Христо Пощаков
Думата

Мандор Теран беше известен преводач от множество галактически езици. При подходящо програмиране съвременните компютри лесно осъществяваха директен превод, от който и да е известен език, употребяван в необятното пространство на космоса, но без личната намеса на интелигентно същество качеството на превода оставаше незадоволително, особено когато се касаеше за литература и поезия. Машините не изпитваха нива на чувства и все още не притежаваха емоционални блокове, с помощта, на които да накарат да затрептят най-тънките струни в душите на разумните същества. Така че професията „преводач“ може би щеше да съществува още дълго време, за да обслужва добре интелигентните същества от цивилизациите, установили взаимен контакт в космоса.

През този ден Мандор беше изпаднал в унило настроение. Справките, получени от хипернетната мрежа, не му изясняваха значението на думата „мандугла“, употребявана в поезията на творците от Делта — обитаема планета, кръжаща около едно от слънцата в съзвездие Орион. Според досега намерената информация тя съдържаше в себе си редица семантични понятия, но точното й определение в превода на земен език му убягваше. След като дълго време се блъска с нейния скрит смисъл, Мандор накрая реши да посети Делта и независимо от разходите по пътуването дотам, да си го изясни на място. Добрият преводач е такъв, само когато напълно уточнява нещата.

Сумата, която заплати за прехвърлянето през един от порталите за междузвездна връзка, беше голяма, но той я преглътна, защото не застрашаваше чувствително размера на спестяванията му, правени в продължение на дълги години. Преводачът остана доволен от решението си, понеже това далечно пътешествие пряко касаеше престижа на собствената му професия. Освен това той бе запознат с доста от нюансите и диалектите в езиците, употребявани там, което щеше да го улесни в предприетото начинание. Жителите на Делта притежаваха гласови органи и говореха членоразделно, а атмосферата на тази планета беше подобна на земната. Антропологичните белези на нейните обитатели също се доближаваха до тези на земяните. Главите, ръцете и краката им бяха почти идентични с неговите, а разликата — минимална: крайниците им притежаваха по шест пръста. Ала такава аномалия понякога се срещаше и при земния хомо сапиенс. Въпреки че черепите на делтаяните изглеждаха донякъде странни, някакси неестествено удължени, като цяло местната еволюция си беше свършила работата. Те приличаха на човешки същества и най-важното бе, че с тях можеше да се общува.

Мандор приготви багажа си, който се побра в малък пластмасов сак, изключи отчитащата разходите система на гарсониерата си, излезе в коридора на шейсет и петия етаж на жилищния си модул, долепен до много други такива, спусна се с пневматичния асансьор до второ ниво и премина през прохода, водещ към спирката на влака на магнитна възглавница, който се движеше по конструкция, разположена над улицата между сградите. След около десет минути той пристигна до порталната станция за прехвърляне, представи на контрольора чипа, удостоверяващ пътуването му, и не след дълго премина през арката, преградена от трептящото, подобно на жива течност образувание на нулевото поле на прехода. След миг, той се оказа на платформата на приемната станция на Делта. Слезе от нея, огледа обширната зала и се насочи към холоекрана на местния информатор, откъдето щеше да се ориентира за точното местоположение на дома на Лик Го — колегата, с когото предварително беше се свързал по хипернетната мрежа с молба за съдействие. Вкара адреса в паметта на картата, която извади от джоба на ризата си, и му остана само да осъществи превоза дотам. При предварителния разговор относно значението на неизвестната дума Лик му беше дал доста уклончиви пояснения, но се съгласи да го приеме в дома си, за да се доизяснят на място.

Мандор представи кредитния си кристал в обменното бюро на терминала и обмени известна сума в местна валута, която му беше предоставена под формата на малък диск. След това премина през митнически контрол и после стигна до площадката за аеротаксита. Нае едно от тях, настани се в него и вкара информационната си карта в цепнатината под пулта за управление, пригодена за различни видове информационни средства. Компютърът на превозното средство вече „знаеше“ накъде да го откара.

Жилището на Лик Го се намираше в покрайнините на столицата Прадалок, където преобладаваха по-ниски сгради. Не след дълго, Мандор беше приет от колегата си и след като се разположи в предложеното му удобно ергономично кресло, поставено заедно с още две пред масичката в хола му, заоглежда с любопитство околната обстановка. Поведението му беше обяснимо — за първи път посещаваше чужда планета. В дъното на помещението се забелязваше прозрачната рамка на голям холовизор, до нея стоеше изправено препарираното чучело на някакво люспесто животно. „Тук като че ли живеят по-нашироко — помисли. — Мебелите им са по-елегантни от нашите, а жилищата им по-просторни“.

