Момчил Петров
Изпит

1, 2, 3 Скачай! Движението във времето приличаше на потапяне, но това „1, 2, 3 Скачай!“ не се забравя… Беше на едно от първите упражнения по практическа история… Летяха в самолета заедно с наблюдаващите на военно учение „в обстановка близка до бойната“. И ги обстреляха. По погрешка. Самолетът бе леко улучен от парчета, но въпрос на време бе да го пръснат с директно попадение… 1, 2, 3 Скачай! Никога не бе мразил Земята. Ледена вихрушка и парещата болка след съприкосновението с камънака…

Специалната спасителна група ги изтегли малко по-късно в бъдещето. Оправянето на телесните повреди не беше проблем, но преживяното не се забравяше. Никога! И сега пак трябваше да бърза за занимания с диващините на диваците…

А във времевите пещери бе много по-интересно и вълнуващо. Там времето се различаваше вътре в себе си. То рязко променяше хода си, като ту замираше съвсем, ту устремно се втурваше напред така, че дори скоростта му на спиране започваше да получава стойности все по-близки и по-близки до нулата. „Локализация във времето… краят на 20 в.“ Пак ли в Епохата на Хаоса?

Никога не успяваше да ги разбере тия диваци… И колкото по-интелигентни ужким ставаха, толкова по-малко ги разбираше. Те започваха да вършат нещо умно, едва след като всички други възможности се оказваха изчерпани. И колкото по-умни се смятаха толкова по-твърдо и последователно се държаха за глупостите, за които се бяха хванали. На изпитите по политическо моделиране така и процедираше: първо градираше различните възможности, а после избираше измежду най-глупавите. Обикновено се оказваше, че са решили нещо много близо до това. Само дето не можеше да обясни защо е взел такова решение и това му намаляваше оценката. Е, тук-таме имаше и изключения, но те по-скоро потвърждаваха правилото.

„16.00 местно часово време. Координати…“ Аха, пред паметника в центъра. „В подходящо за епохата и случая облекло.“

Ох, история на облеклото! Диващината на диващината! Ужас! И разбира се, не може да ползва консултативната система, а само банката с данни.

„Правило Първо: Мъжко или женско?“

„Мъжко.“ Истински се зарадва, че е мъж! „Женската“ банка данни беше на порядък по-обемиста и кошмарна по съдържание! Въпреки това облеклата бяха хиляди: униформи, работни, домашни, спортни, за тържествени случаи… Опита се да намери нещо, което да е инвариантно за по-дълъг период. Може би това: костюм. И без друго няма време за по-прецизно търсене.

16.00 без пет секунди. Рем се появи на нужното място зад паметника, според инструкцията — без да излиза в реалното пространство. Историкът вече ги чакаше. Той беше с три четвърти гащи и мръсножълта фланелка. На главата си бе нахлупил смешна шапка с козирката назад, а на носа му стърчаха още по-смешни филтри, на който май им викаха слънчеви очила и които специално на него за нищо не му служеха. Или кой знае. С диваците от тая епоха никога не можеш да бъдеш сигурен! Ако носиш очила, може и да те пуснат някъде, а ако имаш коса до раменете — да те арестуват. Или обратното — не си спомняше вече. Важното бе, че е объркал облеклото! Но май имаше и по-зле от него. Сет, който току-що се бе появил, беше с хитлеристка униформа с високочела фуражка и железен кръст на врата. Панталонът обаче нещо изглежда не му бе допаднал и той го бе сменил в движение с клина на войника, който стърчи на паметника. И с неговите валенки! Затова пък Ия изглеждаше разкошно! Тя навярно също се бе опитала да намери нещо по-постоянно и инвариантно в женския гардероб за дадения период, което според него бе абсолютно невъзможно! Тя обаче все пак бе успяла! Беше сложила булчинска рокля, от която бе премахнала всички фусти и други пандифлюшки. Кожата й беше така прозрачна, че Рем имаше усещането, че може да види гръбнака й. Затова пък Сун бе с фередже и само очите й святкаха.

Историкът ги гледаше насмешливо.

— Добре, че не сте в реалното пространство! Тебе веднага щяха да те погнат за фашистка пропаганда, а теб за неприлично облекло.

— Че какво му е неприличното? — протестира Ия.

