Читателски коментари (за „Златото на партията “ от Игор Бунич)

До този момент Робърт Максуел беше единствената връзка между социализма на трудещите се и външния свят, но непрекъснато се носеха слухове, че Брежнев се готви да подпише определена търговска спогодба или с мистър Вили Бранд от ГФР, или с мистър Никсън от САЩ, ала както бе отбелязано, не и с двамата едновременно. Горе-долу в този период партийците неочаквано се преместиха в господарската къща и заживяха в нея. И пролетариата отново си спомниха, че в началото са вземали решение против подобни действия, ала Живков пак успя да ги убеди, че не е точно така. Крайно необходимо било, рече той, партийците, които били мозъците на социализма, да имат спокойно кътче, за да работят. Освен това на високия пост на Вожда (защото напоследък той бе почнал да говори за Ленин като за „Вожда“) повече подхождало да живее в къща, отколкото в обикновена квартира. Въпреки всичко някои от пролетариата се смутиха, като чуха, че партийците не само се хранели в кухнята и използували гостната за почивка и развлечения, но и спели в леглата. Годините минаваха. Сезоните идваха и си отиваха, отлиташе краткият живот на обитателите на социализма. Дойде време, когато никой не си спомняше дните преди Бунта освен журналистката, историкът, евреина Мойсей и няколко партийци. Социализма вече процъфтяваше и беше по-добре организиран: към площта й дори се прибавиха две страни, закупени от мистър Чърчил. Вятърната мелница най-сетне бе успешно завършена, социализма разполагаше с вършачка и машина за прибиране на сеното, бяха построени различни нови сгради. Робърт Максуел си беше купил кабриолет. Ала в крайна сметка мелницата не беше използувана за производство на електрическа енергия. Служеше за мелене на зърно и носеше добра печалба. Работниците работеха усилено, за да построят още една вятърна мелница; говореше се, че този път, като я завършат, ще монтират в нея динамото. Но удобствата, за които Маркс бе учил пролетариата да мечтаят ? къщи с електрическо осветление, с топла и студена вода и тридневна работна седмица, ? повече не се споменаваха. Живков бе отрекъл подобни идеи като враждебни на духа на пролетариата. Истинското щастие, твърдеше той, е в това да се работи усилено и да се живее скромно. Искал да отправи само една забележка, рече той, към чудесната доброжелателна реч на мистър Рейгън. През цялото време мистър Рейгън говорил за икономиката на трудещите се. Разбира се, той не би могъл да знае ? защото Горбачов сега за пръв път го обявявал, ? че името Стопанство на трудещите се е забранено. Отсега нататък СССР щяла да се нарича господарство Русия, което, така смятал той, било правилното и истинското й име. ? Господа ? рече в заключение Горбачов, ? ще вдигна същата наздравица като предишната, само формата ще е различна. Напълнете чашите си догоре. Господа, пия за процъфтяването на капиталистическа Русия! Отново последваха одобрителни възгласи и халбите бяха изпразнени до дъно. Но докато трудещите се отвън се взираха през прозореца, стори им се, че става нещо необикновено. Какво се беше променило в лицата на партийците? Мътният старчески поглед на журналистката бързо се местеше от лице на лице. Някои имаха по пет брадички, други ? по четири, трети ? по три. Но какво тогава се размазваше и променяше във физиономиите им? След като приветствията секнаха, сътрапезниците пак взеха картите и продължиха прекъснатата игра, а пролетариата безмълвно се отдалечиха. Но не бяха изминали и двайсетина метра, когато изведнъж спряха. Откъм господарската къща се надигна страшна врява. Те се втурнаха обратно и пак се залепиха за прозореца. Да, вътре бе избухнала бурна свада. Чуваха се викове, удряне по масата, разменяха се остри подозрителни погледи, звучаха яростни опровержения. Изглежда, причината за цялата разправия бе в това, че Путин и мистър Сорос бяха играли асо пика едновременно. Дванайсет гласа крещяха гневно и всички си приличаха. Сега стана ясно какво се е случило с лицата на партийците. Пролетариата отвън се взираха от олигарх към плутократ, от буржоа към партиец и отново от партиец към капиталис; но вече беше невъзможно да се каже кой какъв е.