След като го бе оставил сам, Лик Го отново се появи от съседното помещение, вероятно кухня, с поднос, върху който се намираха две чаши, пълни със златиста напитка. Той го остави на масичката, настани се на отсрещното кресло и поясни:

— Това е прика, прекрасно освежаващо и витаминозно питие, приготвено от сока на мантанги. Предполагам, че пътуването ви е минало без проблеми.

— Да, така е — потвърди Мандор, след това повдигна по-близката до него чаша и отпи ароматна глътка. Питието наистина беше чудесно.

— Да преминем към темата — подкани го домакинът. — По хипернетната връзка дискутирахме превода на думата „мандугла“.

— Въпреки широките ми познания, точният й смисъл ми се изплъзва — призна Мандор.

— Думата има много дълга история — каза Лик Го. — Буквалното й значение се изгубило през изминалите векове. Първоначално тя била заимствана от езика на древните, чието писмено наследство било открито в съдържанието на информационните кристали, намерени на планетата Елмадор. По-късно писмеността и по-голямата част от съдържанието на текстовете, придружени от богат илюстративен материал, били разчетени от нашия велик учен Дарамал Тренагор. Впоследствие тази дума, която впечатлявала изследователите с честата си употреба, постепенно влязла в речника на цивилизациите, обитаващи други планети, но през изминалите векове постепенно придобила различен смисъл, по-точно изгубила основното си значение. В нашия език останало нейното приблизително тълкуване, ала дори със самото си звучене тя все още предизвиквала силно емоционално усещане, въпреки че никога не се е поддавала на пряк превод. И досега е така.

— Непреводима ли е? — разочаровано запита Мандор. — Защо не ме уведомихте за това?

— Защото исках лично да се запозная с вас, вие сте един от най-известните преводачи в познатия космос. За мен е голяма чест да ви приема в дома си. Освен това мога да ви предоставя допълнителна информация.

— Каква?

— Въпросната дума отдавна е навлязла и в езиците на хуманоидите от Епта, Сикома и Парданар, които също се запознали с писмеността на древните и даже някога са направили допълнителни проучвания. Напълно е възможно някой от тях да е открил точния й смисъл.

— Кои са били тези древни? — попита гостът. — Не съм добре запознат с подробностите, свързани тяхното някогашно съществуване. Чувал съм, че са изчезнали, но съм запомнил твърде малко факти, свързани с това.

— Обществото им се развило изумителна цивилизация, която по някаква неизвестна причина впоследствие изчезнала. Градовете на планетата им са открити в доста запазено състояние и не показват следи от поражения, причинени от космическа катастрофа или война. Сякаш в даден момент всички жители на тяхната планета едновременно престанали да съществуват, оставяйки след себе си постижения на изумителни технологии, свързани с извънредно сложни механични и електронни устройства, чието предназначение и досега не е напълно разгадано. Датирането по намерените им останки показва един и същ период от време. Има предположение, че древните са напуснали телата си, за да преминат към друг вид съществуване — може би на информационно ниво и в друг пространствено-времеви континуум. Но засега това са само догадки. Думата „мандугла“ е заимствана от техни поетични произведения, твърде вероятно от един много кратък стих на техния, според нас велик поет Крохитам, което несъмнено има отношение към тези предположения. Лик Го се замисли за момент и започна да рецитира по памет:

Не мога повече да съществувам в тленното си тяло

обзет от горест, страст, желания и самота.

Бленувам някога единното ми цяло

да се разтвори във сияйна мандугла.

Да!

— Наистина тази поезия впечатлява — отбеляза Мандор. — Но тя не ме насочва към точния превод на думата.

— Същността й може да се сведе до понятието „нещо изключително хубаво и същевременно много приятно“ — поне ние така го тълкуваме. Но понеже такова пояснение не е много подходящо за превод на стих, ние употребяваме думата в първоначалния й вид така, както са я употребявали самите древни. Във вашия случай можете да цитирате под черта направеното от мен пояснение и да оставите оригиналното й изписване такова, каквато е.

— Не ме устройва — възрази земният жител. — Аз съм привърженик на точния превод.