— Ами цялото е прозрачно В тази епоха показването на определени части от тялото се счита за неморално и е забранено.

— А, да! Полата — до глезена, а малко след това — над коляното! Колко над коляното — не е ясно! За това пък гърдите трябва да са покрити! А в предишния момент се излагат като на витрина! Диващини! А и на 500 метра от тука хиляди люде се разхождат само по гащички…

— Да, но там е специално място за къпане в морето наречено плаж, а тук е центърът на града и освен това ти и гащичките си си забравила.

— Ами много са неудобни! Само ме убиваха!

— А, че не ти се е случвало да носиш корсет — малко заядливо се обади Сун.

— Виж, Сун е направила нещо, което в историята рядко се случва. Взела си е поука от грешките. Нея в едно от предишните упражнения я погнаха с камъни, защото се друсна в реалното пространство без фередже. И сега фереджето щеше да е много на място, но в съседната държава, малко на юг от тука. А на това място, дето сме, към фереджето се отнасят доста неприязнено по културни и исторически съображения и тя пак щеше да си има неприятности! Виж, теб, Рем, нямаше да те погнат, но с тоя вълнен костюм на тая жега, ще се свариш точно за пет минути по местното време. Хайде, тук съм ви приготвил по нещо подходящо. Маскирайте се и да вървим, че ще изпуснем рейса.

Малко по-късно групичката вървеше по главната улица.

— Може ли да ми кажете тази сграда за какво е предназначена — попита Историкът като посочи една голяма и много бяла сграда встрани от паметника.

— Библиотека.

— Университет.

— Болница.

— Отскоро наистина е Университет, но до неотдавна това беше Окръжният комитет на Партията. Вижте колко е масивна! Трябва да внушава непоклатимост и дори вечност. И е разгърната в ширина. Не се извисява, макар че не е ниска постройка. Партията е винаги долу сред масите. Припомнете си небостъргачите на финансовата улица Уолстрийт в Ню-Йорк. Там внушението е обратното. Някакъв „Аз“ се е издигнал непостижимо високо за обикновените. Системата за господство е една и съща, но средствата, с които се реализира самото господство, са много различни, а често и пряко противоположни.

Групичката продължи нагоре по улицата. От двете й страни растяха кестени и създаваха прохлада и особена атмосфера. Рем се приближи до едно дърво и погали кората му.

— Имате ли огънче? — едно момиче държеше цигара и гледаше Рем.

— Огънят е във вас самата — отвърна Рем първото, което му дойде на езика.

— Моля?

— Имате виталност, която може да създава прекрасни цветя…

— Я па тоа педерас…

— Не му обръщайте внимание — историкът беше изникнал до тях, — те са финландци, които учат български — и той сбута Рем да върви напред.

— Защо се трови с това? — позаинтересува се Рем — Тя има фини енергии, които са й много нужни и които унищожава с пушенето.

— Ох, те всички в момента имат много потенциали и потенциални възможности, но не ги осъзнават. А там, където ги усещат и се опитват отчасти да ги включат в действие, получават твърд социален отпор. Системата им за социално управление не може да поеме нито фините енергии, нито творческите импулси, пък даже и по-нестандартните действия. И наркотиците, които унищожават, са един от най-мощните лостове за социално управление в тази епоха.

Автобусът, на който се качиха, бе стар и раздрънкан. Вътре беше душно и друсаше ужасно. Добре, че скоро слязоха на един разклон и поеха нагоре по страничния път.

— А, сега малко внимавайте, защото ще се придвижваме напред във времето без да излизаме от реалното пространство — рече Историкът.

Групата се движеше нагоре по пътя, а самият път ставаше все по-запустял. Асфалтът стана силно напукан и в пукнатините растяха треви и цветя. А там, на върха на хълма, точно по средата на пътя, в една пукнатина беше израснал млад дъб. Те заобиколиха дъба. От другата страна се бе разстлала долината, а в единия й край, току в пазвите на планината, се издигаше Градът.

— Прилича на индиански вигвам — възкликна Сет — само че много голям.

— По-скоро на елха — обади се Ия.

— Точно така — съгласи се Историкът. — А вътре в себе си има небостъргач. Ето вижте как се движи архитектурната форма: първите вигвами са изместени от масивни постройки, повече или по-малко с форма на паралелепипед. Кулминацията на тези подобни на кутии сгради е в епохата, която току-що напуснахме. Там те са многобройни и имат най-завършения си вид като небостъргачи. Тази форма на свой ред се отрича за да се върне в някакъв смисъл формата на вигвама, но в съвсем друг мащаб. Като това не е съвсем вигвам, защото е използвано биологичното съвършенство на елхата. А стволът на архитектурната елха представлява небостъргач. Т.е. формата на небостъргача е включена в следващата го във времето архитектурна форма. В небостъргача-ствол, както и в дървото, са поместени всички комуникации — асансьори, стълбища, канализация и водопровод, кабели и др. Градът обаче има и външен скелет. Това е спираловидно издигаща се нагоре конструкция, от леки и здрави сплави, която е свързана със „ствола“ в центъра чрез множество „ребра“. Това е носещата конструкция, която е изключително земетръсоустойчива и има множество биологично благоприятни полеви точки. Вътрешното пространство се разпределя по най-разнообразен начин, но приземната част най-често е разделена на три. Едната — входна, която представлява градини и зимни градини. Другата включва закрит басейн, спортни зали и съоръжения, а третата е голяма зала, където се свиква общото събрание и правят театрални постановки и концерти. На горните етажи са жилищните помещения, учебни зали, някои лаборатории. В подземните етажи са разположени складове, работилници, хладилните инсталации, кухненският блок и пр. По външните стени има широки слънчеви тераси, където обикновено са паркирани планоптерите. Ето виждате сега как една група излита с тях. Именно планоптерите революционизират транспорта в края на Епохата на Хаоса, като изместват наземните колесни превозни средства.

Вижте — планоптерът донякъде прилича на делтаплан. Но за разлика от делтаплана крилото му е с променлива геометрия, което дава възможност да се правят сложни маневри. Освен това е с двигател, но не като на малките самолети, които може би сте виждали. Движението се извършва от високооборотен електромотор с малък диаметър на перката. („Както древните прахосмукачки ли?“ — „Точно така.“) Създаденият въздушен поток се разпределя в две спираловидно навити и взаимноперпендикулярни тръби. Във вътрешността на тръбите има също такива спираловидни нарези. Така движещите се въздушни потоци създават висока устойчивост на цялата конструкция при полет и едновременно с това посредством автоматично управляеми дюзи — възможност за заставане на място, въртене, за излитане и кацане при остър завои и т.н. Малките планоптери са за един-двама души. („Както мотоциклетите едно време. Ако не беше така издут отдолу, щеше да прилича на мотор с делта крило.“) Има и по-големи за 4–6 души. Това е масовият транспорт за разстояния до 1000 км.

Ето тези, които виждате сега, отиват на работа. Тук областта е много благоприятна за отглеждане на плодове и зеленчуци, а също и на лозя. И обърнете внимание! В този момент цялото селскостопанско производство може да бъде роботизирано, но не е. Изцяло автоматизирана е само напоителната система, но за нея — след малко. Цялата беритба на плодове и зеленчуци се извършва ръчно. Трудът е начин за общуване на човека с материята и точно в беритбата на плодове контактът с Природата е най-непосредствен. Голяма част от дейностите, например товаро-разтоварните се извършват от човек с машини. Всички конвейерни процеси, в случая обработката на плодовете и зеленчуците, са автоматизирани. Между другото тук правят забележителни компоти и сокове. После ще ги опитаме.

Инсталациите за преработка са изтеглени в климатично по-неблагоприятните склонове на планината. Изобщо стремежът е всичко да бъде природосъобразно.

А сега нещо за напоителната система. Свойствата на водата са едно от най-големите открития през този период. Разбира се те още не познават хронарните свойства на водата, но косвено използват много от тях. Недалеч от тук, в планината, има няколко язовира. Водата първо минава през каскада от филтри, така че да се премахнат всички механични частици. След това тя преминава през поредица от тръбички с различна дължина и с диаметър от порядъка на капилярния в кръвоносните съдове на човека. („Тръбичките пак ли са със спирални нарези?“ — „Да, но не са ги правели с променлива гъстота, защото не са знаели за честотната зависимост на темпоралните потоци.“)

Минавайки през тръбичките, водата получава далечно подреждане на водните молекули, мара-структури, както бихме казали в наше време. Те променят скоростта на спиране на времето и са с повече или по-малко изявен антиентропиен ефект. Това тогава не са го знаели, но са установили, че растенията усвояват много по-ефективно капилярната вода и тя като че ли ги „тори“ много повече от каквито и да било торове, химикали и хормони. При поливане с капилярна вода някои растителни видове растат като луди. По-късно ще видим царевица, която при обикновени условия достига до 2 метра, а тук е 10–12 метра висока и отрупана с кочани. Но не количеството е важно, а вътрешната чистота и биологична активност на продукта, които се предават на животните и човека.

