Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Корекция и форматиране
Диан Жон (2011)

История

  1. — Добавяне

И така, вие сте решили да се явите на изпит. Сами решете кога да влезете в аудиторията. Към края на деня изпитващите обикновено са по-невнимателни, уморени и не искат да слушат дълги разсъждения. Те по-често спират говорещите, ако искат да ви пишат „отличен“, задават по-малко допълнителни въпроси. В това време се отговаря по-лесно, ако ви липсват знания по предмета. Но към края на деня обикновено и оценките са по-ниски.

Работата е там, че тук често сработва преподавателския стереотип — „силните вървят първи“.

Ние знаем много примери, когато някой, демонстриращ с целия си вид, че е отличник, се явява в първата петорка и получавал „отличен“, а знанията му били много по-скромни. Затова, ако чувствате, че знаете малко повече, отколкото е достатъчно за петица, вървете в първата петорка и получете своята шестица.

И, накрая, крайния вариант — вървете да отговаряте последен. Обикновено този вариант се използва от тези, които искат тройка. Този вариант дава възможност да останете очи в очи с изпитващия и да му съобщите допълнителна информация за себе си (трудности в подготовката, голямата любов към предмета, трудно детство и т.н.). Обаче, ако не ви е нужна тройка, в никакъв случай не бъдете последни! Сработва споменатия стереотип — ще получите оценка, по-ниска от вашите знания. Разбира се, не на всички се пада изпитващ, който е твърдо уверен, че последния човек е „двойкаджия“. Но са известни немалко такива случаи. Ето един от тях.

Абитуриент, постъпващ в университет, твърдо решил да отиде на изпита последен. Той много се страхувал въпреки, че имал знания значително превишаващи нивото за тройка. Приятелите му, имащи далеч по-скромни знания, били в средата на групата и получили своите тройки и четворки. Той влязъл последен и не излизал от аудиторията час и половина. За това, какво ставало вътре, чакащите го приятели правели най-различни предположения, започвайки от игра на шахмат и завършвайки с утвърждението, че „тия вътре заспаха“. Накрая абитуриентът излязъл — и видът му бил по-красноречив от всяка оценка. Оказало се, че преподавателят бил твърдо убеден, че последен ще е най-закоравелия двойкаджия. Той час и половина доказвал това на нашия герой. И го доказал…

Нежелателно е да отидеш да отговаряш в края на групата е още и затова, че дългото многочасово чакане ще ви измори. В групите, чакащи изпит, постоянно се поддържа напрежение, което често се разрежда с помощта на остри и хумористични забележки, включително и по ваш адрес. Колкото повече чакате, толкова повече енергия ще изхабите за разтоварване от напрежението.

Оптималният вариант е да отидете четвърти или пети в първата петорка: ще имате достатъчно време за подготовка (четиридесет — петдесет минути, докато отговарят първите три-четири човека). Това, между другото, го знаят и други абитуриенти и студенти, и като правило желаещите да бъдат първи са повече от достатъчно. Затова отидете на входа в учебния корпус, където ще бъде изпита, по-рано. Полезно е да си изясните разположението на аудиторията предварително.