Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Herr und Frau Saxeder erlauben sich, Widerstand zu leisten, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

История

  1. — Добавяне (от сайта на преводача)

Първа сцена

(Ъглова стая в еднофамилна къща. Два прозореца, единият встрани, другият в дъното. Страничният прозорец е отворен. Обзавеждане: старомодно дребнобуржоазно, с покривчици, няколко гипсови статуйки, вази и т.н. В средата гарнитура за сядане. Господин Сакседер, много възрастен, но не немощен, седи на стол до отворения прозорец. Пред себе си на перваза е сложил пушка, до нея е опряна втора пушка. Госпожа Сакседер седи до масата, подпряла е глава с ръце и гледа в една точка. И тя е много възрастна. Движенията й са нервни и неуверени. След известно време господин С. вдига пушката и стреля през прозореца, без да се прицелва.)

 

ГОСПОЖА С.

 

Искам да съм мъртва. (пауза) Моля те, Хайнц, нали ми обеща.

 

ГОСПОДИН С.

 

Когато настъпи часът.

 

ГОСПОЖА С.

 

Часът настъпи. Там има сто души, ако не и повече. Ще влязат, сигурно ще влязат, и тогава няма да можеш да изпълниш никакво обещание.

 

ГОСПОДИН С.

 

Ще видим.

 

ГОСПОЖА С.

 

Ще влязат и ще ни измъкнат.

 

ГОСПОДИН С.

 

Не хленчи, а ми донеси патрони.

 

(Тя изважда от едно чекмедже кутия с патрони и му я занася. Той презарежда.)

 

ГЛАС

 

(отвън, през мегафон)

 

Говори полицията! Внимание, внимание, говори полицията! Господин Сакседер, всяка съпротива е безполезна. Моля, бъдете разумен. Хвърлете пушката през прозореца или излезте вън с жена си!

 

(Пауза.)

 

ГЛАС

 

Господин Сакседер, чувате ли ни? Ако ни чувате, дайте знак!

 

(Господин С. отново стреля, без да се прицелва.)

 

ГЛАС

 

Това, което вършите, е безсмислено. Господин Сакседер! Навличате си беда, на вас и на вашата жена! Откажете се или ще трябва да щурмуваме къщата!

 

(Господин С. се изправя, оставя пушката на перваза.)

 

ГОСПОДИН С.

 

Хайде, щурмувайте де! Застреляйте ме!

 

(Той издърпва госпожа С. до прозореца.)

 

ГОСПОДИН С.

 

Ето, застреляйте ни! Най-после ще настъпи мир! — Но какво става? Защо не щурмувате? Стреляйте де! Свине такива! Разбойници! Убийци!

 

(Господин С. стреля с двете цеви на пушката, след това презарежда.)

 

ГЛАС

 

Господин Сакседер, никой няма да стреля по вас, никой няма да ви причини зло. Госпожо Сакседер, моля, убедете мъжа си да се откаже!

 

ГОСПОДИН С.

 

Хайде, убеди ме да се откажа!

 

(Госпожа С. вдига с мъка една пушка и стреля, но веднага я изпуска с вик от болка.)

 

ГОСПОДИН С.

 

Трябва да държиш по-здраво.

 

ГОСПОЖА С.

 

Удари ми ръката.

 

ГЛАС

 

Тогава, за съжаление, трябва да щурмуваме къщата!

 

(Пауза. Госпожа С. сяда отново до масата. Господин С. сяда на стола до прозореца.)

 

ГОСПОЖА С.

 

Искам да съм мъртва.

 

ГОСПОДИН С.

 

Престани!

 

ГОСПОЖА С.

 

Нали ми обеща.

 

ГОСПОДИН С.

 

Зная.

 

ГОСПОЖА С.

 

А и ще те затворят. — Също и мене, понеже и аз стрелях.

 

ГОСПОДИН С.

 

Няма да ни хванат.

 

ГОСПОЖА С.

 

Вече са тук! Чуй! — В къщата са! Влезли са отзад!

 

(Той става, притиска се към стената до прозореца.)

 

ГОСПОДИН С.

 

Ела при мен.

 

(Тя застава до него.)

 

ГОСПОДИН С.

 

Няма нищо. — Причуват ти се призраци. Не могат да влязат толкова бързо. Всичко съм заковал и залостил. Само тук не съм.

 

(Той отива във вътрешността на къщата. Тя сяда, плаче.)

 

ГОСПОЖА С.

 

Вече не издържам. Вече не издържам.

 

(Господин С. се връща, сяда до прозореца.)

 

ГЛАС

 

Внимание, внимание! Говори полицията. Господин Сакседер, даваме ви три часа срок. Ако дотогава не се откажете от съпротивата си, ще трябва да употребим сила.

 

(Пауза.)

 

ГОСПОЖА С.

 

Не издържам. — Моля те, Хайнц!

 

ГОСПОДИН С.

 

Какво има? Няма да им подарим нито минута, нито една! А кой знае, може и да отстъпят.

 

ГОСПОЖА С.

 

Няма да отстъпят. Загубихме всички дела, ще загубим и сега. Ще си построят шосето, дори да ни залеят с бетон.

 

ГОСПОДИН С.

 

Направи закуска и кафе.

 

ГОСПОЖА С.

 

Нима можеш да ядеш?

 

ГОСПОДИН С.

 

Хапни и ти нещо. Навярно им е по-удобно да умрем от глад или да отслабнем толкова, че да не можем да се помръднем. — Направи кафе.

 

(Госпожа С. отива в кухнята. Господин С. отива до другия прозорец, наблюдава какво става навън. Госпожа С. се връща.)

 

ГОСПОЖА С.

 

Няма вода, спрели са ни водата.

 

ГОСПОДИН С.

 

Значи, бързат. — Е, сега ще видят. — Донеси от консервите някакъв компот. И пакет бисквити.

 

(Госпожа С. излиза. Господин С. завърта електрическия ключ. Нищо не светва. Отива до прозореца.)

 

ГОСПОДИН С.

 

(извиква навън)

 

И какво от това? Имаме консерви за цяла година, а муниции имам пълен сандък!

 

(дава един изстрел)

 

ГЛАС

 

Престанете да стреляте, господин Сакседер. Ние се придържаме към условието три часа да не предприемаме нищо.

 

(Госпожа С. се връща, наляла е компота в купички.)

 

ГОСПОДИН С.

 

Празната кутия — донеси празната кутия.

 

(Госпожа С. излиза. Той сяда и яде. Тя се връща с празната консервена кутия.)

 

ГОСПОДИН С.

 

Хвърли я през прозореца. Нека видят, че нищо не ни липсва.

 

(Госпожа С. хвърля консервената кутия през прозореца, после сяда до него.)

 

ГОСПОЖА С.

 

Не забравяй какво си ми обещал.

 

ГОСПОДИН С.

 

Нищо няма да забравя. Но има време.

 

ЗАВЕСА