— Тогава защо не посетите планетите, които ви споменах? Ще ви свържа с някои от техните известни преводачи и може би на място ще си доизясните това, което ви интересува.

Мандор се размисли за тази възможност, свързана с нови разходи, но като че ли бе склонен да приеме предложението.

— Съгласен съм — отвърна, след като установи, че собствената му колебливост няма да го доведе до постигането на целта.

— Изчакайте малко, за да направя нужните справки — каза Лик и се отправи към холовизора. — Дотогава си изпийте питието, мога да ви налея още.

След известно време той се върна на мястото си и подаде на колегата си малък информационен кристал, обхванат от стандартна пластмасова рамка, после каза:

— Записах необходимите ви хипернетни адреси на известни преводачи, подредени по планети, а домашните им ще намерите от устройствата на порталните терминали. В днешни дни едва ли съществуват информационни тайни.

Мандор Теран благодари за проявеното гостоприемство и се надигна от креслото с намерение да си тръгне.

— Радвам се, че се запознах с вас. Някой ден може и да ви посетя на Земята, разбира се ако ме приемете — каза Лик Го и се усмихна. — Но ще говорим на други теми, свързани с общата ни професия. С тази едва ли успях да бъда много полезен.

— Не се притеснявайте, бяхте много любезен. Бихте ли ми поръчали такси? — попита Мандор.

Домакинът извади от джоба си елегантен уред, натисна едно от копчетата му, вероятно със запаметен код, погледна екранчето му и заяви:

— Готово! Докато излезете навън, превозното средство вече ще ви очаква.

След това направи с ръка специален жест, който приличаше на въздушно очертаване на хоризонтална осмица. Изглежда, че на тази планета това заместваше ръкостискането за довиждане. Мандор напусна жилището му с чувство на лека досада, но тръсна глава и се освободи от обзелата го неприязън. Все пак беше постигнал нещо.

Навън таксито наистина го очакваше. „Тези тук нямат грешка в бързите комуникации“ — помисли и се настани в него.

 

 

През прозорците на порталната зала на Епта се забелязваше сиво, намръщено небе. След като направи справка в местния информатор, той се свърза по холофона с Дин Сат Пот — така се казваше препоръчаният от Лик преводач — и също бе поканен в дома му. Оказа се, че Дин живее наблизо и след десетминутно ходене именитият преводач застана пред входа на внушителна, може би петдесететажна сграда. След като намери нужния сензор на вътрешния комуникатор и се представи, вратата се отвори. Той влезе в асансьора и докосна сензора на трийсет и втория етаж на зданието, където трябваше да намери да намери жилище триста петдесет и пет. Добре, че бе запознат и с местната писменост, както и с изписването на цифрите в приетата тук дванайсетична система. След като включи сигнала за посещение, намерената врата се отвори и на входа й го посрещна кокалест индивид с гол череп, чиито големи очи с вертикални зеници съвсем не приличаха на тези на земните жители. Но беше облечен с дрехи, говореше членоразделно и като цяло кльощавият хуманоид имаше известна прилика с човешко същество.

— Заповядайте — произнесе безизразно. — Моят дом е ваш, Лик ми е добър познат.

Изглежда, че езиковата тоналност на ептияните бе лишена от интонация. Мандор беше въведен в стая със скромно обзавеждане, в която не липсваше познатият холовизор, макар и с друг дизайн. Дин му предложи стол с тапицирана седалка и облегалка и се настани на друг срещу него. Не му предложи нищо за пиене, а веднага проговори делово:

— На какво дължа посещението ви?

Въпросът му бе произнесен на земен език, което за Мандор представляваше голяма изненада. Това го накара да се поотпусне и спокойно да обясни целта на визитата си.

— Имате странно искане — каза хуманоидът. — На нашата планета през изтеклите векове думата „мандугла“ е придобила достатъчно неприличен характер, понеже се асоциира с определена полова перверзия. Едва ли подлежи на превод, но ако й се направи такъв, няма да съответства на смисъла, който притежава в езика на делтаянците, така че не мога да ви бъда полезен. Ще ми отнеме много време, за да ви обясня силата на екстаза и усещането от върховното изживяване по време на тази полова перверзия, понятни за всеки мой сънародник, на не и за вас. Обясненията ми няма да ви бъдат полезни. В крайна сметка вие сте се заели да превеждате поезия от света на Делта, а там поне, доколкото ми е известно, значението на думата е съвсем различно. В нашата поетика отдавна е престанала да се употребява, дори негласно е забранена. Съжалявам, но в случая не мога да ви помогна.