Изобщо в този период се водят много генетични изследвания, като стремежът е максимално да се запази диворастящият генотип, а не да се внасят изменения, макар и полезни на пръв поглед. Т.е. ако в предишната епоха непрекъснато са се опитвали да господстват над Природата, налагайки й човешки мерки, сега обратното: опитват се да запазват и да възпроизвеждат природното и да хармонизират човешкото по мярката на това природно.

Сега ще трябва да излезем от реалното пространство и да се движим в паралелното. Първо, за да се придвижим бързо до инсталациите за обработка на водата и да можете да ги разгледате като хронарен процес, и, второ, защото ако срещнем хора, те притежават повишена сензитивност и бързо разбират, че сме по-особени.

„Това, разбира се, са нужни мерки, но истинският смисъл да ги държат извън реалното пространство е по инакъв — помисли си Рем. — Изобщо при тия времеви екскурзии срещите с хората от миналото са най-емоционалното и интересно нещо.“

Особеното в тия срещи между хора от миналото и бъдещето бе, че и едните, и другите често изпитваха силно взаимно емоционално и сексуално привличане. Хората от миналото по правило бяха много по-груби и примитивни, но именно това бе най-често силно сексуално привлекателно за хората от бъдещето. За миналото пък бъдещите изглеждаха много фини и духовни, което също се оказваше силно привличащо. Често се случваше да пламват любовни пожари — краткотрайни, разбира се, но много интензивни. Феноменът нямаше задоволително обяснение. Водеха се много спорове и имаше основателни мотиви да се въведат ограничения за такива контакти, но засега поне това бе само препоръчително.

До водните инсталации стигнаха бързо. Те бяха строени успоредно на каскада от електроцентрали, което не бе много уместно, защото магнитните и хронарните полета бяха конфликтни. Но това изглежда не са го знаели. Водните инсталации се оказаха любопитно съоръжение. Рем многократно „яхваше“ някоя водна струя и стигаше с нея чак до най-долните стъпала, дърпайки и подреждайки разпилените нишки на времето. В един момент обаче включиха една от най-мощните турбини и нарастващото магнитно поле „заблъска“ и „разбърка“ цялото пространство наоколо. Тия полета бяха дори опасни, но Рем знаеше как да „сърфира“ между тях и движението сред етерните стихии му доставяше истинско удоволствие. Системата за сигурност обаче отчете повишаващия се риск и взе най-простата и ефикасна предпазна мярка — изхвърли Рем в реалното пространство.

Рем тупна сред един къпинак и известно време със замаян поглед наблюдаваше скъсания си ръкав и ситните капчици кръв, избиващи от охлузеното място. Системата за сигурност обаче се включи отново и скоро от всички охлузвания нямаше и следа. Само ръкавът си остана скъсан.

А сега накъде? Рем се опита да усети полевата среда наоколо, но в реалното пространство добре работеха най-вече петте сетива. Все пак той долови, че електроцентралата трябва да е някъде зад баира. Ако се добере до нея, лесно ще открие и групата. Значи трябва да прехвърли баира. Измъкна се от къпинака и тръгна нагоре. Гъсталакът обаче се сгъстяваше. Треви и клончета се сплитаха около краката му и Рем практически не напредваше. „Нелепа ситуация — помисли той — вчера да прекосяваш ядрата на звездите, а днес да се луташ из гората и да не можеш да прехвърлиш едно хълмче. А може би трябва да заобиколи. Или по-добре да хване някоя пътека. Тя все ще го изведе някъде, където има означения или някой, когото да попита.“

Тръгна малко встрани и на зиг-заг, като избираше проходимите места. Скоро пресече малка пътечка и тръгна по нея.

Започна да се смрачава. Горските сенки, тихи и тайнствени, го обграждаха отвсякъде. Пътечката едва се виждаше, той я губеше непрекъснато и трябваше да се връща назад, за да я намира. Има си хас да се загуби в гората и да трябва да алармира службата за Сигурност да дойде да го прибира. Резил! По едно време долови някъде отпред излъчване на живо същество. „Ето сега ще ме упътят — зарадва се Рем и забърза нататък. Но след малко се сепна: Ами, ако е някое животно от тия, дето рият, или… как се казваше… мечка?!?“ Рем започна да пресмята вероятностите за различните събития и макар да нямаше достатъчно информация за обстановката, излезе, че да срещне човек е поне три пъти по-вероятно. Продължи напред и след малко излезе на малка полянка. От едната страна на полянката шумеше реката, която тук правеше водоскок или по-скоро малък водопад. Досами водата бе седнала жена и замислено гледаше пенещите се водни струи. Рем се приближи, застана малко зад нея и също се загледа във водопада.

— И все пак всичко тече — промълви тя на себе си и въздъхна. После го забеляза и изрече малко от упор: — Защо мъжете са такива?

— Ами сигурно, защото и жените са „такива“!

— А, ти не си тукашен! Сигурно си от групата лунни експерти, дето дойдоха да взимат разсад за тамошните оранжерии…

— Ами… да…

— Лъжеш! Винаги познавам, когато мъжете лъжат… И навярно за това не ми върви!

— Вярно, че не съм от лунната група, но се загубих и търся пътя към главния вход на централата.

— И все пак откъде си?

— А ти винаги ли познаваш, когато мъжете лъжат?

— Е, не винаги по принцип, но когато мене ме лъжат — винаги.

— Тогава ще трябва да ти кажа истината, макар че това може да има някои неприятни последици и за двама ни.

— Какви последици? Наскоро четох един роман от Епохата на Хаоса и там все попадаха в някакви особени ситуации, но сега…

— Ами аз съм от друго време… от бъдещето.

— Абе, вярно, че не изглеждаш съвсем в ред…

— А, то е защото се заплеснах във Времевите пещери и не прегледах материала за днес…

— Ама вие на експедиция ли сте тука?

— Ами… не съвсем. Имаме упражнения по практическа история. Изпитите по тая дисциплина са много тежки!

— Мога да ти помогна… А ти ще ми разкажеш ей за оная звезда. Вие ходите ли до звездите?

— Това е много лесно! Даже ще ти разкажа как се раждат звездите! Но какво не ми е на ред?

— Еми гащите ти са от времето на баба ми. И освен това си някак въздушен, безплътен… Струва ми се, че ако се опитам да те докосна, ръката ми ще мине през кожата ти и ще те докосна направо по сърцето. Случвало ли се е някой да те докосне по сърцето? Знаеш ли ето тука ме боли! Защо мъжете са такива?

— Е, то е хубаво, че те боли!

— Как така ще е хубаво?!?

— Щом те боли, значи си жива. Случвало ли ти се е да си мъртва? Дано не ти се случва!

— Как така мъртва?

— Ами така. Хем си жив, пък се чувстваш мъртъв!

— Мисля, че ние всички сме такива.

— Какви?

— Живи-мъртви.

— Защо?

— Не знаеш ли? Това не го ли учите? Или си го пропуснал някъде заради Времевите пещери?

— Ех, защо жените са такива!

— Извинявай, не исках да те засегна! Но съм си такава…

— И какво искаше да ми кажеш?

— Ами заради Ичпемента. Преди два века хаосът нараства дотолкова, че Земята на няколко пъти се намира пред самоунищожение: термоядрено, биологично, психотронно, хронарно. Цялата научно-техническа мощ тогава е впрегната за създаването на все по-мощни оръжия. На няколко пъти от Големия Пръстен и по-специално от Сириус В, предотвратяват катастрофата, но без да премахнат конфликтите. И в един момент решават пряко да деструктурират една от двете Свръхсили. Така обезсмислят и спират надпреварата във въоръжаването. Но това е дълг, който сега Човечеството трябва да плаща, както са казвали едно време, с лихвите… Може би е било по-добре да не се намесват! Или щяхме да оцелеем сами или просто нямаше да ни има. А сега като че ли не живееш собствения си живот, а нещо подарено…

— Знаеш ли, в този период имаше някаква флуктуация, но тя е предмет на специалните курсове. Струва ми се, че от Сириус В въздействат по определен начин върху Земята най-вече заради сигурността на собствените си комуникации през сигма 6.28 пространството и по-нататък… Нарастващата техническа мощ на човечеството скоро е щяла да направи сигма нивата известни и достъпни. И за да си нямат неприятности с маймуните — въздействат върху социалния процес и го вкарват в по-инакво русло. Но знаеш ли, предаването на определен вид информация е забранено. И двамата можем да си изпатим!

— Все едно. Това ще се реши някак… Но е много мъчително да гониш… „пропуснатите етапи на собственото си развитие“… Защо мъжете са такива?

— Ох, какво да ти кажа! Едно време, много отдавна, преди Цивилизацията, не са знаели, че мъжът участва при създаването на децата. За жената е било очевидно, но за мъжа не са знаели. И това е било откритие! Голямо откритие, защото мъжът, който от един момент нататък основно е изкарвал прехраната, е поискал да остави натрупаното със своя труд на собствените си деца и да не храни чужди. За това е трябвало да знае кои са неговите деца, т.е. жената е трябвало да бъде оградена и вързана в прекия смисъл на думата. Така се е появило робството, което в своята латентна форма е само домашно робство — при него жената и децата са роби на мъжа. Робството е дало силен тласък на социалното развитие, то е в основата на Цивилизацията чак до края на Епохата на Хаоса, но то е довело до тежко самоотчуждение, до разкъсване на основни връзки вътре в човека. А същественото, системообразуващото е, че не само децата, а и всяко творчество, дори самосъзнанието и самоосъзнаването, са плод на синтеза между мъжа и жената, между Тя и Той, Ин и Ян на древните китайци. Както дивакът не е знаел, че мъжът участва при създаването на децата, макар и невидимо, така и цивилизованият дивак не е знаел, че жената участва скрито във всеки акт на творчество и във всяка форма на социална активност и промяна. Това, разбира се, са го усещали винаги, но истински не са го знаели. Е, в началните стадии на Цивилизацията нуждата от творчески труд е била твърде малка. С навлизането на машините и особено с автоматизацията на ред процеси и компютризацията на живота, човекът е бил все повече и повече освобождаван от чисто механичната и рутинна дейност. И все по-остра е ставала нуждата от творчески труд и решения, от творческа социална активност за овладяване на процесите от всякакъв вид. В същото време дълбоко разкъсаните отношения както в обществения организъм, така и вътре в човека, са блокирали творческото саморазвитие и реализация. И се е генерирал Хаос и разрушение по всички достъпни нива на организация на системите…

И ето, вие в момента чистите замърсената природа, възстановявате нарушеното екологично и генетично равновесие, но много по-сложно и тежко е свързването на хилядите разкъсани връзки между мъжа и жената вътре в самия човек.

Но има и нещо друго. Виждаш ли, съществува един Той (с главна буква) и една Тя (с главна буква). Но Той може да докосне Тя само чрез конкретните реални той и тя (с малки букви) и то само на местата и доколкото той и тя са проводници на Него и Нея. Грубо казано, Той и Тя имат двадесет и седем точки на докосване. И, да речем, ти провеждаш на 5-а, 12-а и 18-а, а той на 5-а, 10-а и 24-а. На 5-а вие сте се срещнали и сега ти го чакаш на 12-а и страдаш че него го няма, а той се е запътил към 24-а и също се ядосва, че не те намира там… Нали искаше да ме докоснеш?

— Да… Важното е Тя да докосне Него… И за това аз ще докосна теб… Не мърдай! Ето… Докосвам те… Ти си въздушен… сякаш изтъкан от вятъра… Или от времето…

 

 

— Да, добре — главният екзаменатор леко се беше навел към екранното холоизображение, — дори много добре! Определено можем да го пуснем. Индивидуално психологически се справи чудесно! Социално-икономически обаче…

— Той и физически се справя добре — вметна Историкът, гледайки холокартината пред себе си.

— А те физически обикновено се справят! Социално-икономически обаче и особено геополитически… Трябва да поработи! Може би ще му е нужен някакъв спецкурс. Трябва да се позанимае сериозно и то сега, на тоя етап. За да не се налага после да догонва пропуснатите нива на собственото си развитие.