Вяса
Шримад Бхагавадгита упанишада (6)

ШЕСТА ГЛАВА

Шри Бхагаван каза:

1. Този, който без упование във плодовете делата върши, които трябва да извършва — той е отречен и той е йога, не онзи, който огън жертвен не запалва и обреди не изпълнява.

2. Това, което е отреченост, то йога се нарича, така го знай, Пандава. Наистина, не става никой йога, щом от въображенията си не е отречен.

3. За мъдрия, йога започващ, се казва, че средство са делата. А който е йога постигнал, за него казва се, че средството е недеяние.

4. Щом нито към обектите на сетивата, нито към делата се привързва, тогава изоставилият въображенията всички установен във йога се нарича.

5. Нека той чрез аза аза да издига, никога чрез аза аза да не сваля, защото азът на аза е приятел и азът на аза сам е враг.

6. За този азът е приятел, който аза със аза победил е; когато азът е непобеден, тогава азът негов враг е.

7. Аза победил, постигнал мир, установен е вече той във аза висш във студ и пек, във удоволствие и мъка, във уважение и във позор.

8. Комуто азът със мъдрост и със знание задоволен е; който е непоклатим и сетивата победил, съединен наричат йога, отнасящ се еднакво към глина, камък и злато.

9. А чийто разум е еднакъв между приятели, другари, врагове и безучастни, безразлични, ненавистници, роднини, сред праведни а също и сред грешни, той още по-висок е.

10. Нека йогът постоянно да се упражнява сам, във тайно място, със съзнание в аза насочено, свободен от желания, към придобивки безразличен.

11. На чисто място да застане, върху постилка здрава, не много ниска или пък висока — с тревата куша, антилопска кожа и плат застлана.

12. Съсредоточвайки ума, мислите и сетивата си владеещ, нека, седнал във асана, да упражнява йога за изчистване на аза,

13. като поддържа тялото, главата, шията изправени и неподвижни, погледа държащ във върха на носа, без настрани да поглежда;

14. себето успокоил, страха прогонил, твърд във целомъдрие, със ум стабилен, съзнание към мен насочил, отдаден в мен.

15. Като се упражнява винаги така, йогът с ум успокоен постига пребиваващия в мене мир на висшата нирвана.

16. Не е, обаче, тази йога за неумерени в яденето, нито пък за онзи, който никак не яде, нито за този, който много спи, нито за будуващия много, о, Арджуна.

17. Умереният в храненето и в почивката, умереният в работата, умереният във спането и будуването става йога и страданието го напуска.

18. Щом, овладяно, съзнанието в аза е установено постоянно, освободеният от всичките желания нарича се съединен.

19. Като пламък във спокоен въздух — така сравняват йога със съзнание дисциплинирано, съединение със аза упражняващ.

20. Когато мисълта в покой е задържана чрез практика на йога, когато удовлетворен е, аза виждайки чрез аза във аза,

21. щастие върховно във което умът съзира, за сетивата недостъпно; когато, там установен, от истината не помръдва;

22. достигнал го, когато той разбира, че повече не може да постигне и пребиваващ в него дори нещастия големи не го разтърсват —

23. това е скъсване на връзките с тъгата и се нарича йога. Тази йога се следва със решителност и неотклонен ум.

24. Всички желания, от помисли родени, напълно изоставил, с ума си като овладява сетивата от всичките страни,

25. полека-лека неотклонност да постигне с помощта на разума, като го придържа. Във аза утвърден, за нищо друго да не мисли.

26. Винаги когато се изплъзва колебливият и нестабилен ум, нека той го връща, задържайки го във властта на аза.

27. Този йога, умът на който е успокоен, със усмирени страсти, чист и слял се с Брахма — постига висшето блаженство.

28. Завинаги със аза свързан, премахнал греховете, постига лесно йогът на единението с Брахма върховното блаженство.

29. Във всички същества съзира аза и в аза — всички същества тоз, чийто аз чрез йога е съединен — навсякъде все същото той вижда.

30. Този, който мен навсякъде съзира и всичко вижда в мен, не ще го аз загубя, нито пък той мене ще изгуби.

31. Който, утвърден в единство, мен почита като пребиваващ във всички същества, този йога, където и да е, във мен живее.

32. Който чрез сливане със аза навсякъде едно и също вижда, о, Арджуна, — щастливо или пък нещастно — този йога съвършен се смята.

Арджуна каза:

33. На тази йога, провъзгласяна от теб за достижима чрез равновесие, Мадхусудана, не виждам твърдата основа, защото неспокоен е умът.

34. умът наистина е колеблив, о, Кришна, той е буен, упорит и силен. Аз мисля, че удържането му е трудно, тъй както и на вятъра.

Шри Бхагаван каза:

35. Без съмнение, о, мощноръки, умът е трудно удържим и колеблив, но може, Каунтея, чрез практика и чрез безстрастие да бъде укротен.

36. За този, който не се е овладял, е трудно йога да постигне, според мен; но ако себе си владее, той може да постигне чрез усилията подходящи.

Арджуна каза:

37. А неуспелият, макар усърден, чийто ум блуждае и се отклонява настрани от йога, щом съвършенство не постига в йога, по кой път тръгва, Кришна?

38. Дали загива, отпаднал и от двата пътя, като разкъсан облак, без опора, мощноръки, объркан в търсене на Брахма?

39. Това съмнение, о, Кришна, ще трябва пълно да разсееш, защото за друг, освен за теб, разсейването му е непосилно.

Шри Бхагаван каза:

40. О, Партха, нито тук, ни там за него гибел няма, защото вършещият, любими мой, добро, не ходи никога по пътя към провала.

41. На праведните световете той достига и там безчет години пребивава, а после във семейство на достойни отпадналият се преражда.

42. Или пък той ще бъде в дом на йоги мъдри. Но трудно е в света такова раждане да се достигне.

43. Там връзка получава той със разума от тялото предишно и пак на самосъвършенство се отдава, о, радост за потомците на Куру.

44. Увлича се неудържимо от тази практика предишна и на Ведите над ритуала даже преминава стремящият се знание на йога да постигне.

45. На практиката като резултат от греховете се изчиства старателният йога, усъвършенства се през много раждания и накрай достига този път върховен.

46. От аскетите йогът по-велик е, от мъдреците също по-велик се смята и от отдадените на делата по-велик е йогът; затова стани ти йога, о, Арджуна!

47. А от всички йоги този, който в мен насочен е чрез вътрешния аз, изпълнен с вяра, аз смятам най-добре съединен.

ОМ! Така в свещената Бхагаватгита Упанишада, в науката за Брахма, в писанието за йога, в разговора между Шри Кришна и Арджуна, свършва шестата глава, наречена ЙОГА НА СЪСРЕДОТОЧЕНОСТ ВЪВ АЗА.