Мандор се почувства безкрайно изигран, но нищо друго не му оставаше, освен да се извини за посещението си и да се сбогува с колегата си Дин Сат Пот, който побърза да отвори вратата на жилището си и доста равнодушно го изпрати до асансьора.

Добре, че терминалът на местния портал се намираше близко до посетената сграда, защото по улицата почти не се забелязваха таксита. Мандор стигна до него по същия начин, на собствен ход, и с известно облекчение заплати прехвърляне до Сикома, където се надяваше най-после да му излезе късметът.

 

 

След като пристигна на тази планета, земянинът слезе в терминалната зала, повтори действията, извършени на Епта и успя да се свърже с местния си колега, който не го покани в дома си, а му определи среща в едно от кварталните заведения за консумация на „гронга“. Доколкото разбра, тази желатинообразна субстанция, съдържаща екстракт от корените на местно растение, добавки и подсладители, помагаше на местните жители да изпитват чувство на бодрост и вяра в бъдещето, а при по-големи количества дори ги довеждаше до еуфория. Имаше действието на слаб наркотик, навлязъл в тяхното ежедневие. Сикомците се оказаха много технологично напреднали. Информаторът го уведоми, че тук разполагат с локална система за телепортация и му предостави както координатите на търсеното заведение, така и тези за обратно връщане на порталния терминал. След като влезе в указаната кабина и ги набра на плоския дисплей в задната й стена, земният жител почти моментално се оказа в аналогична кабина, разположена близо до входа на заведението. По тротоара на около двеста метра една от друга се забелязваха множество такива кабини. Фоторелето на входа отвори вратата на обширното помещение, а повърхността под краката го понесе навътре.

Когато се оказа спрял сред слабо осветената вътрешност, осеяна с овални маси и елегантни столове, от един от тях се надигна дебел индивид, който тръгна към него. Коленните му стави периодично се прегъваха по странен начин във всички посоки и бе доста чудно как запазваше равновесие при придвижването си, но явно се справяше доста успешно. Външният му вид също бе доста странен. Беше облечен с някаква необичайна дреха в ярки тонове, а кръглата му глава с липса на нос и уши бе обрасла с нещо подобно на четина. Но като цяло общото впечатление говореше за зачатъци на прилика с нещо човешко.

— Вие ли сте Мандор? — просъска посрещачът му през цепката на лишената от устни уста, над която се забелязваха два дихателни отвора. — Лик бе така любезен да ме информира за вашето евентуално пристигане. Приятно ми е да се запознаем, казвам се Гонттрглам.

Местният език в общи линии също бе познат на земния преводач, въпреки че разговарянето на него бе доста трудно, поради слепените една до друга съскащи съгласни. Но Мандор не се съмняваше, че щеше да се справи така, както се бе справял с говора на редица други езици. Всичко беше въпрос на практика, а и сега имаше възможност да подобри произношението си.

Мандор се настани срещу събеседника си и нареди на обслужващия робот да му донесе чаша вода. След като му бе предоставена, той се вгледа в малките очички на колегата си и премина към конкретно действие:

— Знаете ли причината на моето посещение?

— Не. Не съм наясно — отвърна сикомецът.

— Изпитах голяма трудност при превода на думата „мандугла“ и разбрах, че на вашата планета съществуват данни за цивилизацията на древните, които са я употребявали, най-вече в своята поезия. Можете ли да ме ориентирате за точния й превод?

— Не — категорично отказа Гонттрглан. — Ще бъде в разрез с моралните ми устои. През изтеклите векове тази дума е останала свързана с най-свещеното ни религиозно тайнство, което е съкровено лично за всеки жител на тази планета. Не мога да ви бъда полезен, това ще бъде непосилно и за съвестта на всеки мой сънародник.

— О-о-о! — възкликна Мандор. — Защо ли напразно изминах огромното разстояние до вашата планета?

— Можехте да се свържете с мен по хипернетната връзка, но отговорът щеше да бъде същият. Искате ли да поговорим на други теми?

— Засега не, но може би някой друг път… Преводът на тази дума не ме оставя на мира и имам намерение незабавно да посетя планетата Парданар, с надеждата там да получа нужната информация. Жителите й също някога са правили изследвания върху цивилизацията на древните.

— Не ви съветвам да отивате там — каза събеседникът му.

— Защо?

