Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от немски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)
Корекция
NomaD (2011)
Допълнителна корекция
NomaD (2012-2013)
Източник
Литературен клуб

Бог е далеч от теб и нас.

От своя трон висок

ръката ти в прекрасен час

благословил е Бог.

У никоя с по-нежна плът

ръката не блести.

Аз съм росата и денят,

дървото тук си ти.

 

Пребит от път, сега не знам

какво ми нареди

Той, който в златна риза там

под слънцето седи,

за теб, вглъбена и до днес

в безименни мечти.

Чуй, аз пристигам с блага вест,

дървото тук си ти.

 

Безропотно прострях крила,

преминах дълъг път

и плащът ми с лъчи обля

самотният ти кът.

Ти си сама дори и с мен;

невидим съм почти.

Чуй: аз съм повей в лес зелен,

дървото тук си ти.

 

Помни, че развълнувани

са ангелите там,

че тръпнат от ликуване,

но и от смут голям.

Ще стане нещо, може би,

ще почне нов живот.

Аз те приветствам — не скърби,

защото носиш плод.

Ти си прославена врата

и се разтваряш днес.

Ти си ухо за песента,

която пея — в тебе тя

се губи като в лес.

 

Аз дадох дъх живителен

на твоите мечти.

Бог чака, ослепителен…

 

Дървото тук си ти.

1899

Край
Читателите на „Благовещение“ са прочели и: