Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Kleider machen Leichen, 1970 (Пълни авторски права)
- Превод от немски
- Венцеслав Константинов, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (от сайта на преводача)
Втора сцена
(Курт излиза от съседната стая, Моника го следва. Той държи пред себе си огледалце, донаглася по някоя къдрица на бялата перука. Облечен е в женски дрехи, на лицето му са изписани бръчки. Моника дооправя облеклото му.)
МОНИКА
Добре! — Лицето е добре.
КУРТ
Дреболия за един фризьор.
МОНИКА
Ах, това не е по силите на всеки фризьор.
КУРТ
Който е фризьор, а не стригач, той може.
МОНИКА
А сега леко се прегърби, ръцете малко напред, бастунът…
(вдига бастуна, замръзва, гледа мъртвата)
Господи! Дъртата!
КУРТ
(ужасен)
Жива ли е още?
МОНИКА
Не бе!
КУРТ
Ама тъй можеш да изкараш на човек ангелите!
МОНИКА
Да я махнем оттук, трябва да я махнем.
КУРТ
Но пощальонът може да ми даде парите и в кухнята.
МОНИКА
Ще е новост за него и ще му направи впечатление. А и кухнята не може тъй да се затъмни. — Не, трябва да я махнем.
КУРТ
Няма да я докосна.
МОНИКА
Да не ти е изпила чавка ума? Няма да те ухапе.
КУРТ
Дори не мога да я погледна.
МОНИКА
Хайде, ела. Хвани я за краката.
КУРТ
За нищо на света.
МОНИКА
И това ми било мъж, мъж ми било това! Изчезвай! Скрий се някъде! Такъв един… Ах, какви ги приказвам!
(На входната врата се звъни.)
КУРТ
Пощальонът!
(Курт панически побягва в съседната стая, Моника го следва до вратата.)
МОНИКА
Пощальонът с деветнайсетте хиляди шилинга.
(Курт се връща, изпълнен с решителност, стиска здраво очи и протяга напред ръце.)
КУРТ
Води ме.
(Моника го завежда до трупа, поставя ръцете му върху краката на мъртвата, после сама я улавя под мишниците. Двамата я замъкват в съседната стая. Отново се звъни. Моника и Курт се връщат.)
МОНИКА
Седни тук, опри бастуна на стола.
КУРТ
(пъшка, избърсва челото си)
Задръж го. Бръчките ще ми потекат по лицето.
(Курт бяга в съседната стая, Моника излиза в антрето, като старателно затваря вратата след себе си. Курт се връща с огледалцето, напудря лицето си, недоволен е, отново отива в съседната стая. Малко след това Моника въвежда пощальона.)
МОНИКА
Ама вие сте били много опасен!
ПОЩАЛЬОН
Толкова сте секси.
МОНИКА
Сега вече престанете! Госпожата ще влезе всеки момент!
ПОЩАЛЬОН
Е, ами после? — Нали живеете на долния етаж. — Може да имам нещо за вас.
(Пощальонът гледа Моника дръзко в очите, дланта му се плъзга нагоре по ръката й, посяга към гърдите й. Влиза Курт, при тази гледка забравя, че трябва да се преструва.)
КУРТ
Ей, ало!
МОНИКА
Господи! (втурва се към Курт, прави се, че иска да го подкрепи) Милостива госпожо! Без бастун! Хванете се за вратата, веднага ще ви го донеса!
КУРТ
(играе старица)
Не обичам тези неща, господин пощальон. Младата жена е женена… Ами женена е, стават такива работи…
(Моника му донася бастуна, Курт куцука към масата, сяда.)
ПОЩАЛЬОН
Добър ден, помози бог.
КУРТ
Не обичам тези неща…
ПОЩАЛЬОН
Е, какво чак толкоз? Няма нищо. Вие сте в грешка, госпожо директорша, в грешка…
МОНИКА
Стига сте приказвали, няма да ви разбере!
ПОЩАЛЬОН
Още повече ли е оглушала?
МОНИКА
Ужасно, човек не бива да остарява.
(Пощальонът изважда от чантата си пощенски запис, подава го на Курт заедно с химикалка.)
ПОЩАЛЬОН
Е, какво ще правим после, съкровище?
МОНИКА
Как си позволявате?
ПОЩАЛЬОН
Моля, моля, изглежда погрешно съм ви разбрал в антрето.
КУРТ
А пари няма ли да ми дадете днес?
ПОЩАЛЬОН
Веднага, милостива госпожо, веднага! Щом само ми подпишете тук. — (към Моника) Може би се срамувате пред нея? Нищо не чува, дъртата, нищо, мърша такава! Червеите вече я чакат пред вратата. — Ама не, като я гледам, оправила се е, има по-хубав вид.
(Курт изпуска химикалката на пода, пощальонът и Моника се навеждат едновременно. Той веднага използва това, за да я опипа, при което Моника бързо се изправя. Пощальонът тика химикалката в ръката на Курт.)