— Имам сведения, че напоследък парданарците доста са се променили. Почти отказват контакти с други планети, а самите те са станали доста злобни и кръвожадни. Може да пострадате.

— Все пак ще я посетя — изрече Мандор с голяма доза инат. — Не ми остава друга възможност.

— Предупредих ви, решението е ваше — каза Гонттрглан. — Не ни остава друго, освен да си вземем довиждане. Съжалявам за кратката ни безрезултатна среща.

Той постави длан на челото си и наведе глава. Това сигурно беше местният жест за сбогуване.

Мандор излезе навън и се отправи към кабината на локалния телепортатор, в която бе пристигнал. Влезе в нея и почти незабавно се озова в залата на порталната станция. След като заплати прехода, той се отправи към арката за прехвърляне и премина през трептящата завеса.

 

 

От другата й страна, вече на Парданар, го посрещна грозно същество, което повече наподобяваше космата горила, отколкото човек. Над бърните му се подаваха големи кучешки зъби.

— Цел на пристигането? — изръмжа неприятното на вид същество. — Ние не обичаме чужденците.

— Имам среща с мой колега, който е преводач. Трябва да направя справка в местния информатор, тъй като имам само хипернетния му адрес. Тогава ще разбера неговото име и адреса му.

— Дай ми каквито данни имаш за него — прохърка грубо горилата. — Аз ще направя справката, а ти изчакай тук.

Мандор пристъпи от крак на крак — не му оставаше друго, освен да изпълни нареждането. След десетина минути горилообразният се върна при него.

— Казва се Мандилог Тан — съобщи хъркащо и го изгледа с кървясалите си очи.

— Трябва да уговоря среща с него по видеофона.

— Вече го направих. Отивай в транзитната зала, той ще дойде при теб. Входът й се намира в онзи ъгъл — посочи той с косматата си ръка и добави: — Не можем да допускаме разни кой знае откъде дошли съмнителни същества да се мотаят по планетата ни. Ще стоиш там, докато пристигне.

Именитият преводач отново бе принуден да изпълни нареждането и се отправи към указаното място.

Транзитната зала се оказа неголямо по размер помещение, по чиито ъгли се забелязваха телекамери. На пода й стояха подредени два реда столове с доста големи по размер пластмасови седалки. Той седна на една от тях и зачака. Времето се точеше мъчително бавно. След около час в транзитната зала се появи друга, по малка на ръст горила, настани се на седалката до него и с възможно най-голямата за местните жители учтивост се запозна с него. Беше Мандилог Тан, когото очакваше.

— И така, по какъв повод пристигнахте тук? — попита посетителят му напрегнато и повдигна очи към една от тел е камерите.

— Имам голям проблем — отвърна колегата му. — Не мога да установя точното значение на думата „мандугла“. Може би вашите изследвания на древните могат да ми помогнат да го установя.

— Велики Създателю на Вселената! — изскимтя Мандилог и започна да трепери. — Защо ме вкарвате в такава неприятна ситуация?

— Какво ви става? — попита с недоумение земният преводач. — Засегнах ли ви с нещо?

— Скоро ще разберете, но сега веднага трябва да си тръгна. Моля за извинение, но имам семейство, което държи да остана жив.

Горилообразният преводач припряно се надигна от мястото си и бързо напусна залата. Земният му колега остана зинал от недоумение, което след няколко минути се превърна в страх. Вратата на помещението отново се отвори и през нея нахлуха две униформени горили, вероятно полицаи, които грубо го подхванаха под ръцете и го измъкнаха навън. След малко Мандор се оказа в блиндирано транспортно средство, което го отвеждаше в неизвестна посока.

— Къде ме водите? — попита по някое време, след като придоби способност да говори.

— В затвора, естествено — изръмжа единият от полицаите. — Утре ще бъдеш осъден по съкратената процедура.

— За какво? — едва не проплака земният жител.

— Да си го разбрал, преди да пристигнеш тук. Сега вече е късно — поясни другият, след това лапна и задъвка някаква зелена субстанция, която преди се намираше в пластмасово пликче, извадено от джоба му. — Най-добре е да си затваряш устата, защото не ми се слушат глупости.

