКИ

Скрий бутилката и салама!

ЮСУФ

Защо да го крием?

АРТАКИ

Абе отде да знаеш?

 

Влиза Хаим и разтваря писмо. Чете.

 

ХАИМ

„Съобщава ви се, че в срок от една седмица, начиная от 25 т.г. ще пристигнат изкопните съоръжения.“

КОСТАДИН (взема писмото и го слага при другите писма).

237-ото предупреждение. Щом почнаха да пращат по две на ден, значи още две години ще си гледаме кефа тука.

ХАИМ

Викам му, нали преди пет минути идва и донесе писмо? „Забутало се беше, вика, в чантата.“

КОСТАДИН

Така са ме забутали и мене някъде и само пращат писма.

ТАНИЧКА

Много е хубаво да си забутан някъде в някоя чантичка на живота и да не те знаят, а пък теб да те има…

КОСТАДИН

Седи си един серсемин денем и праща писма… и му дават заплата.

АРТАКИ

Те и него са го забравили там… и той е забутан човек.

ХАИМ

Че кой не е забутан? Цялото човечество е зареяно в космоса.

КОСТАДИН

Човечеството е зареяно, а човекът е забутан.

ТАНИЧКА

Само смъртта е безсмъртна.

ЮСУФ

Смъртта на човека е винаги в ухото му.

ХАИМ

Моля ти се, Юсуф!… В ухото му…

ЮСУФ

Ти на мене няма защо да се молиш.

КОСТАДИН (киха).

Смъртта ме споменава.

ХАИМ

А стига и ти бе, Костадине!… В ухото му…

ТАНИЧКА

Хер Браун ни поздравява.

КОСТАДИН

Какво ли си вика: „Ония серсеми не си пият виното…“

ХАИМ

За твое здраве, Таничка! Да ни надживееш всички!

ТАНИЧКА

Не искам, Хаимчик!

АРТАКИ

И нашият час ще дойде! Ще удари дванайстият час!

 

Часовникът бие. Пауза.

 

КОСТАДИН

Колко пъти удари?

АРТАКИ

Шест.

КОСТАДИН

Колко показва?

ХАИМ

Осем и половина.

КОСТАДИН

Че кога стана седем и десет?

ХАИМ

Костадине, тука има някаква мистерия.

КОСТАДИН

Няма мистерии.

АРТАКИ

Ако нямаше мистерии, човек нямаше да се плаши.