ПОЩАЛЬОН
Хайде, хаирлия да е!
(Курт дращи върху пощенския запис.)
МОНИКА
Но какво има?
ПОЩАЛЬОН
Ръцете й. Миналия път бяха кожа и кости, а сега — същински лапи!
(Курт скрива ръцете си под масата.)
МОНИКА
Ах, това ли! — То… То е от водата. Вече е пълна догоре с вода.
ПОЩАЛЬОН
А, от това, значи! — Понеже лицето й веднага ми се видя доста понаедряло. — Е, няма да я кара дълго. (Изважда парите.) — Почне ли водата да притиска сърцето, вече е свършено. (Наброява гласно върху масата 18 972 шилинга, прибира пощенския запис.) А сега… какво ще кажете? Имам нещо хубаво за долния етаж!
МОНИКА
Пуснете го в пощенската кутия.
КУРТ
Много благодаря, господин пощальон, много благодаря.
(Пощальонът се бави, Курт го поглежда строго.)
КУРТ
Не очаквайте почерпка, държахте се лошо. Фу, засрамете се! Довиждане.
ПОЩАЛЬОН
Де да беше и сляпа!
МОНИКА
Довиждане. Сам ще намерите пътя.
ПОЩАЛЬОН
Довиждане, студена хубавице. — До другия път.
(Пощальонът излиза. Курт и Моника изчакват напрегнато, докато чуят затварянето на външната врата, после Моника се хвърля на врата на Курт.)
МОНИКА
Курти! Страхотно! Страхотно! Беше чудесен, неповторим! Ама в началото, за малко да ни издадеш.
КУРТ
Позволяваш на оня да те опипва. И ти си една…
МОНИКА
Една каква? — Кажи, де! — Нали трябваше да го задържа, заради тебе!
КУРТ
С гърдите си ли?
МОНИКА
Какво ли пък си видял! — Гледай тук! Спечелихме деветнайсет хиляди, по две хилядарки на минута!
КУРТ
За това би предложила и повече, нали? Не само гърдите си!
МОНИКА
Ще счупя бастуна в тиквата ти, няма да ми говориш така, сякаш съм курва, подлец такъв, подлец!
КУРТ
Хайде, убий ме, та да те прави щастлива всеки ден този пощенски Казанова!
МОНИКА
Голям глупак си. Точно сега ти можеше да ме направиш щастлива, ама си голям глупак.
КУРТ
Как можеш да мислиш за такива неща, когато там има труп! Ще се преоблека и ще повикаме доктора… (внезапно му хрумва нещо ужасно, крещи) Ама и ти с твоите щури идеи! Веднага ще попитат: „Къде са парите от пенсията, къде са?“
МОНИКА
Кой ще попита?
КУРТ
Ужасна глупост, ужасна глупост бе всичко! Та тя беше вече вкочанена! Мъртва е може би от пет часа! Докторът ще го разбере, и после? Кой е получил парите, след като вече е била мъртва? Ще изгърмим! Ще влезем в дранголника, преди да се озърнем!
МОНИКА
(вдига банкнотите)
Курти, печелиш ли по деветнайсет хиляди на месец? Печелиш ли толкова?
КУРТ
Сега ми просветна! Добре ме нареди! Не само този път, вечно ще трябва да играя дъртата! Не си вчерашна!
МОНИКА
Виж какво, Курти, никой няма да се поинтересува от нея, от дъртата, никой! Два пъти седмично ще заставаш на прозореца, заради съседите, а на първо число получаваш парите. Край. — И ще си заживеем чудесно, както винаги сме мечтали!
КУРТ
Същински дявол си!
МОНИКА
Причинявам ли някому зло? Ограбвам ли някого?
КУРТ
Е, ако се разсъждава така…
МОНИКА
Остави разсъжденията на мене.
КУРТ
Дрън-дрън! Изобщо не си разсъдила какво ще стане с нея! До следващото първо число ще се е вмирисала!
МОНИКА
Ела, помогни ми да дръпнем масата и столовете.
(Курт се колебае, след енергичен знак от страна на Моника двамата се захващат да вдигнат масата и столовете от килима и да ги сложат до стената.)
МОНИКА
Тъй, а сега да я внесем.
КУРТ
Пак ли трябва да я докосвам?!
МОНИКА
(влиза първа в съседната стая)
Не стой като ударен. Затвори си пак очите.
(Курт влиза след нея, после двамата изнасят трупа, Моника направлява движението им така, че в последна сметка слагат трупа върху края на килима.)
МОНИКА
Тъй, а сега да я увием.
КУРТ
Не, не мога това, не мога!
(С въздишка Моника се залавя сама за работа, увива трупа в килима.)
МОНИКА
Хайде, до вратата виси котле със светена вода, съвсем мъничко. Налей няколко капки в едно шишенце.
(Курт се затътря безволно към вратата на съседната стая.)
МОНИКА
Поне нещо като погребение й дължим.
ЗАВЕСА