Не след дълго Мандор беше въведен в тясна килия, в която все пак се сместваха две легла с тесен проход между тях. Полицаят му посочи едното и тръшна със сила блиндираната врата зад гърба му. Стреснато от удара, от съседното легло се надигна някакво същество, чиито външен вид трудно можеше да се опише. Притежаваше допълнителни крака и ръце, което трудно го определяше като хуманоид, но донякъде плоската му глава бе снабдена с уста, дълъг нос и очи. Общата култура на земянина му позволи да разпознае с известно облекчение жител на Пагоната — планета, известна с мирните си и интелигентни обитатели, чиито език беше превеждал.

— Добре дошъл, съкилийнико — пропя създанието, защото говорът му влизаше в групата на така наречените „музикални езици“. — Казвам се Кунак и съм търговец по професия. Но както виждаш тези невъзпитани зверове ме вкараха в не особено приятно място.

— Аз се казвам Мандор и живея на Земята, но изобщо не мога да си представя, защо ме докараха тук.

— Трябва да си направил нещо нередно, не е възможно да са те арестували безпричинно.

— Не съм направил нищо особено. Пристигнах тук, за да узная точното значение на думата „мандугла“. Упражнявам професията на галактически преводач.

— Олеле, много лошо си постъпил! — възкликна Кунак, като постигна три октави нагоре и размаха едновременно шестте си ръце, докато четирите му крака подскачаха подред над пода. — Не направи ли справка, преди да пристигнеш тук?

— За какво?

— За наказателните им закони, а те са безброй много. Аз го направих, но те бяха променили един от тях малко преди да пристигна. Нямах време да разбера, че импортът на гуанаги вече е забранен. Все пак се надявам да се отърва с някаква глоба и да ме оставят да се върна на планетата си. Но ти си попаднал в изключително страшно положение.

— Защо?

— Защото в член първи от техния наказателен кодекс е записано: „Който произнесе думата «мандугла», подлежи на незабавно смъртно наказание“.

— От къде на къде? — попита напълно озадачен земният жител.

— Ще ти обясня — каза Кунак. — През миналия век, тук е имало много безредици, свързани с масови убийства, вследствие на местните войни между многобройните членове на сектата, почитаща „мандугла“, някои от които масово се самоубивали по време на годишното честване на тази дума, и останалата част на обществото, обединено в така нареченото „Движение против древните“. По естеството на кръвожадния си нрав парданарците извършвали големи взаимни жестокости, като с помощта на неутронни и лъчеви оръжия избивали членовете на сектантското общество, които също не им оставали длъжни. Резултатът бил сриването до основи на населени места и градове. Както вървяло, на тази планета почти нищо нямало да остане читаво, но накрая тези от движението против древните получили превес и унищожили напълно противниците си. Тогава прокарали закона, по който произнасянето на тази дума, не искам да я произнеса, защото ме е страх от записващи устройства, предполага смъртно наказание. По смисъла на закона тя трябвало да бъде напълно забравена.

— Да, но какво точно означава? — промърмори Мандор.

— Не мога да ти отговоря — призна съкилийникът му. — Но мисля, че е нещо свързано с отвъдното. Нали знаеш, вярванията винаги са шантави.

Те поговориха още известно време, след това стигнаха до извода, че не е лошо да поспят, за да успокоят нервните си системи. Това им се удаде доста трудно, но все пак накрая заспаха.

На сутринта на следващия ден Мандор бе грубо отведен до съдебната зала за бързи процедури, която се намираше в самия затвор. След като изслуша речта на служебния адвокат, който пледираше за смекчаващо вината обстоятелство поради чуждопланетното поданство на подсъдимия, вероятно незапознат с местните закони, огромният космат съдия произнесе лаещо:

— Непознаването на нашия основен закон не е повод за смекчаване на вината на подсъдимия. Произнесената от него отвратителна дума е била чута от наш местен жител и записана от телекамерите на транзитната зала, след което е станала достояние на двама от членовете на охраната, чрез техните холомонитори. И тримата, които са я чули, ще бъдат подложени на процедура за частична амнезия, за да я забравят завинаги. А този мизерен чуждопланетен тип ще си получи заслуженото. Постановявам смъртна присъда чрез дезинтеграция на тялото му! Незабавно да се приведе в изпълнение!

Докато го водеха към камерата за екзекуции, Мандор усети, че му прилошава, но вече нямаше изгледи за спасение. С всичко направено от него, беше свършено, най-вече с живота му. Когато го вкараха в камерата, докато го привързваха към стенда за дезинтегриране, в съзнанието му неочаквано възникна прекият смисъл на проклетата дума.

„Мандугла“ означаваше „отправяне в небитието“; такъв беше точният й превод.