Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Herr und Frau Saxeder erlauben sich, Widerstand zu leisten, 1994 (Пълни авторски права)
- Превод от немски
- Венцеслав Константинов, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (от сайта на преводача)
Трета сцена
(Ранно утро. Господин С. е заспал на стола до прозореца. Едната пушка е опряна до стената, другата лежи пред него на пода. Влиза госпожа С. с табла, на която има кана с кафе и чаши, а също купа с бисквити. Тя внимателно слага таблата на масата, отива до прозореца, гледа навън. Господин С. се стряска, посяга към пушката.)
ГОСПОЖА С.
Всичко е спокойно.
ГОСПОДИН С.
Заспал съм. — Дълго ли спах?
ГОСПОЖА С.
Не. — Ела да закусим. Отново имаме и вода, и газ, и ток.
ГОСПОДИН С.
Може би вчера просто е имало повреда.
ГОСПОЖА С.
Мисля, че градският съветник е сторил нещо.
ГОСПОДИН С.
Той ли? Нали сам призна, че не може да направи нищо за нас!
ГОСПОЖА С.
Може би го каза, за да отстъпим. Но като виждат, че няма да отстъпим…
(Тя налива кафе, закусват.)
ГОСПОДИН С.
Не си създавай празни надежди.
ГОСПОЖА С.
Не си създавам никакви надежди. Камо ли празни.
ГОСПОДИН С.
Тогава добре.
(Пауза.)
ГОСПОЖА С.
Може би трябва…
ГОСПОДИН С.
Какво?
ГОСПОДИН С.
Може би няма да имаме друга възможност, а трябва все пак още веднъж да поговорим…
ГОСПОДИН С.
За какво?
ГОСПОЖА С.
За нас двамата.
ГОСПОДИН С.
Не обичам тези сантименталности.
(Пауза.)
ГОСПОДИН С.
Не винаги ти е било леко с мене.
ГОСПОЖА С.
(побутва към него купата с бисквити)
Виж, има и кифлички с ванилия.
ГОСПОДИН С.
Искам все пак да зная дали ми прощаваш всичко.
ГОСПОЖА С.
А ти на мене?
ГОСПОДИН С.
Какво има аз да ти прощавам?
ГОСПОЖА С.
Аз ти… Аз ти изневерявах.
(Пауза.)
ГОСПОЖА С.
Винаги, когато ходеше при готвачката в ловната хижа и си мислех, че ще се разведеш с мен, тогава аз…
(Пауза. Господин С. не трепва.)
ГОСПОЖА С.
Наистина си мислех, че е свършено с нас.
ГОСПОДИН С.
Днес всичко това е без значение.
ГОСПОЖА С.
Само толкова ли имаш да кажеш?
ГОСПОДИН С.
Вината беше моя.
(Пауза.)
ГОСПОДИН С.
Освен това ти посягах.
ГОСПОЖА С.
Само когато беше пиян. — Понякога ти наистина ставаше… тогава ми идеше да те убия.
ГОСПОДИН С.
Да го беше направила. Старостта е нещо ужасно.
ГОСПОЖА С.
Не. Щеше да ни е хубаво, ако не бяха вън тези псета, тези свине. Едва сега щеше да ни е хубаво, на нас двамата, наистина, Хайнц, едва сега.
ГОСПОДИН С.
Все пак вече нямаше дори за какво да говорим.
ГОСПОЖА С.
Нали живеехме. За първи път мирно и спокойно.
ГОСПОДИН С.
Сърдиш ли ми се?
ГОСПОЖА С.
А ти на мене?
(Той поклаща глава. Тя долива чашите, двамата ядат и пият кафе.)
ГЛАСЪТ НА ФРОМАН
(през мегафон)
Добро утро, госпожо Сакседер, добро утро, господин Сакседер. — Е, всичко изглежда по-различно, когато преспи човек. Чакаме ви, моля, излезте.
(Господин С. взима чашата си с кафе, слага я на перваза, опира до нея пушката, тъй че цевта да стърчи навън, сяда и продължава да пие кафе.)
ГЛАСЪТ НА ФРОМАН
Но, господин Сакседер! Нямате никакъв шанс. Полицията ще употреби сълзотворен газ и ще стане много опасно.
(Пауза.)
ГЛАСЪТ НА ФРОМАН
Господин Сакседер, още едно предложение за разбирателство. Току-що пристигна господин професор Хакер. Той желае да говори с вас. Сега ще дойде при вас на прозореца.
(Пауза.)
ГЛАСЪТ НА ФРОМАН
Бъдете сигурни, че не е уловка. Можете да оставите пушката.
(Пауза. Господин С. не трепва.)
ГЛАСЪТ НА ФРОМАН
Чувате ли ме? Господин професор Хакер желае да говори с вас!
(Пауза.)
ГЛАСЪТ НА ФРОМАН
Моля ви, оставете пушката, иначе трябва да се намеси полицията.
(Пауза.)
ГЛАСЪТ НА ФРОМАН
Добре — господин професор Хакер ще рискува да дойде при вас. Той се доверява на разума ви, господин Сакседер.
(Кратка пауза. После господин С. дава изстрел.)
ГОСПОЖА С.
Боже мой, улучи ли го?
ГОСПОДИН С.
Не зная. Не се прицелвах.
ГЛАС
Внимание, внимание! Говори полицията. Моля присъстващите да се оттеглят. Те пречат на акцията и се намират в крайна опасност. Внимание, внимание, последвайте разпорежданията на охранителните органите и опразнете пътя.
(Пауза. После господин С. изпразва и втората пушка, презарежда, стреля отново. Госпожа С. седи неподвижно до масата. Накрая бомбичка със сълзотворен газ пада в стаята, после още една. Господин С. стреля.)
ГОСПОЖА С.
Хайнц! — Хайнц!
(Като кашлят и си търкат очите, двамата се лутат из стаята.)
ГОСПОЖА С.
Всичко свърши. — Всичко.
ГОСПОДИН С.
Патроните…
ГОСПОЖА С.
Застреляй ме…
ГОСПОДИН С.
Не виждам нищо.
ГОСПОЖА С.
Моля те. — Нали ми обеща.
ГОСПОДИН С.
Не намирам патроните.
(Сега и тя започва да търси. Безуспешно.)
ГОСПОЖА С.
Уговорихме се. — Искам да го направиш.
ГОСПОДИН С.
Каква гадория, проклета гадория!
(Чува се как разбиват пътната врата с брадви.)
ГЛАС
Откажете се. Виждате, че съпротивата ви е безполезна!
(При напразното търсене на кутията с патрони двамата се сблъскват и остават прегърнати, като се притискат един в друг, сякаш дирят закрила.)
ГОСПОЖА С.
Изчака много дълго.
ГОСПОДИН С.
Прости ми.
(Сега сълзотворният газ прониква в зрителната зала, тъй че публиката има възможност да страда заедно са действащите лица.)
1987