ТАНИЧКА

Чудесно бяло винце. Помня, че у нас се пиеше само бяло винце… Студено, изпотено бяло винце. Имахме голяма изба… Каменна. Един ден нашите… Какви наши… белите искам да кажа, бяха прогонили червените. Бях едва седемнайсетгодишна… слязох да наточа вино на моя Алексей — Алексей Фьодоров Нецветаев. Той обичаше след бой да си пийне бяло винце… Какво време беше, смутно, несигурно. Една седмица имението беше в ръцете на белите, другата седмица в ръцете на червените. Стреляха от балкона, от стълбищата, от конюшните… И тъкмо в едно такова време, когато имението си беше наше, слязох в избата. И тогава видях зад един чебър младеж. Познах го, че е червен, едва не изтървах каната. Исках да побегна назад, а краката ми като забити в земята. „Нали няма да ме издадеш?“ — рече. И аз не го издадох. Превързах крака му, куршумът беше го ударил над коляното… Сутрин му носех храна… Една нощ, след като дълго се бяхме любували с Алексей един на друг и говорехме за Русия, рекох на Алексей: „Имам една тайна, ще ми простиш ли, загдето я криех досега?“… И му разказах за младежа, който лежеше в избата. Той ме погледна, усмихна се и ме целуна. На сутринта слязохме в избата. Той не слезе както друг път по халат, а облече мундира си, взе чантата и пистолета си, сложи шапка. Като ни видя, момчето само се притисна до стената. Алексей се приближи до него, момчето поиска да стане. „Не ставай!“ — рече му Алексей. После видя раната му, извади бинт и смени превръзката. „Опитай се да станеш“ — рече му мъжът ми. И момчето стана. „Не ме разстрелвай пред нея!“ — рече. Алексей се усмихна, както ми се усмихна през нощта, и каза: „Аз съм руски офицер и не разстрелвам ранени пленници. Ела, горе е по-сигурно!“… Аз въздъхнах и се влюбих толкова силно в мъжа си, че докато се изкачвахме по каменните стълби, се заклех да го обичам и да му бъда вярна до края на живота си… След 3–4 дни Алексей сложи в чантата му хляб и бекон, взе пистолета му, изпрати го до оградата и му каза: „Дано никога вече не се срещаме!“… Но се случи така, че много скоро след това се срещнахме… Червените нахлуха с кавалерия и картечници. И вече не си отидоха. Отидохме си ние… Един младеж влезе в кухнята и ми вика: „Знам, че мъжът ви е тук. Вие спасихте живота ми. Утре ще дойдете в Тамбовск и аз ще наредя да ви дадат паспорти. И напуснете Русия. Ако искате, останете!“… И така дойдохме в България. След шест месеца мъжът ми умря от някаква инфекция. После живях сама. От Никопол дойдох в София. Работих, какво ли не работих… После едни добри момчета — Костадин, Юсуф, Артаки и Хаимчик, станаха мои много добри приятели и сега пием бяло, студено винце и сме щастливи, защото има един човек, за когото мислим, за когото се грижим. (Пауза.) За хер Браун! Ако има близки, нека ги види един ден, защото аз няма кого да видя.

ХАИМ

Таничка, Таничка…

ТАНИЧКА

Горе главата, Хаимчик!

АРТАКИ

Мамка му и живот, много е хубав!

ТАНИЧКА

Момчета, не ви ли се струва, че ние сега сме по-млади?

КОСТАДИН

Баща ми казваше: „Няма възраст, има болест.“

ХАИМ

Представяте ли си като оздравее хер Браун и като му устроим едно посрещане…

ЮСУФ

По-рано удряхме пуловете по цял ден.

ХАИМ

Доспа ни се, прозяваме се…

КОСТАДИН

За хер Браун!

ТАНИЧКА

За живота!

 

Пият.

 

КОСТАДИН (застава пред Хаим и Таничка и запява като поп).

Венчается раб божи Хаим, во имя отца и светаго духа! Амин!

ВСИЧКИ.

Амин!

КОСТАДИН

Венчается рабиня божия Таня, во имя отца и святого духа! Амин!

ВСИЧКИ.

Амин!

КОСТАДИН

Раб божи Хаим, желаеш ли за съпруга и жена и вечна спътница в живота божията рабиня Таня?

ХАИМ

Да.

КОСТАДИН

Таня, рабиня божия, желаеш ли за свой мъж и закрилник и вечен спътник в живота раба божи Хаим?

ТАНИЧКА

Да!

КОСТАДИН

От днес вие свързвате живота си завинаги. Любете се, множете се всегда и присне и вовеки веков! Амин!

ВСИЧКИ.

Амин!

 

Пауза. Шегата ги заставя да мълчат и да не знаят какво да правят.

 

ТАНИЧКА (започва да се смее).

Хаимчик… Хаимчик, а защо не, защо пък не…

ХАИМ

Таничка, аз съм съгласен… аз казах, че съм, съгласен.

АРТАКИ

Всички сме съгласни… Юсуф, нали и ти си съгласен?

ЮСУФ

Бедата никога не казва: почакай, аз сега ще дойда.

ТАНИЧКА

Юсуф, защо пък беда?

КОСТАДИН

Всичко е свършено. Вече е късно. Те се съгласиха пред бога… Утре ще дойде хер Браун на гости — при кого ще дойде? А така… тук има семейство. Сам човек гости няма. Самият човек е гостенин на тая земя.

АРТАКИ

Горчиво! Горчиво!

ВСИЧКИ.

Горчиво! Горчиво!

 

Таня и Хаим се целуват.

 

КОСТАДИН

Заявявам най-тържествено пред цялата компания, че аз, Костадин Иванов Костадинов предоставям тая широка, гостоприемна и мебелирана стая на младото семейство Хаим и Таничка. Аз ще заема стаичката на Хаим и ще се радвам, ако живеят в мир и любов. Подарявам им този грамофон. Нека живеят, докато съветът изпрати изкопните съоръжения.

ТАНИЧКА

Хаимчик, ти нещо май се уплаши.

ХАИМ

Таничка, аз казах, че съм съгласен.

АРТАКИ

Пусни грамофона, Костадине!

КОСТАДИН

Грамофонът не свири! Той е за спомен.

АРТАКИ

Нищо, ще го пуснем да се върти. Ще пуснем грамофона да се върти.

ХАИМ (на Костадин).

Не показвали сънищата срещу неделя, а?

 

Артаки пуска грамофона и той засвирва.

 

КОСТАДИН

Ега ти грамофона! Някой не го е оправил, Хаиме.

ЮСУФ

Хер Браун го е оправил.

АРТАКИ

Вуйчо Оник навремето…

КОСТАДИН

Остави вуйчо си сега! Наздраве!

ХАИМ

Чакайте! Чакайте! (Изтичва към вратата.)

АРТАКИ

Хаиме, къде?

КОСТАДИН

Младоженецът бяга! Дръжте го! Къде, къде, старо магаре?

ХАИМ

Чакайте! Не бягам! Охлюва си забравих! (Излиза.)

КОСТАДИН

Мезето си забравил! (Вика подир него.) Колко глътна досега?

ХАИМ (отвън). Двайсет и шест.

АРТАКИ

Как ги гълта тия работи? Плъх ще глътна, охлюв не гълтам.

ТАНИЧКА

Но още на десетия охлюв престана да се оплаква.

АРТАКИ

Плъх ще глътна, охлюв не гълтам. Къде ги държи?

КОСТАДИН

В коридора, в една кутия от сардела.

 

Хаим влиза.

 

ХАИМ

Този е двайсет и седмият. Още пет и край. Сбогом язва!

ТАНИЧКА

А защо трябва да са трийсет и два?

ХАИМ

Колкото зъби има човек… за всеки зъб по един охлюв на ден.

КОСТАДИН

Че ти откъде имаш трийсет и два зъба?

ХАИМ

Яд те е тебе, защото изтърва Таничка. Гледай сега! Хоп! (Глътва охлюва.) Готово!

АРТАКИ

Не го ли усещаш сега като ходи из тебе?

ХАИМ

Ти, Артаки, като ядеш суджук, усещаш ли го да ходи?

АРТАКИ

Суджука…

ХАИМ

Колкото суджукът ходи, толкова и охлювът.

КОСТАДИН

Вземете чашите… Юсуфе, ти ни донесе голяма радост през тези дни. Тук присъствува още един човек. Той сигурно много ще се зарадва като разбере за щастливия брак. Хер Браун сега е с нас.

ЮСУФ

Какво подсмърчаш бе, Артаки?

АРТАКИ

Таничка беше на всички ни, а сега ще бъде само на Хаим.

ЮСУФ

Защото вместо да обича родния си брат, човек бе наказан да обича чужда жена. И оттогава той бяга към своето убежище, за да се освободи от шепотника, който шепне зли внушения в гърдите му… защото слаб бе направен човекът…

КОСТАДИН

И от слабост създаде атомна бомба и шпиони между звездите, яде бройлери и напоява с шампоан тревата, а дядо ми пиеше по кило ракия, опушваше двора с огън против змии и гущери, гъташе баба ми по няколко пъти на ден в пушека, а след това пееше, та целият Балкански полуостров кънтеше…

 

Таничка пуска грамофона. „Очи черные“. Всички запяват. Песента преминава в луд танц.